Решение № 575 от 04.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500585 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. К. М. с ЕГН ********** от гр.Б. против решение № 51 от 15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на РС-Сливница,с което е осъден да заплати на В. К. И. с ЕГН ********** на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата 17 794.50 лв. ,представляваща обезщетение за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2021г. за лишаване от ползването на съсобствения имотвтори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда ,построена в северната част на УПИ № 416,кв.51 по плана на Б., с площ 82 кв.м,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 31598.25 лв. мораторна лихва върху всяка месечна главница с падеж първо число на следващия месец за периода от м.ноември 2018г. до м. септември 2021г. ,ведно със съдебни разноски в размер на 1975.80 лв. Релевира оплаквания за необоснованост на решението.Съдът неправилно приел,че ищцата била лишена от възможност да ползва имота.Самата тя нямала желание за това,въпреки,че разполагала с ключа на тяхната майка след нейната смърт.Иска отмяна на решението , отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.Съдът обосновано приел,че са налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС: страните са съсобственици на имота,но го ползва само ответникът;ищцата е поискала писмено обезщетение за неползване на имота и размерът му е определен от вещо лице.Твърдението,че разполагала с ключ след смъртта на тяхната майка било 1 невярно и въведено едва с въззивната жалба.В последната се съдържало признание,че ответникът сменил входната врата през 2017г. поради влошени отношения и изобщо не информирал сестра си.

След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:

Производството е образувано на 16.11.2021г. от В. К. И.,която твърди,че след смъртта на майка си Ц. М.а на 20.01.2009г. е била лишена от достъп до процесния имот,обитаван от семейството на ответника-неин брат.С нотариална покана ,връчена на 22.01.2016г. поискала обезщетение или алтернативно-продажба или отдаване под наем на имота-но ответникът не се съгласил.Претендира обезщетение на база ½ от пазарната стойност на наема за жилището и ползваната част от парцела/около 200 кв.м/ за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2021г.,което възлизало на 100 лв. месечно.Претендира се мораторна лихва 529 лв. върху всяка месечна вноска от м.ноември 2018г. до м. септември 2021г.Ответникът е оспорил иска,но е признал,че са съсобственици с право на ½ ид.ч. от наследствения имот.Оспорва ,че е пречил на ищцата да ползва имота.,не бил сменял брави и ключове след смъртта на тяхната майка.Претенцията за лихви била частично погасена по давност.Размерът на обезщетението бил прекомерен.Свидетелите дават противоречиви твърдения-съпругът на ищцата потвърждава нейната версия,докато св.Б.-съседка на имота- твърди,че е виждала ищцата в имота след смъртта на тяхната майка,но не установява твърдението на ответника,за което са допуснати свидетели-че ищцата е разполагала с ключ. . Ответникът споделял,че сестра му е продала друг наследствен имот и нямала претенции върху процесния.Това е индиция в подкрепа на твърдението на ищцата и опровергава твърдението на ответника,че охотно предоставял достъп на сестра си.Наред с това, самият факт,че в жилище с площ 82 кв.м,състоящо се от две стаи,кухня, баня антре и таванско помещение, обитавано от петчленно семейство/ответникът,съпругата му и трите им деца/,прави житейски неправдоподобна възможността ищцата да е ползвала физически имота.Несъмнено като собственик на ½ ид.ч. е ощетена.Размерът на обезщетението , определен от вещо лице е определен по метода на сравнителната стойност въз основа на пазарни аналози.След приемане на заключението ищцата е увеличила претенцията си от 6000лв. на 17 795.50 лв.за главницата и от 529 лв. на 1598.25 лв. за лихвата.Решението следва да бъде обезсилено в частта за мораторната лихва за разликата над 1598.25 лв. до пълния присъден размер от 3196.51 лв.,която съставлява размера на мораторната лихва върху цялата наемна цена за процесния етаж,а не за ½,каквато е частта на В. И..

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски в размер на 2032лв.,представляваща адвокатско възнаграждение в брой, съразмерно на уважената част на жалбата.Въззивникът има право на съдебни разноски за въззивната инстанция съразмерно с обезсилената част на решението-сумата 29.53 лв.

2

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 51/15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на на РССливница В ЧАСТТА,с която ответникът Е. К. М. е осъден да заплати на ищцата В. К. И. мораторна лихва за разликата над 1598.25 лв. до пълния присъден размер 3196.51 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на РС-Сливница в останалата част.

ОСЪЖДА Е. К. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.“Ш.“ № 12, да заплати на В. К. И. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.“Л.“ бл.704,вх.2, ап.35,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 2032 лв.адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА В. К. И. с ЕГН ********** да заплати на Е. К. М. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 29.53 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3