Решение № 1706 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100502572 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 15078/22.12.2022г. по гр. д. № 3565/2022г. по описа на СРС, 169-и състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79 ЗЗД, че Н. И. Б., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата от 3 041.93 лв., представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги в имот, находящ се в гр.

София, кв. “Витоша“, ул. **** за периода 13.03.2019г.- 17.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата от 121.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 13.04.2019 г. до 17.04.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н. И. Б., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства относно реалното предоставяне на начислените водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги, както и нейния обем. Сочи се, че ищецът не само не е представил фактури или отчети за вода за процесния период, но и не твърди такива да са 1 издавани. Оспорва се констатацията на дружеството, че в имота са живели 4 бр. души, като в тази връзка се поддържа, че представеният от същото информационен лист не е приет надлежно като доказателство по делото, нито е датиран, поради което няма доказателствена стойност. Подчертава се разликата в отчетеното количество потребена вода преди и след монтирането на водомер. Излагат се аргументи и срещу приетите по делото заключения на съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна /ССчЕ/ експертизи, като се твърди, че същите са изготвени по непредставени и неприети по делото документи. Поддържа се, че извършеното начисляване при действието на общите условия /ОУ/ е нищожно и противоречащо на българското и общностното право, изискващи потребителите да заплащат само реално предоставените им услуги като проявление на принципа за равнопоставеност и еквивалентна размяна на блага при двустранните имуществени договори.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакцияпопр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

От гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В тази връзка не е спорно между страните, че ответницата Н. И. Б. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, кв. “Витоша“, ул.

3

****, като от представената справка от Имотния регистър се установява, че същата го е придобила на 24.01.2005г. Следователно същата е имала качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр., ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавала право на собственост върху процесния имот през този период.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и, ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество- „Софийска вода” АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Предвид изложеното следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

Спорен между страните е въпросът относно обема на доставяните услуги, съответно цената, която се дължи за тях.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за 4 същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че през процесния период в имота, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, кв. “Витоша“, ул. ****, са предоставяни В и К услуги от ищцовото дружество. Посочва се, че в имота на 09.03.2021г. е монтиран водомер, като за периода от 13.03.2019г. до 08.03.2021г. отчитането на потребената вода е осъществявано на база при определени 4-ма живущи, а от 09.03.2021г. до края на исковия период отчитането е извършвано чрез измервателно устройство. Отразено е, че голямата разлика в начислената месечна консумация се дължи на метода на отчитане, като при отчитането на база живущи месечното количество варира в границите 43,5-53,6 куб. м./месец, докато през периода отчитан с водомер същото е около 5 куб. м./месец. В допълнение е посочено, че фактурираните цени съответстват на предоставените количества и одобрените от КЕВР цени.

Съгласно чл. 25, ал. 13 от ОУ при определяне на месечното количество изразходвана питейна вода, когато няма монтиран водомер, данни за броя на обитателите се предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице. Информацията за брой обитатели може да се предостави и от 5 управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице, или да се събере служебно от В и К оператора.

В настоящия случай по делото са налице противоречиви данни относно броя на обитаващите имота лица. От представеното от ищеца Уведомително писмо № **********/25.03.2017г., както и от допълнителните разяснения направени от страната в заявление с вх. № 103329/23.05.22г. се установява, че живущ в апартамента към датата на писмото е един човек. Същевременно по делото е приложен информационен лист за имота, съгласно който броят обитатели в процесния имот е 4 лица. Доколкото същият не е датиран, съдът намира, че отразеното в него не може да бъде отнесено към процесния период, поради което не може да се приеме, че отчитането е следвало да бъде на база този брой лица. Следва да бъде посочено, че по делото е представена служебна бележка, издадена от председателя на Управителния съвет на етажната собственост, съгласно която в периода от 01.01.2017г. до 10.01.2023г. процесното жилище се е ползвало от един брой живущи, като в него не е имало наематели. Приложена е и служебна бележка от представител на „Домсъвет“ ООД, фирма подпомагаща управлението на етажната собственост, съгласно която за периода от 01.02.2020г. до 10.01.2023г. за процесното жилище е заплащана месечна такса за общи нужди на база един брой живущи. В подкрепа на тезата, че имотът не е бил обитаван от 4-ма човека е и констатацията в заключението по приетата СТЕ, съгласно която след монтиране на водомера отчитаното количество потребена вода значително е намаляло спрямо извършваните до този момент изчисления на база брой лица.