Решение № 349 от 20.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002102220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. и А. Г. П. срещу решение № 354 от 03.10.2023 г. по в.гр.д.№ 369 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което:

- е потвърдено решение № 809 от 17.07.2022 г. по гр.д.№ 5035 от 2020 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. /сега К./ и А.

Г. П. срещу Е. В. С.- Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик на 89/90 ид.ч. /размера над притежаваните от нейния праводател А. Й. С. 1/90 ид.ч., придобити по наследство/ от ливада с площ от 1,487 дка, находяща се в [населено място], м.“М.“, [община], област П., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г. на ИД на АГКК, както и за отхвърляне на искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 51 от 25.06.2020 г., издаден в полза на А.

Й. С.;

1

- е отменено определение по чл.248 ГПК № 357 от 01.02.2023г. на Пернишкия районен съд по същото дело и вместо него е постановено решение за присъждане на разноски за първоинстанционното дело и - са присъдени разноски за въззивното производство.

С определение № 1172 от 12.03.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 169 от 02.10.2017 г. по т.д.№ 1672 от 2016 г. на ВКС, ТК, І т.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи конкретни съображения по тяхната основателност ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите В. Г.

К. и А. Г. П.- адв.К. поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост. Претендира и за направените разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Пълномощникът на ответницата по жалбата Е. В. С.- Г.- адв.Б. в проведеното открито заседание и в писмен отговор от 12.02.2024 г. оспорва тази жалба.

Моли решението на Пернишкия окръжен съд да бъде оставено в сила и на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответницата А. Й. С. не се явява в проведеното открито съдебно заседание и не депозира становище.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, споделя приетото в посочената по-горе практика на ВКС, а именно: На основание чл.235 ГПК и чл.269 ГПК в решението си въззивният съд е длъжен да разгледа, обсъди и се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба оплаквания/доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Непроизнасянето по някой от посочените във въззивната жалба доводи представлява процесуално нарушение на съда, което е основание по чл.293, ал.2 ГПК за отмяна на въззивното решение.

2

В конкретния случай, видно от мотивите на въззивното решение, в противоречие със закона- чл.235 ГПК и чл.269 ГПК и практиката на ВКС, въззивният съд не се е произнесъл по съдържащия се във въззивната жалба довод на ищците за неправилност на първоинстанционното решение поради конкретно посочено в жалбата нарушение на съдопроизводствените правилаобсъждане и обосноваване на първоинстанционното решение със свидетелски показания, които са допуснати по преклудирано искане на ответницата /искане в отговор на исковата молба, подаден след изтичане на преклузивния срок за подаване на отговор и за ангажиране на доказателства по делото/.

Само на това основание следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно /като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ и като такова следва да бъде отменено.

След отмяната на решението, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА: Делото е образувано по предявен от В. Г. Г. и А. Г. П. срещу Е. В. С.- Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик над размера на притежаваните от нейния праводател А. Й. С. 1/90 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], обл.П., одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г., находящ се в м.“М.“ с площ от 1 487 кв.м.

В исковата молба ищците са твърдяли, че имотът е бил възстановен с решение на ОСЗ- гр. Перник на наследниците на С. А. М.. От възстановяването на собствеността до подаване на исковата молба никой от наследниците не бил владял и ползвал имота, нито е демонстрирал намерение за своене, отричайки правата на останалите наследници. Въпреки това, един от наследниците А. Й.

С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота по давност № 51 от 25.06.2020 г. и с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. го е продал на ответницата Е. В. С.- Г..

Ответницата Е. В. С.- Г. е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила предявения срещу нея иск и е поискала да й бъдат допуснати двама свидетели, които ще потвърдят изложените от нея факти и обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа 3 обстановка: Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 18 от 06.02.2020 г., ищците В. Г. Г. и А. Г. П. и третото лице- помагач на страната на ответницата А. Й. С. са наследници по закон на С. А. М., починал на 02.01.1963 г. С решение № 03000 от 18.10.1999 г. ОСЗ- гр. Перник е възстановила на наследниците на С. А. М. шест земеделски имота, един от които ливада с площ от 1 487 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.“М.“, представляваща имот № *** по картата на землището. Видно от скица на поземлен имот № 15-870068 от 23.09.2020 г., в кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-1170 от 28.05.2018 г. на ИД но АГКК, този имот е заснет като поземлен имот с идентификатор ***. С нотариален акт № 51 от 25.06.2020 г. наследникът на С. А. М.- А. Й. С. е бил признат за собственик на този имот на основание давностно владение и наследство, а с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. го е продал на ответницата Е. В. С.- Г.. На 01.07.2020 г. от АГКК на наследниците на С. А.

М., между които и ищците, е изпратено уведомление, че по искане на А. Й. С. в кадастралния регистър е направено изменение относно процесния имот, изразяващо се в заличаване на наследниците на С. А. М. като собственици на този имот и вписване като собственик на А. Й. С.. Срещу това изменение ищците В. Г. Г. и А. Г. П. са подали възражения.

Във връзка с владението на имота от писмо- удостоверение изх.№ 207 от 04.06.2021 г. се установява, че в ОСЗ- гр.Перник са били регистрирани договори за наем на процесния имот за пет поредни стопански години:

2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. 2018/2019 г. и 2019/2020 г. За стопанската 2015/2016 г. е имало сключени два наемни договора с наемодатели съответно Д. М. С. /внучка на наследодателя С. А. М., дъщеря на неговата дъщеря З. С. М./ и М. Т. А. /съпруга на сина на С. А. М.- А. С. А. и баба на третото лице-помагач А. Й. С./. За останалите 4 стопански години има регистрирани наемни договори само с един наемодател- М. Т. А.. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г. К. и И. А. Д. се установява, че в продължение на над 30 години грижи за процесния имот /поддържане, почистване и косене/ са полагали дядото, бащата и чичото на А.

Й. С. и самият той. След смъртта на дядо си, баща си и чичо си А. С. сам поддържал мястото- косял го и го чистел поне два пъти в годината.

Свидетелите са заявили, че не им е известно дали мястото е било отдавано под наем или под аренда, но не са виждали други лица да го обработват. Само 4 свидетелят К. твърди, че имало един местен жител и едно момче, което се появило да коси, но на него тази земя не му е била давана. Според свидетеля К., мястото не е оградено, а според свидетеля Д.- от едната му страна имало подпорна стена, от втората страна било заградено, а останалата горна част нямала ограда.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи:

I. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Доколкото ищците са наследници на С. А. М., на които процесният имот е бил възстановен с решение на ОСЗгр.Перник по реда на ЗСПЗЗ, а ответницата се легитимира с нотариален акт № 57 от 14.07.2020 г. за покупко-продажба на целия имот от един от наследниците на С. М.- А. Й. С., за ищците е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответницата, но само за притежаваните от тях идеални части от имота. Видно от удостоверението за наследници, ищците притежават по наследство от С. А.

М. по 1/40 ид.ч. от имота /общо 1/20 ид.ч./: те са наследници на едно от десетте деца на С. М.- В. С. К., която е имала двама сина- Х. С. К. и Г. С. К., последният от които е пряк наследодател на ищците /техен баща/.

За останалите претендирани от ищците и притежавани от останалите наследници на С. А. М. идеални части от имота /над 1/20 ид.ч. до претендираните 89/90 ид.ч./, предявеният от ищците отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради следното: Ищците не са процесуални субституенти на останалите наследници на С. М. и поради това не са процесуално легитимирани да предявяват искове да защита на техните права. Освен това, ищците не са обосновали конкретен техен личен правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за онези идеални части от имота, които са собственост на останалите наследници.

Единственото твърдение в исковата молба, което обосновава правния им интерес, е, че ответницата се легитимира пред трети лица като собственик на целия имот /включително притежаваните от ищците идеални части/ с договор за покупко-продажба, сключен с наследник, който е собственик само на 1/90 ид.ч. от имота. Това твърдение в исковата молба обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за притежаваните от ищците идеални части от имота, но не и за притежаваните от другите наследници идеални части. Поради това, след като прецени 5 правния интерес на ищците по конкретното дело и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2021 от 25.10.2022 г. по тълк.д.№ 3 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав на ВКС достигна до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от процесния имот, над притежаваните от ищците 2/40 ид.ч. /1/20 ид.ч./, е недопустим. Съответно недопустими са и постановените по този иск първоинстанционно и въззивно решение. Същите следва да бъдат обезсилени и производството по делото в тази част прекратено.

II. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА в останалата му част /за 1/20 ид.ч от имота/: Видно от представените решение на ОСЗ- гр.Перник от 1999 г. и удостоверението за наследници, ищците и третото лице- помагач А. С. са наследници на С. А. М., на които процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. А. С. притежава по наследство от прадядо си С. М. 1/90 ид.ч. от този имот, а ищците- общо 1/20 ид.ч.