Решение № 59 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000005 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на А. В. Т. от с.Малка Смолница, община Добрич, срещу решение № 86 от 14.11.2025г. по търг.дело № 180/24г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частите му, с които са отхвърлени предявените от него срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София искове за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП от 06.05.2024г. за разликата над 60 000лв. до 100 000лв., за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 728.10лв. до 1 303.55лв., и двете ведно със законна лихва, считано от 04.12.2024г., и искът лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от 10.09.2024г. до 04.12.2024г. за разликата над 1 977.34лв. до 3 218.10лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради липса на анализ на събраните по делото доказателства.

Излага, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод досежно размера на дължимото му по справедливост обезщетение за 1 претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата 100 000лв.

Оспорва извода на съда относно наличието на принос от негова страна в размер на 40 %. Твърди, че този извод е неоснователен и неправилен и не кореспондира с разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, както и с установената трайна съдебна практика.

Твърди, че поведението на Т. по никакъв начин не е тъждествено по степен с това на водача на застрахования лек автомобил, доколкото вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобила, който е нарушил задълженията, регламентирани в ЗДвП – чл.25 ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл.38 ал.3 от ЗДвП указваща на водача че при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото ППС е длъжен да пропусне движещите се от лявата му страна ППС.

Позовава се на съдебната практика и твърди, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи, конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на виновния водач, до вредоносния резултат.

Поради това и излага, че не всяко поведение на пострадалия – действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Позовава се на заключенията на приетите по делото САТЕ, съобразно които дори ако водачът на мотоциклета Т. да бе реагирал своевременно и да предприел спиране в момента, в който лекият автомобил е започнал да пресича с предната си броня осевата линия и да навлиза в лентата за насрещно движение, мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото на удара с лекия автомобил и по такъв начин да предотврати настъпването на произшествието. Сочи също така, че съобразно изводите на вещото лице категорично удар е щял да настъпи и ако 2 мотоциклетът бе продължил движението си напред в своята лента за движение /посока гр.Добрич/, тъй като свободната част от тази лента в момента на удара е била 51см. т.е. от дясната част на платното за движение задната броня на лекия автомобил се е намирала на 51см. от края му при широчина на мотоциклета от 71см.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него отхвърлителни части и да уважи предявените искове изцяло, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2024г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата “ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните му части, претендира направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, оспорва жалбата и моли са да потвърди решението в обжалваните му части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от А. В. Т. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и имуществени вреди в размер на 1 303.55лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 06.05.2024г., причинено виновно от Х П К при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Първоинстанционното решение е обжалвано от пострадалия в отхвърлителните му части за разликата над 60 000лв. до 10 000лв. – за неимуществените вреди, разликата над 728.190лв. до 1 303.55лв. – за имуществените вреди и за разликата над 1 977.34лв. до 3 218.10лв. – законна лихва за периода 10.09.2024г. – 04.12.2024г. В останалите му осъдителни части решението е влязло в сила.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро 3 с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ предмет на въззивно производство е първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за разликите както следва: над 30 677.51 евро до 51 129.19 евро; над 399.88 евро до 666.50 евро и над 1 011 евро до 1 645.39 евро.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от К вреди при управлението на лекия автомобил. С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 06.05.2024г. и вината на водача К.

Няма спор пред въззивна инстанция досежно получените увреждания на въззивния при произшествието, определения по справедливост от първоинстанция съд размер на обезщетението за претърпените от Т. неимуществени вреди в размер на сумата 51 129.19 евро, както и стойността на имуществените вреди, представляващи лекарства, лекарствени препарати, медицински изделия, физиотерапевтични процедури е др. в размер на сумата 666.50 евро. Единственият спор пред въззивния съд е досежно наличието на съпричиняване и неговия процент.

Възражението за съпричиняване е направено своевременно, като предмет на въззивното производство е възражението, че пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост над разрешената – нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

От приетото по делото от първата инстанция заключение на съдебноавтотехническа експертиза, която въззивният съд кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, от гласните доказателства на свидетелите Х П К, виновния водач за ПТП и свидетеля С П 4

Д., пътник в автомобила, управляван от К, живеещ на съпружески начала с нея, чиито показания, съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и съобразно установеното по влязлата в сила част на първоинстанционното решение, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие: то е настъпило на 06.05.2023г., около 15.40 часа, по път II – 29 Варна – Добрич, на км. 10 + 300, на прав участък от пътя при ясно слънчево време. Лекият автомобил „Мерцедес С 180“, управляван от свидетелката К е бил спрян върху десния банкет в посока Добрич. Водачът К е предприела маневра обратен завой с цел да продължи движението си в посока Варна. В същото време в посока Добрич се е движил мотоциклет „Кавасаки Нинджа – ZX-10R“, управляван от пострадалия Т.. След възприемане на предприетата от автомобила маневра водачът на мотоциклета го е насочил наляво в опит да избегне удара и е задействал задната спирачка на мотоциклета. В резултат на взаимно пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства е настъпил удар между тях, като началото му е било между предната лява част на лекия автомобил предната дясна част на мотоциклета. Мястото на началото на удара се намира на платното за движение на около 1м вляво от осевата линия по широчина на платното в лентата на платното посока Варна.

Вината на водача К е установена с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, като първоинстанционният съд е приел, че тя е навлязла в пътното платно без да се огледа внимателно, макар да е имала необходимата видимост. Това поведение представлява нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП задължаващо водача преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Няма твърдения в исковата молба за извършване на маневрата обратен завой на забранено за това място с оглед изискванията на чл.39 от ЗЗД.

Съставът на въззивния съд намира, че пострадалият Т. също е допуснал нарушения на правилата на ЗДвП, а именно на чл.21 ал.1 от ЗДвП като е управлявал мотоциклета със скорост над разрешената за съответния пътен участък и с това е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

5

Установено е в заключението на първоначалната САТЕ, че към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил е 18.86 км/ч, а на мотоциклета 117.47 км/ч. Разрешената за този участък скорост е 80 км/ч.

Изчислено е от експерта, че при тази скорост опасната зона на спиране на мотоциклета е с дължина около 130.1м. При управление с разрешената скорост тази зона има дължина 70.97м. Установено е от експертизата, че от момента на потегляне на лекия автомобил и навлизането му от банкета в платното за движение мотоциклетът е бил на отстояние 76.97м. Посочено е също така че видимостта в този участък е не по-малко от 150м. От експерта е дадено заключение, че при установената скорост на движение от 117.47км/ч водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност за предотврати удара с лекия автомобил чрез спиране на мотоциклета или предприемането на друга маневра. При скорост на движение с разрешената от 80 км/ч водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати удара с автомобил чрез спиране в момента на навлизането на автомобила в платното за движение.

В допълнителното заключение, на което се позовава въззивникът Т., експертът е дал изчисления за скорост, разстояние, опасна зона на спиране при поставена задача към момента, в който лекият автомобил е започнал да пресича осевата линия с предната си броня и да навлиза в лентата за насрещно движение. Първоначалното заключение е изготвено съобразно момента, в който лекият автомобил навлиза с предната си лява броня от банкета в лентата за движение Варна – Добрич. Според изчисленията на експерта към момента на пресичане на осевата линия от автомобила и предприетата от мотоциклета маневра за навлизане в насрещната лента за движение, скоростта на движение на мотоциклета не влияе на възможността на водача му да спре мотоциклета и по такъв начин да предотврати настъпването на произшествието. Въззивният съд намира, че опасността за движението настъпва в предходен момент още с навлизането на лекия автомобил от банкета в лентата за движение Добрич – Варна, а не по-късно с навлизането в насрещната лента. Поради което и изчисленията в допълнителната експертиза, съдът намира за неотносими.