Присъда № 113 от 25.05.2022, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 113, постановена на 25.05.2022 г. по

НОХД № 1260 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г.

Производството по НОХД № 1260 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 146 по описа за 2020 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обвиняемия ЮЛ. В. ИЛ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Фьодор Успенски“ № 23, ет. 3, ап. № 3.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на ЮЛ. В. ИЛ. за това, че на 16.01.2020 г. в гр. Варна, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжка тоалетна вода „Antonio Banderas The Golden Secret” 100 мл. на стойност 53, 39 лева и 1 бр. дамска парфюмна вода „James Bond Women” 30 мл на стойност 49, 99 лева, всичко на обща стойност 103, 38 лева (сто и три лева и тридесет и осем стотинки) от владението на З.И.А., собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл.

194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 25.05.2022 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1260 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. И., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което впоследствие на основание разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано като размер с 1/3.

В своята пледоария в хода на съдебните прения по време на проведеното на 25.05.2022 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1260 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., служебният защитник на подс. И. – адв. А.К. от АК – Варна поставя акцент върху размера на наказанието, което следва да бъде наложено на нейния подзащитен, като фокусира вниманието на съда върху многобройните според нея смекчаващи вината обстоятелства и най – вече направеното самопризнание от страна на подсъдимия, които следва да мотивират съда да наложи наказание в минимален размер.

Подс. ЮЛ. В. ИЛ. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява съжаление за престъплението, което е извършил и моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. ЮЛ. В. ИЛ., с ЕГН: ********** бил многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, в това число бил и осъден с Присъда № 202/ 12.09.2019 г., 1 постановена по НОХД № 3215 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, влязла в сила на 28.09.2019 г., за извършено от него деяние с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

На 16.01.2020 г. около 17:30 часа, подс. И. влязъл в магазин „Лили Дрогерие“, находящ се на бул. „Осми приморски полк“ № 105 – 107 в гр. Варна, с цел да отнеме някакви артикули, изложени за продажба в търговския обект, без да заплати тяхната цена.

Подс. И. се приближил към рафтовете, върху които били поставени мъжки парфюми и взел 1 бр. тоалетна вода „Antonio Banderas The Golden Secret” 100 мл.

Веднага след това се приближил към стелажите с дамска козметика и взел от един от рафтовете 1 бр. дамска парфюмна вода “James Bond Women” 30 мл.

След това отлепил предпазните стикери с бар кодовете, поставени върху двата артикула, скрил артикулите под дрехите си и напуснал незабелязано търговския обект, съответно без да заплати цената на посочените стоки.

На 20.01.2020 г. св. З.И.А. – управител на магазин „Лили Дрогерие“, находящ се на бул. „Осми приморски полк“ № 105 – 107 в гр. Варна, установила липсата на двата артикула - 1 бр. тоалетна вода „Antonio Banderas The Golden Secret” 100 мл и 1 бр. дамска парфюмна вода “James Bond Women” 30 мл, като сигнализирала за извършеното деяние срещу собствеността на „Лили Дрогерие“ ЕООД на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св.

З.И.А., показанията на св. А.И.А., показанията на св. Ст.Л.Е., изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, изготвената в хода на досъдебната фаза на наказателното производство видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. И., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.

На първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на самопризнанието, което направи в хода на съдебното следствие подс. И., че именно той е автора на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, тъй като същото е подкрепено от останалите събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и назначените съдебни експертизи.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. З.И.А., която подробно обяснява какви конкретни движими вещи са били отнети от търговския обект, чиито управител е, както и очертава времевия интервал, през който се е случило престъпното посегателство срещу собствеността на дружеството „Лили Дрогерие“ ЕООД. Показанията й са изцяло подкрепени от показанията на св. А. – регионален мениджър в дружеството „Лили Дрогерие“ ЕООД, която потвърждава вида на отнетите артикули, както и от показанията на св. Е. – полицейски служител във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, който безпогрешно и 2 изключително категорично разпознава подс. И. като лицето, отнемащо двата артикула от търговския обект, преглеждайки видеозаписите от търговския обект от датата 16.01.2020 г.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, ценовата стойност на инкриминираните вещи възлиза на обща стойност 103, 38 лева.

Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 16.01.2020 г. в гр. Варна, при условията на повторност отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжка тоалетна вода „Antonio Banderas The Golden Secret” 100 мл. на стойност 53, 39 лева и 1 бр. дамска парфюмна вода “James Bond Women” 30 мл на стойност 49, 99 лева, всичко на обща стойност 103, 38 лева (сто и три лева и тридесет и осем стотинки) от владението на З.И.А., собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено от подс. И. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието са 1бр. мъжка тоалетна вода „Antonio Banderas The Golden Secret” 100 мл. на стойност 53, 39 лева и 1 бр. дамска парфюмна вода “James Bond Women” 30 мл на стойност 49, 99 лева.

Субектът на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК –ЮЛ.

В. ИЛ. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимия на фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху неговите собствени вещи и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.

Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК на престъплението се обуславя от предходната съдимост на подс. И., налагаща приложението на института на повторността по см. на чл. 28 от НК. Конкретно подс. И. е бил осъден с Присъда № 202/ 12.09.2019 г., постановена по НОХД № 3215 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, влязла в сила на 28.09.2019 г., за извършено от него деяние с правна квалификация чл. 195, 3 ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното от подс. ЮЛ. В. ИЛ. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години.

При индивидуализация на наказанието на подс. И. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на повторност по см. на чл. 28 от НК и които престъпления още повече свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс. И., и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, както и направеното от подсъдимия самопризнание. Вярно е, че направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва по принцип да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение, но в конкретния случай самопризнанието е направено в един доста ранен стадий от досъдебното производство, което поведение на подсъдимия няма как да не бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Макар и да е налице своеобразен паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в крайна сметка, съдът съобрази ценовата стойност на отнетото имущество, която не е особено висока, поради което и според съда наказание в минимален размер се явява съразмерно с извършеното деяние.

Ето защо съдът след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК е наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, т.е. в минимален размер, което да бъде наложено на подсъдимия на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК. Така определеното наказание следва да бъде редуцирано с 1/ 3, предвид разпоредбата на чл. 58а от НК и на подс. И. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. ЮЛ. В. ИЛ. да 4 заплати сторените разноски по делото в размер на 232, 44 лева. Разноските следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото са сторени изцяло в хода на досъдебната фаза на наказателното производство.

Съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно 2 бр. компакт дискове, приложени межди л. 53 и л. 54 от досъдебно производство № 146 по описа за 2020 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да останат за съхранение в кориците на НОХД № 1260 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г., доколкото са вещи с пренебрежително ниска ценова стойност и не са изразени претенции за връщането им във владение на ощетеното юридическо лице, а същевременно имат важно значение за разкриване на обективната истина по делото.