Протокол № 519 от 13.07.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 519 гр. Разград , 12.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА

СъдебниГЮЛСЕВЕР ЕЛИМАНОВА заседатели:МУСТАФА

СОФКА ВАСИЛЕВА

ЛАЛОВА при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА и прокурора Недка П. Георгиева (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА

Наказателно дело от общ характер № 20203330200541 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА Районна прокуратура Разград прокурор П.

ПОДСЪДИМИЯТ, се води принудително от ОЗ Охрана Разград, се явява лично и със защитник адв. Ст. Д., от преди

ВЕЩИТЕ лица, уведомени, явяват се лично

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ВЕЩИТЕ лица д-р М.Б. и Т.К. са със снета по делото самоличност.

СЪДЪТ напомни отново отговорността им по чл. 291 НК.

1

СЪДЪТ прочете заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс. М. АНГ. М. депозирана с вх. № 2959/19.04.2021 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Представили сме писмено заключение, което поддържаме.

Описали сме подробно механизма на възникналата конфликтна ситуация между М. и съпругата му. Във връзка с която, считаме че същият е бил повлиян от алкохолното действие вследствие на което импулсите и стаените подтици са по-разслабени и ситуативните фактори и личностовите му особености, във връзка с което се е чувствал ощетен, при наличие на словесна провокация от страна на съпругата му, е възникнал механизма на агресивното действие. Личностовите му особености се характеризират със склонност да доминира, но това е особеност, която няма пряка връзка, т. е не определя наличие на склонност към агресивни изблици.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Поддържам заключението. Няма данни за заболяване, което да предполага повишен риск от агресивни прояви, в смисъл да е фактор който би способствал за проява на агресия, нито има данни в миналото за понесени душевни заболявания и лечения, консултации, с лечебна цел, или консултативна. Няма данни към монета за заболяване. Няма данни за физиологичен афект.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.

АДВ. Д.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.

НА същите да се изплати възнаграждение в размер на 253.50 лв. съгласно представената справка-декларация, за всяко от вещите лица, от бюджета на съда. (ИЗД.

РКО)

СЪДЪТ прочете и приобщи към материалите по делото тези находящи се в досъдебно производство № 1873-ЗМ-303/2019 г. по описа на РУМВР Разград.

СЪДЪТ прикани подс. М. ако желае да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз, както съм казал и пред полицията, нямам такива случаи, не съм такъв човек. 30 години сме живели заедно, досега не съм имал никакви към нея натиск, 2 или заплахи, или такива работи. Не е имало никакви заплахи тази вечер. Само двамата бяхме, аз се прибрах и нямаше никакви заплахи. Алкохола го употребявам много рядко, защото преди се скарвахме с нея след употреба на алкохол. Употребявам алкохол в официални случаи. Говорихме с нея за развод, тя да отиде да живее на др. място. Не съм се заканвал, че ще я убия Само говорихме и дори преди това заедно живеехме със сина и снахата и те взеха нов апартамент. Казаха, че до края на м. април да се изнесат, тогава жена ми каза, че ще отиде с тях. Дори не съм я докосвал, по телефон, и изобщо. Тя спеше в спалнята, аз в кухнята имах легло и аз там бях. Сутринта аз станах и отидох на работа.

Апартаментът се състои от хол, спалня и кухня, разширен е апартамента. Бяхме го отделили като детска стая, там. Продадохме апартамента и си разделихме дела. Сега се прибирам на село. Имам приятелка сега.

ПРОКОРОРЪТ: Нямам искания за извършване на други процесуално-следствени действия.

АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните, счете делото за изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото спрямо подс. М. АНГ. М. обвинение за престъпление по чл.144,ал.З във вр. с ал.1 от НК. В хода на досъдебното и на съдебното производство, безспорно е установена следната фактическа обстановка: Подс.М. АНГ. М. и св. Е.Р. А. са бивши съпрузи. Те сключили граждански брак на 05.10.1986 г., от който имат родени две деца - АХМ. М. АХМ. и С.М. А., които към момента са пълнолетни. По време на брака си подсъдимият и св. Е. А. живеели в апартамент, находящ се в ************ в гр.

Разград. При тях живяли и по-големият им син АХМ. М. АХМ., неговата съпруга св. Г. З..

АХМ. и малолетното им дете, които през месец април 2019 г. се преместили да живеят в друго жилище. По желание на подсъдимия след 2007 г. свид. А. не е работила, като била домакиня. През последните няколко години отношенията между двамата съпрузи се влошили, поради връзка на подсъдимия с друга жена. След употреба на алкохол от страна на подсъдимия, между двамата съпрузи възниквали скандали, които зачестили след преместването на сина им и семейство му. При скандалите подсъдимият отправял обиди към съпругата си и настоявал тя да напусне жилището им. Вечерта на 02.05.2019 г. подсъдимият употребил алкохол извън дома си. Около 00.00ч.-00.30ч.,той се върнал в семейното жилище и започнал да крещи на съпругата си да отвори вратата на хола, където тя спяла, след като се 3 уверила лично, че съпругът й има връзка с друга жена. Св. Е. А. била залостила вратата на хола от вътрешната страна, като в показанията си обяснила, че сторила това, тъй като се страхувала от съпруга си, който искал да я очисти. Тя му казала, че й спи и че няма да му отвори. Тогава подсъдимият започнал да бута и блъска вратата, в резултат на което я отворил, той влязъл в стаята при съпругата си, тръгнал към нея като започнал да й крещи:

“Ти още ли си тук, защо не си събра багажа и не се махна, аз какво ти казах“. След това отправил към нея закана, че ако следващата вечер я види пак в жилището им, ще я изчисти, ще я убие и замахнал с ръка към врата й, за да й покаже, че ако не се махне, ще я убие. Св. Е.

А. му казала, че ще звънне в полицията, на което той отговорил, че не го е страх, като казал:

„Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да си тук“. След това подсъдимият излязъл от стаята. Отправените закани с убийство предизвикали у свид. Е. А. силна уплаха и страх, че съпругът й може да осъществи в действителност заканите си. За възникналия у свидетелката основателен страх за осъществяване на отправената към нея от съпруга й закана с убийство, допринесло и обстоятелството че по време на предходен конфликт между двамата през 2018 г., отново след употреба на алкохол, подсъдимият се заканил да убие св. А., като държал нож в ръка.

Силно уплашена и притеснена от отправените към нея закани с убийство, след като съпругът й излязъл от стаята, свидетелката веднага отново, по-стабилно залостила вратата на стаята, в която била. Страхувайки се за живота си, тя не могла да заспи и прекарала цялата нощ будна, като многократно излизала на терасата към тази стая. След като сутринта, около 7.30 ч., видяла,че съпругът й излязъл от апартамента, св. Е. А. позвънила по мобилния телефон на снаха си – св. Г. А. и поискала тя да отиде бързо при нея. След пристигането си, св. Г. А. видяла че св. Е. А. е видимо уплашена, последната й обяснила за отправените от съпруга й към нея закани с убийство и за това, че цяла нощ е била на терасата, защото се страхувала от отправените закани. Двете отишли в сградата на РУМВР Разград, където св. Е.

А. подала сигнал за отправените от съпруга й закани с убийство, във връзка с който е извършена проверка и образувано настоящото дело. Следва да се отбележи, че съдържанието на сигнала било изписано от св. Г. А., тъй като от преживяното св. Е. А. треперела и не била в състояние да пише. Веднага след подаване на сигнала, с помощта на сина си и снаха си, св. Е. А. събрала багажа си от семейното жилище и се преместила да живее в дома на майка си в с. Прелез, общ. Завет. Последствие тя подала иск за развод. С решение № 460/14.10.2019 г. по гр. д. № 901/2019 г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 14.10.2019 г.,бракът между подс. М. и св. Е. А. бил прекратен. В хода на досъдебното и на съдебното производство по делото са назначени комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи по отношение на подсъдимия М.М. и св. Е.А..

Видно от заключенията по същите, двамата не страдат от психично заболяване. В заключението си по отношение на подсъдимия, вещите лица посочили, че алкохолното повлияване на подсъдимия по време на инцидента най-вероятно е било в рамките на обикновено алкохолно опиване и същото не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, но безспорно, със своя освобождаващ задръжните 4 процеси ефект, е модулирал поведението му, отключвайки стаените, вследствие на самоконтрола, комплекси и те са прераснали в агресивност по посока на „дразнещия го обект“. Вещите лица считат, че у подсъдимия не е имало предварително осъзнато намерение за нанасяне на увреда на съпругата му и че не са установили наличие на перманентна склонност към агресия у подсъдимия. Те посочили, че една от предпоставките за възникване на конфликтната ситуация е личностовата предиспозиция и по-специално склонността към доминиране в отношенията, а не наличие на първична склонност към агресия. В конкретният случай, посочили че се касае за личност с потребност да контролира събитията, която има изграден стереотип на действие, поведенчески модел, най-вече свързан с формирани културни и семейни ценности, извеждащи нагласата, че ролята на жената в семейството е да се грижи за съпруга си в битово отношение. Преживяването на фрустрация от липсата на адекватни грижи от нейна страна, съобразени с неговите очаквания и нагласи, е предпоставка за възникване на импулсивно-агресивен стил на отреагиране. В заключението си по отношение на св. Е.А., вещите лица посочили, че по време на инкриминираното деяние насочената срещу освидетелстваната агресивна реакция е подбудила у нея силен страх и чувство на безпомощност, оскърбление и унижение. Тяхното заключение е, че отправената закана с убийство на подс. М.М. е възбудила у освид. Е. А. основателен страх от осъществяването й. Намирам, че в хода на досъдебното и съдебното производство по делото са събрани категорични доказателства, че с деянието си, при пряк умисъл, подс. М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. З във вр. с ал. 1 от НК. Престъплението закана с убийство се явява квалифициран състав на престъплението закана, което предвид систематичното му място в НК, е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а личната им свобода. За осъществяване на това деяние от обективна страна е необходимо обективиране чрез думи и/или действия на закана с убийство по отношение на конкретно определено лице, която да бъде възприета от лицето и да е в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й. За извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство или при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От субективна страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В случая от обективна страна, на 02/03.05.2019 г., в семейното им жилище в гр. Разград, подс. М. АНГ. М. с думи се заканил с убийство на св.

Е.Р. А., тогава негова съпруга, като й казал че ако следващата вечер я види пак в семейното им жилище, ще я изчисти, ще я убие, както и с думите: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да си тук“. Така с поведението си подс. М. е обективирал закана с убийство. Заканата е била пряко насочена към пострадалата Е. А. и се явява от такова естество, че е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, предвид отношението на подсъдимия към пострадалата преди и по време на инцидента. От субективна страна подс. М. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо 5 съпругата си, като отправените от него думи обективно са от естеството да възбудят основателен страх у нея от осъществяване на заканата. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им, като е искал да възбуди именно страх у пострадалата Е. А.. Ето защо, предлагам да признаете подс. М.М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложите предвиденото в закона наказание. При определяне размера на наказанието, следва да се вземат предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Предлагам на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.