Решение № 457 от 18.10.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Л., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310100426 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от И. ЙО. П. против С. Н. С. за разваляне на договора за аренда.

Ищецът твърди, че е наследник на Ц. И. Й.. Й. приживе се намирала в договорни отношения с ответника, като му предоставила за ползване земеделски земи срещу заплащане на арендна цена.

Със споразумение от 11.02.2016 г. страните изменили договорната връзка, като продължили срока на действието й от 01.10.2026 г. и договорили нов размер на арендното плащане – 20 лв. на декар или 50 кг. пшеница. В договора се казва, че е уговорен срок за заплащане на цената, който е първи ноември – след края на стопанската година.

Твърди се, че по договора ответникът не е заплатил на ищеца, като правоприемник на Й., арендната цена в натура или в пари за стопански години 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да развали, скючения на 28.01.2011 г. договор за аренда, изменен в частта относно срока на действието му с анекс от 11.02.2016 г., поради неизплащане на арендната цена за стопански години 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че Ц. И. Й. са 1 били в договорни отношения, по силата на които тя му е предоставила за ползване земеделски земи срещу заплащане на уговорена арендна цена; не оспорва, че договорната връзка е изменена, а срока й е удължен до 01.10.2026 г. Твърди, че докато е била жива Ц. ЙО. и е заплащал уговорената арендна цена. Оспорва да е отказвал да предложи изпълнение по договорната връзка и твърди, че след смъртта на ЙО., не е получил съдействие от ищеца за установяване, че тя е правоприемник на ЙО. и че тя не е единствен неин наследник.

В хода на производството ищецът участва лично, а по същество заявява, че желае да се прекрати договорната връзка с ответника.

Ответникът не участва лично или чрез свой представител в хода на производството, а становище по същество, излага с молба от 15.09.2023 г., в която заявява, че поддържа изложеното в отговора, като има готовност да изпълни, но в исковата молба липсва банкова сметка на кредитора, което го затруднява.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че Ц. И. Й. е били в договорни отношения в ответника, по силата на които тя му е предоставила за ползване земеделски земи срещу заплащане на уговорена арендна цена, като това се установява и от представения по делото договор за аренда на земеделски земи, ************ В него страните са уговорил ползване на седем земеделски имота, с предназначение нива, с обща площ от 38,613 дка., за срок от пет стопански години, срещу заплащане на цена в натура – 40 кг. Пшеница на декар или 20,00 лв. на декар, след края на стопанската година – до първи ноември. В договора е уговорено, че приобретателя на арендуваната земя, предмет на договора, замества арендодателя.

Не е спорно също, че договорната връзка е изменена, анекс от 11.02.2016 г., а срока на действието й е продължен до 01.10.2026 г. Това се установява от приложения по делото анекс към договор, с който е договорено и изменение в размер на арендното плащане – 50 кг. пшеница на декар или 20 лв. на декар.

Ц. А. Й. е починала на 24.03.201 г. и оставила за свои наследници по 2 закон низходящите И. Й. П. и Ц. ЙО. Ц., последния починал на 27.03.2021 г. и оставил за свой наследник сестра си И. П..

От показанията на посочения от ищеца свидетел Йончева се установява, че приживе, Ц., която е леля на свидетеля, отдала под аренда техни съсобствени земи. За ползването на земите тя получавала пари на ръка от ответника. В разговор с Ц. приживе тя й се оплаквала, че не е получавала изпълнение по договора редовно от страна на ответника. През 2020 г. Йончева получила част от арендното плащане, но за предходен период - 2017 г. или 2018 г. След смъртта на Ц. свидетелят поддържал контакт с ищеца, като последната осъществила контакт с ответника, като провели разговори, вкл. за прекратяване на договорната връзка по общо съгласие.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за разваляне на договор за аренда, с правна квалификация чл. 28, ал. 2 ЗАЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, а когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането наймалко на две последователни вноски. При договори със срок по-дълг от десет години или пожизнено, развалянето си извършва по съдебен ред (чл. 28, ал. 2 ЗАЗ).

От доказателствата по делото е установено, че между наследодателката на ищеца и ответника е сключен договор за аренда. Договорът е сключен в изискуемата от закона форма. Първоначално уговорения в него срок за действие е пет стопански години. С анекс срокът е удължен за още десет стопански години, т. е. общата продължителност на договора е над десет години.

В договора (т. 16) е уговорено, че правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за аренда. След възникването на договорната връзка арендодателят е починала. В нея той е заместена от дъщеря си по силата на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗАЗ.

В хода на производството ищецът поддържа, че приживе на 3 наследодателя й и след смъртта й, ответникът не е предлагал изпълнение по договорната връзка. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, чиято е тежестта на доказване, че е изпълнил задълженията си.

В договора е уговорен падеж за плащане – до първи ноември след края на стопанската година. Понятието "стопанска година" е дефинирано в § 2, т. 3 от ДР към ЗАЗ – това е времето от 1-ви октомври на текущата година до 1-ви октомври на следващата година. За стопанска година 2019/2020 г. ответникът е следвало да предложи изпълнение до 01.11.2020 г. в полза на наследодателя на ищеца, който към тази датата е бил жив, а за стопански години 2020/2021 г. и 2021/2022 г. до 01.11.2021 г., съответно до 01.11.2022 г. в полза на ищеца.

Към датата на подаване на исковата молба (22.03.2023 г.) е налице забава в заплащането за повече от три месеца за посочените стопански години, което дава основание на правоприемника на арендодателя, който го замества, да иска разваляне на договорната връзка.

Касае се за специфично основание за разваляне, при което, в отклонение от общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не се изисква даването на подходящ срок за изпълнение.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е получил нужното съдействие от ищеца, за да изпълни задължението си за заплащане на цената.

Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ правоприемниците (универсални или частни) на арендодателя го заместват като страна в договора за аренда във всички случаи. Заместването в арендното правоотношение настъпва по силата на закона, като първоначалният арендодател се замества от неговите правоприемници, без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от тяхна страна. Ето защо съдът приема, че считано от дата на приемане на наследството (изрично или конклудентни действия), страните по делото са във валидно облигационно правоотношение, като ищецът е придобил качеството на арендодател по вписания договор за аренда по отношение на имотите, предмет на договора за аренда. Останалите съсобственици на земята, доколкото не са страна по договорната връзка и не са правоприемници на арендодателя, не са страна по договора и на тях не се дължи изпълнение от страна на ответника.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ възлага на правоприемника да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на 4 това задължение обаче има за последица единствено лишаване на правоприемника от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към праводателя му до получаване на съобщението за заместване. В конкретния случай такива твърдения не са наведени поне по отношение на вземането за стопанска година 2019/2020 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, че той обективно не можел да изпълни, тъй като не бил в известност кои са правоприемниците на арендодателя. Дори да прием, че за заместването ответникът не е бил уведомен и не е знаел на кого дължи изпълнение той е можел да установи това в рамките на процедура по чл. 51 ЗН. Ако и след това той не получи съдействие от правоприемника на арендодателя ответникът е можел да се освободи от забавата си, като вложи дължимото в подходящо място, определено от районния съд (чл. 97, ал. 1 ЗЗД).

Обстоятелството, че ищецът не е посочил сметка, по която ответникът да преде дължимите суми по договора не го освобождава от забавата му и не го прави изправна страна по договорната връзка. Изпълнението на парична сума, кога тя е в размер под 10 000,00 лв., за които се изиска изпълнението да се извършва безкасово, може да бъде предложено и на ръка, както това е правено приживе на наследодателя на ищеца или чрез пощенски запис.

Действия в тази насока не са предприети и в хода на произовдството, а и те не биха били основание за запазване на договорната връзка, освен по волята на ищеца.

Ищецът не е завил искане за разноски, на което съдът да отговори.

Ответникът е заявил искане за разноски, което, при изхода на спора следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ сключения между Ц. А. Й., (починала на ************ г.) като арендодател, заместена като страна на основание чл. 17, ал. 1 ЗАЗ от ищеца И. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Л., бул. „България“ 88, вх. Б, ет. 4, ап. 9 и С. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „А. С.“ № 54, като арендатор, Договор за аренда на земеделска земя 5 от ************, изменен с анекс от 11.02.2016 г., вписан в СВ с вх. № 723 на 12.02.2016 г., том II, № 43.

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Н. С., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Л..

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________

6