Протоколно определение № 1675 от 01.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 1342/2026
- Вид
- Протоколно определение № 1675
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 272 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1675 гр. Варна, 01.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова и прокурора Н. Й. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Валентин Пушевски Частно наказателно дело № 20263110201342 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА – надлежно уведомена за днешното съдебно заседание, като представител се явява прокурор Н. И..
ОБВИНЯЕМИЯТ И. А. Г. – редовно уведомен за днешното съдебно заседание, явява се лично, води се от служители на РД „Охрана“ – гр. Варна. За него се явява адв.
Е. Ф. от АК – Варна, надлежно упълномощена и приета от съда по делото от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК.
На основание чл. 272 от НПК се сне самоличността на обвиняемия:
ОБВ. И. А. Г. – роден на *, българин, бълг. гражданин, разведен, с висше 1 образование, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по отвод и доказателства.
АДВ. Ф.: Нямам искания по отвод.
СЪДЪТ докладва изготвено искане от Районна прокуратура Варна за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” на обв. И. А. Г., по досъдебно производство № 7/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението напълно във вида, в който е представено.
АДВ. Ф.: Запознати сме с предложението на Районна прокуратура Варна за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на моя подзащитен. Когато се даде ход на делото по същество, ще вземем отношение по случая. Представям и моля да приемете към материалите по делото два протокола по граждански дела, във връзка с обстоятелството, че предмет на тези дела са искове срещу дружеството „*“ ООД, с която са подписани договорите и основният мотив да се образуват наказателните производства срещу подзащитния ми И. А. Г., е именно да се спират производствата по тези граждански дела. Представям и два броя актове за раждане на децата на подзащитния ми, както и 3 броя епикризи, които установяват влошеното тежко здравословно състояние на голямото дете на подзащитния ми, което е с остра бъбречна недостатъчност и евентуално ще му се наложи трансплантация.
Представям и нотариален акт за собственост на имот в гр. Ракитово и справка от Агенцията по вписванията, от която се установява, че жената, с която живее на семейни начала и има дете, притежава собственост в гр. Варна, където може подзащитния ми да изтърпява по – лека мярка за неотклонение „Домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените писмени материали. Относими са. Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че така представените писмени доказателства са относими и допустими, същите допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото: заверени за вярност 2 копия на протокол рег. № 208/24.03.2026 г. по търговско дело № 523/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна, протокол № 1841/28.11.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1413/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна, удостоверение за раждане от 01.02.2021 г. на В.И. Г., Серия КМР № 91819, удостоверение за раждане от 17.07.2020 г. на А.И Г., етапна епикриза на В.И. Г. от 23.11.2023 г. от д-р Д.Т., епикриза на В.И. Г. от МБАЛ „Пловдив“ АД, ИЗ № 9830/2021, епикриза на В.И. Г. от МБАЛ „Пловдив“ АД, ИЗ № 28785/2020, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег.
№ 762, дело № 60/26.02.2025 г., удостоверение за родените от майката деца изх. № ААОУ-44/05.03.2025 г. за лицето Т.М.Г. от гр. Ракитово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, експертно решение от 24.07.2024 г. на Т.М.Г. от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД гр. Габрово и справка № 356353/12.03.2025 г. от Агенция по вписванията за лицето М.И.Б..
СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Съдия, поддържам направеното искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК. Основанията ми за това искане са, че обв. И. Г. е привлечен на 30.03.2026 г. в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, което е извършено при условията на продължавано престъпление. Безспорно това е тежко престъпление, с висока степен на обществена опасност, което е насочено срещу собствеността на гражданите. Считам, че от събраните до момента доказателства в хода на продължилото няколко години разследване може да се направи обосновано предположение, че същият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Това се установява от всички доказателства, събрани в хода на разследването. Обвиняемият е извършил деянието по настоящото дело в изпитателния срок на друга присъда, с която е осъден за друго такова престъпление против собствеността, а именно извършена измама в големи размери. Тази присъда е влязла в законна сила на 19.02.2022 г. с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, с изпитателен срок от 5 години. Отделно от горното, към настоящия момент срещу него се води още едно досъдебно производство № 711/2024 г., чието разследване към момента не е приключило, но същото е отново за извършена измама с причинена вреда в големи размери, в условията на продължавано престъпление и повторност. Предвид изложеното считам, че може да се направи извод, че е налице реална опасност обвиняемият И. Г. да се 3 укрие, а с оглед спецификата на извършеното предходно деяние и съдимост – да извърши и друго престъпление. Предвид тези обстоятелства намирам, че са налице кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК и по отношение на същия моля да бъде определена най – тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“.
А Д В . Ф.: Уважаеми господин Председател, моля да оставите искането без уважение и да вземете по отношение на подзащитния ми И. А. Г. по – лека мярка за неотклонение. На първо място, в хода на досъдебното производство, продължило повече от 2 години, са събрани доказателства, от които се установява по безспорен начин, че същият е работел в това дружество „*“ ООД, без да има сключен граждански договор. Действията си по сключване на договорите и извършване на всякакви действия по подаване на документи, са установени по безспорен начин, както от показанията на свидетели, така и от приложените още във фазата на предварителната проверка писмени доказателства, а именно – копия на документи, с които същият се е отчитал на управителя на дружеството, от които се вижда, че той е извършвал цялостната дейност, дори е заплащал всички консумативи, подавал е документи. Тези действия той е извършил на основание представеното от нас, още в началната фаза на проверката, пълномощно, което впоследствие аз лично узнах, че е с невярно съдържание при проверка при канцеларията на нотариус О.С., под № 196. Затова и до настоящия момент моят подзащитен не е видял оригинал на това пълномощно. Всички действия той е извършвал, включително представителство, пред всички институции в гр. Варна, като се е доверил на своя работодател. От показанията на свидетелите се установява, че И. Г. е бил лицето на дружеството, т.е. всички, които са водили преговори, искали са да сключат договори, са отивали при него. Това е ставало включително и в случаите, когато управителят на дружеството – св. К.М. е бил в офиса на самото дружество. Не следва да се дава вяра на твърденията, че моят подзащитен е бил един обикновен брокер в дружеството. Той не е бил един обикновен брокер, защото офисът на дружеството, в което той се помещаваше, в *, се състоеше от две помещения. Първото помещение, през което минаваха всички клиенти, влизащи в офиса на дружеството, беше на брокерите. А той беше единственият, който ползваше офиса самостоятелно, като изпълняващ функциите на управител на дружеството.
Поради това считам, че не е налице първата от предпоставките за вземане на МНО, а именно обосновано предположение за авторство на деянието. В хода на досъдебното производство ние ще представим допълнителни писмени доказателства, от които да се видят ежедневните действия на обв. Г. и от там ще се установи дали той е работил в дружеството, дали е имал определени правомощия и бил ли е подведен от управителя на дружеството да извършва тези действия на управление. По отношение на втората предпоставка, обоснованото предположение да извърши престъпление или да се укрие – считам, че по делото не са събрани абсолютно никакви доказателства, които да 4 обосноват това предположение, че той може да се укрие. Още на първото призоваване същият се е отзовал. Бяхме призовани за 25 март, но по мое искане пред разследващия орган, датата беше променена. За това мога да представя доказателства, тъй като на тази дата аз съм била във Върховен касационен съд. Безспорно имаме друго висящо досъдебно производство, но то е инициирано от управителя на същото това дружество, и то е именно с протоколите, които Ви представих, да се иска спиране на всички граждански дела, заведени срещу дружеството пред Варненския окръжен съд. От представените доказателства се вижда, че същият има адрес, на който може да бъде призоваван, има семейство. От съществено значение и за което ще Ви моля да вземете по – леката мярка за неотклонение „Домашен арест“ е влошеното здравословно състояние на детето. Същото е с предпоставки за оперативно лечение и оставането в ареста на баща му би довело до сериозни последствия за него. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ с решение на Конституционния съд № 10/27.07.1992 г. по конституционно дело № 13/1992 г. е приравнена с мярката за неотклонение „Задържане под стража“. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, поради което Ви моля да вземете по – леката мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес в *, тъй като голямото му дете, което се нуждае от лечение и надзор, се намира в гр. Варна и това би помогнало да продължи контактът и сигурността на детето, подкрепата от своя баща. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ може да бъде гарантирана и със средствата за електронно наблюдение, поради което считам, че това е мярка, която към настоящия момент би била целесъобразна, поради което Ви моля да се произнесете в този смисъл.
ОБВ. Г.: Запознат съм с обвинението срещу мен. Придържам се към становището на адв. Е. Ф.. Моля да ми се промени мярката за неотклонение в „Домашен арест“, тъй като големият ми син е с доста тежко заболяване на левия бъбрек, има 13 кисти. Признавам, не живея с детето. То живее с баба си, но се чуваме всеки ден. Родителските права са предоставени на майката, но ние сме в перфектни отношения. В момента майката на сина ми не живее в България, а синът ми живее с баба си.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 297, АЛ. 1 ОТ НПК ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ПОСЛЕДНА ДУМА:
5
ОБВ. Г.: Моля за по – лека мярка за неотклонение, а именно за мярка за неотклонение „Домашен арест“.
СЪДЪТ след като разгледа депозираното искане с правно основание чл. 64, ал.
1 от НПК на Районна прокуратура Варна за вземане мярка за неотклонение "Задържане под стража" на обвиняемия И. А. Г., и след като се запозна с материалите по досъдебно производство № 7/2024 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна, намира самото искане за основателно поради следните съображения:
На първо място, видно от материалите по делото, на обвиняемия И. А. Г., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което по своя характер и чисто формално погледнато представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, според съда може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият И. А. Г., е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение, като в тази посока са показанията на свидетелите *. Показанията на всички тези свидетели, „гарнирани“ с показанията на св. К.К.М. и с представените от самите тях писмени доказателства, в частност счетоводни и разходооправдателни документи навеждат на извода за съпричатност на обв. Г. към инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 7/2024 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна.
Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67c45719-09d9-4e92-9290-d1b647209047