Определение № 2282 от 15.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501426 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 14100/11.08.2023 г. на БОС от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане № 7210 от 05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3682/2023 г. на Районен-съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. Р. М. от гр. **** за заплащане на сумата сумата 39,88 лв.главница,37,05 лв. –мораторна лихва ,4,49 лв. – държавна такса и 8,96 лв.юк.възнаграждение.

Разпореждането се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се извода на районния съд, че при сключване на договора за застраховка като част от договора за потребителски кредит са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

1

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. Р. М. от гр. **** за заплащане на с у м а т а 501,20 лв.-дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит от 27.11.3022 г. под № 4053719084 ;договорна лихва в размер на 32,48 лв. за периода 05.01.2023 г. до 05.06.2023 г. ,мораторна лихва от 05.01.2023 г. до 08.06.2023 г. в размер на 37,05 лв., законната лихва върху главницата,считано от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 175 лв лв. – деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната 39,88 лв.главница,37,05 лв. –мораторна лихва ,договорна лихва от 32,48 лв. ;4,49 лв. – държавна такса и 8,96 лв.-юк.възнаграждение.

В частната жалба се о спорват мотивите на заповедния съд по отношение на застрахователната премия и мораторната лихва . В тази връзка се излагат доводи, че цената на отпуснат потребителски кредит намирала най – точен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите", който включвал в себе си освен дължимата лихва, така и другите преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения, като по този начин изпълнявал общите разходи по кредита за потребителя. Длъжникът е можел да прецени параментрите на кредита и икономическите последици от сключването на договора .Неправилен е изводът ,че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме,че застрахователната полица е сключена с цел да бъде оскъпен кредита и кредиторът да се обогати неоснователно .

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

2

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 600 лв., със срок за погасяване 05.06.2023 г, при равни месечни погасителни вноски в размер на 112,06 лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 24,29 %, ГПР – 25,1% и общ размер на задължението – 627,18,36 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 627,18 лв., застрахователна премия в размер на 45,18 лв. по застраховка "Защита на кредита", която е включена в главницата, която е в общ размер 672,36 лв.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието "Общ разход по кредита за потребителя" като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, 3 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по_специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 25,1%, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и 4 приложенията към него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, като видно и от твърденията на жалбоподателя договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП.

В заповедното производство съдът няма възможност да прецени дали вземането съществува, тоест произнасянето на съда не касае основателността на претенцията /с уредените в чл. 411, ал. 1 изключение – напр. в случаите, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. В хипотезата на чл. 417 и сл. ГПК, съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. В рамките на това производство, съдът няма възможност да изследва и да преценява основателността на претенцията както по основание, така и по размер. Тези въпроси следва да бъдат разрешени в исково производство в случай на оспорване на вземането от страна на длъжника.

5

В тази връзка и в Решение на съда (СЕС) от 30 юни 2022 г. по дело С170/21 е прието, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза националната юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на застраховка, по която бенефициер не е длъжника, а „ТиБиАйБанк.“ ЕАД. В случая, налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в размера на годишния процент на разходите (ГПР). Отделно в счетоводството на банката вземанията за застраховката , фигурират като главници по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита.