Решение № 580 от 27.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Кърджали, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100174 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове от А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, представлява от адв. Е.И. против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.

„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет.6, за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит ********** и иск срещу „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ 41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2 за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 3***

В исковата молба се твърди, че посочения в договор за потребителски кредит от 3*** ГПР не отговаря на действителния такъв. Сочи, че по този начин кредиторът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Изтъква се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като е индикатор за общото оскъпяване на кредита.

В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 36,00 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата 1 поръчител. Освен това не били спазени и изискванията на чл. 5 от ЗПК, тъй като на ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин преди сключването на договора какъв е размера на всички разходи, които следва да заплати.

Сочи, че ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД заблуждаващо е предоставил на ищеца стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1000 лева с посочен ГПР 48,40 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Твърди, че в договор за потребителски кредит от 3*** било единствено посочено като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,40 % / . Непосочването на действителния размер на ГПР водело до непораждане на права и задължения по договора за потребителски кредит.

На следващо място в исковата молба, сочи подробни съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, тъй като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Изтъква, че тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя, тъй като бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравпоправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/. Също така, твърди, че недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК, освен това бил нарушен и принципа на справедливост. Сочи, че преди сключване на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, произтичащо от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК и Директива 2008/48, като оценката имала за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот.

Прави доказателствени искания. Представя договор за прана защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение *** по в. гр. д. № 169/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата А. Р. Р. е освободена от 2 заплащане на държавна такса по исковете в общ размер на 144 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в които излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и твърди, че ГПР е изчислено правилно, като включително са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Оспорва твърдението, че посоченият разход е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Възразява още, че сключеният с ищеца договор за потребителски кредит не съдържа всички законоустановени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити.

Оспорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави.

Възразява по повод допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

Прави искане за присъждане на разноски.

Вторият по делото ответник „Кредит гаранция“ ЕООД също представя отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва изцяло предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит ***** от 3*** Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство бил сключен между длъжника и поръчителя, както и че длъжника не получавал никаква престация.

Твърди, че в искова молба не се съдържали обстоятелства, въз основа на които ищеца твърди, че договора за възлагане на поръчителство е нищожен.

Съдържало се единствено доводи за нищожност на договора за кредит, основавайки се на Закона за потребителския кредит.

Сочи, че изложените твърдения по повод договора за поръчителство били ирелевантни, тъй като договора за възлагане на поръчителство от 3*** имал характера на договор за услуга, съответно правната уредба се съдържала в чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли съда да отхвърли иска, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване 3 обстоятелствата, че между страните по делото са били сключени Договор *** за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента и договор за възлагане на поръчителство от същата дата, с параметрите посочени в тях, както и това, че в определения ГПР в Договор *** за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента не са включени определените разноски във връзка със сключения договор за поръчителство.

От приетия Договор *** за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента и приложението към него се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 2000 лева и минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита 100 лева, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 36%. Относно годишния процент на разходите е посочено, че размерът му за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителния план за всяка усвоена сума.

В чл. 1, ап. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

В представения погасителен план към договора е уговорено, че страните се съгласяват, че погасителния план има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 1000 лева за срок от 18 месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип "Кредитна линия" *** Общата сума, дължима от потребителя е 1308,78 лева, като сумата от 1000 лева ще бъде усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит. Изложен е погасителен план, съгласно който сумата по кредита се дължи за периода от ********** на равни погасителни вноски от по 72,71 лева всяка.

Видно от съдържанието на договора и погасителния план, правоотношението е уговорено като договор за кредитна линия с предоставен кредитен лимит от 2000 лева, но още на датата на неговото сключване страните са постигнали съгласие /обективирано в погасителния план от същата дата със силата на споразумение между страните/, че в действителност се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лева платим на равни месечни погасителни вноски за срок от 18 месеца.

При това положение съдът приема, че още към датата на сключване на договора за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, е била 4 известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общият разход по кредита, т. е. всички компоненти, необходими за формиране на годишния процент на разходите.

Въпреки това такъв не е посочен нито в текста на договора, нито в погасителния план към него. Посочването на примерни годишни проценти на разходите в приложение към договора /непредставено по делото/ в зависимост от ползваните суми и периоди на изплащане не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

Относно договора за поръчителство, съдът намира следното:

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.

2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.

Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.