Решение № 66 от 14.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. З., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100054 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Ф. А. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С.н, общ З., с. Д., ул. „О.“ № * чрез адв. Е.М.В. - Адвокатска колегия, гр. С.н, със служебен адрес: обл. С., общ. Н.о, гр. Н., ул. „А.С.“ № *, срещу О. З., БУЛСТАТ **** с адрес: област С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул.

„С.С.“ №*, представлявана от кмета М. Я.

Ищецът сочи, че е собственик на основание давностно владение на реална част с площ 2202 кв. м. /след допуснато изменение на иска по чл.214 от ГПК/, находяща се в северната част на Поземлен имот с идентификатор ***, област С.н, О. З., с. Д., вид територия – Земеделска; категория – Осем; начин на трайно ползване – Нива; площ - 12596 кв. м.; стар номер - 140010, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18113/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***.

Пълномощникът сочи, че ищецът от 1989 г. владее реалната част от процесния имот явно и необезпокояван от никого, като е облагородил имота, 1 поставил е и ясни граници – синори. Имотът първоначално бил нива, която засаждал с различни селскостопански култури - картофи, тютюн пшеница.

Имотът от преди 5-6 години е превърнат в ливада, която се почиства и коси ежегодни.

Пълномощникът сочи още, че преди това имотът се е владял от родителите му от 50 г. на миналия век до даването му на през 1989 г. с оглед на което към владението му следва да се присъедини и това на неговия праводател съгласно чл. 82 ЗС.

При направена справка ищецът установил, че процесният имот, включително и неговата реална част от имота е записан като стопанисван от О. З. и попадащи в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като за същия този имот има и съставен АЧОС № 108, том I, рег. № 162 от 07.03.2019 г., вписан в служба по вписванията, гр. З., като в акта е посочено, че имотът е общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 19ал. 1 ЗСПЗЗ.

Твърди се, че имотът не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по- малко О. З. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. З., чрез пълномощника юрк. З. Ц., с който сочи, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.

В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрк. Ц., която оспорва иска.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото са разпитани свидетелите М.К.К. и А. Д. М.

От показанията на свидетелите се установява, че имотът първоначално бил нива, след това ливада, а сега отново нива, в която ищецът засял картофи /за последното обстоятелство св. Кадиев няма преки впечатления, а възпроизвежда казаното му преди осз от самия ищец/.

Свидетелите сочат, че имотът се е ползвал първоначално от дядото и родителите на ищеца, като в него са засаждани селскостопански култури и зеленчуци. Свидетелите подробно описват имота, неговите граници и начин на ползване.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци /с изключение на отбелязаното по-горе по отношение св. Кадиев/. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в съответствие с поставените задачи.

Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила отчуждителна процедура, не е бил коопериран.

Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът счита имота за своя собственост, придобита и предадена му от неговия баща.

3

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

В настоящото производство ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, а и след това, не ангажира доказателства.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства, заключение от СТЕ и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.

Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.

Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже, че този имот попада в приложното поле на съществуващата 4 забрана/ограничение по силата на закона. Обстоятелството, че имотът е включен в т.нар. ,,остатъчен фонд“ по чл.19 от ЗСПЗЗ не създава титул за собственост на насрещната страна. По делото липсват данни имотът да е бил одържавен, коопериран, включен в ТКСЗ или АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност.

Тези изводи не се променят от обстоятелството, че за имота е съставен АЧОС. АОС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. Същите обаче не могат да легитимира О. З. като собственик на имота.

Константа е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост.

Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.

Соченото правно основание към АЧОС няма вещноправно действие.

Отразяването на даден имот като общинси, без да са налице данни за придобиването му, не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Оборен е факта, че имотът е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, в който смисъл е Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Както вече се посочи, от приетото по делото заключение по СТЕ се установява, че не са налице данни имотът да е бил одържавен, респ. да е загубил статуса си на частен имот.

Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност.

Владението е продължило от 1989г. до 23.02.2026 г., когато е предявен искът.

5

Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение своене -Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г.

Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване ищецът успешно доказва владение за себе си.

По разноските: