Решение № 5 от 05.01.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Плевен, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500725 по описа за 2023 година С решение №1100 от 26.07.2023 г. по гр.д. №2335/2023 г. Плевенски Районен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ иска, предявен от А. Т. В., с ЕГН: **********, от гр. Плевен, ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр. София, с ЕИК: **********.

Недоволен от решението е останал А. Т. В. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск и да му бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски за ДТ. Моли още „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да бъде осъдено да заплати в полза на адв. В.

В. адв. възнаграждение за правна защита в двете инстанции.

Въззивникът намира за неправилен извода на Плевенски Районен съд, че предявеният иск по чл.439 от ГПК е недопустим – поради липса на правен интерес. Твърди, че правната му сфера е накърнена от ответника, който разполага с изпълнителен лист срещу него и въпреки извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност, не е предприел действия по отписването на задължението от ЦКР. Счита, че има правен интерес да бъде установено, че вземането, за което е издаден изп. лист, е погасено по давност, т.е. че не съществува право на принудително изпълнение и така да бъде осуетена възможността за иницииране на ново изп. производство.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 11.10.2023 г. и в указания срок – на 23.10.2023 г. е депозиран отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Въззиваемият заявява, че не е спорно, че е погасено по давност правото на принудително събиране на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL 611456 от 24.10.2011 г. и че има готовност да предаде на въззивника изп. титул, поради което именно липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Ако съдът счете, че решението следва да бъде отменено, моли да има предвид, че признава иска и че не е дал повод за завеждане на делото. Наред с това счита, че самото вземане не е погасено и че вписването му в ЦКР и поканите да бъде доброволно изпълнено не накърняват правната сфера на въззивника.

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД моли А. Т. В. да докаже нуждата си от безплатна правна помощ.

В молба от 13.12.2023 г. адв. В. В. уточнява, че въззивникът е нейн брат, поради което му оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

С определение №1660 от 17.11.2023 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 14.12.2023 г. не са се явили страните или техни представители.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

А. Т. В. твърди и е видно от приложеното изп.д. №10035/2013 г. по описа на ДСИ при Плевенски Районен съд, че то е образувано въз основа на изп. лист от 14.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. №5548/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АДгр. София, с ЕИК: ********** срещу А. Т. В., с ЕГН: ********** за изпълнение на следните парични задължения в общ размер на 7 359.52 лв.:

-6 480.07 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното и изплащане;

-296.79 лв. – договорна лихва за периода от 24.01.2012 г. до 24.08.2012 г.

-33.29 лв. – наказателна лихва за периода от 24.01.2012 г. до 24.08.2012 г.

-136.20 лв. – деловодни разноски.

-413.17 лв. – адв. възнаграждение.

А. Т. В. твърди, че с писмо изх. №МА 00054058/05.04.2017 г. е бил уведомен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. дружеството е придобило вземането на „ЮРОБАНК 2

БЪЛГАРИЯ“АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL 611456. Видно от посоченото писмо с характер на уведомление по чл.99 от ЗЗД е, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД „изисква“ от А. Т. В. да започне да прави всички плащания по договора за кредит на цесионера по посочена банкова сметка.

А. Т. В. твърди, че по изп.д. №10035/2013 г. по описа на ДСИ при Плевенски Районен съд на 26.07.2017 г. е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в която се твърди, че дружеството е придобило вземането на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД от А. Т. В. по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. и се иска да бъде конституирано като взискател.

Видно от приложеното изп.д. №10035/2013 г. по описа на ДСИ при Плевенски Районен съд, молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уважена и с постановление от 26.10.2017 г. дружеството е конституирано като взискател на мястото на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. С друго постановление от същата дата на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изп. производство, тъй като взискателят не е поискал извършването на изп. действия повече от 2 години, считано от 23.01.2015 г. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.

А. Т. В. твърди, че на 30.09.2022 г. е направил справка в ЦКР, при което е установил, че там е вписано негово задължение към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на общо 12 403 лв. Видно от приложената справка за кредитна задлъжнялост, в ЦКР фигурира задължение на А. Т. В. към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на 8 009 лв., свързано с договора за цесия от 18.01.2016 г. Останалите задължения в ЦКР са или към друг кредитор, или към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, но във вр. с друг договор за цесия, различен от процесния.

А. Т. В. твърди, че счита вземането, за което е издаден изп. лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. №5548/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд, за погасено по давност, поради което с покана от 23.03.2023 г. е поискал от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да предприеме в 3-дневен срок действия по заличаване на вписването в ЦКР на това вземане. Представена е поканата и известие, от което е видно, че е доставена на 24.03.2023 г.

Видно от писмо изх. №000537/28.03.2023 г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е отговорило на поканата на А. Т. В., че вземането не е погасено чрез плащане и продължава да съществува в общ размер на 9 233.49 лв., поради което и на основание чл.10 от Наредба №22 от 16.07.2009 г. на БНБ ежемесечно се подава в ЦКР информация за него. В писмото са развити аргументи, че с изтичането на срока на погасителната давност се погасява не самото задължение – то остава да съществува като естествено задължение, а възможността да бъде търсено по принудителен ред – респ. остава възможността да бъде търсено извънсъдебно чрез преговори, срещи, покани и пр. и в крайна сметка да бъде изпълнено доброволно.

3

Така А. Т. В. обосновава правния си интерес да предяви срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с петитум: да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 7 359.52 лв., за която е издаден изп. лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. №5548/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** срещу А. Т. В., с ЕГН:

**********, правата по който изп. лист са цедирани с договор от 18.01.2016 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД в полза на „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД, поради погасяване на вземането по давност, считано от 27.06.2020 г. Уточнява, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Квалифицира сам иска си като такъв по чл.439 от ГПК.

В отговора си „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е отправил покана до А. Т. В. да получи оригиналния изп. лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. №5548/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд. Заявил е, че не оспорва изложените в исковата молба факти, а именно – че изп. дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и че към датата на предявяване на иска /27.04.2023 г./ е изтекла 5-годишната погасителна давност. Не е съгласен обаче с изводите, които ищецът прави въз основа на тези факти, като поддържа тезата, че с изтичането на срока на погасителната давност се погасява не самото вземане, а възможността да бъде търсено по принудителен ред. Акцентира върху това, че ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит като основание за вземането, нито пък твърди, че е изпълнил задълженията си по този договор.

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД моли предявения иск по чл.439 от ГПК да бъде счетен за недопустим – поради липса на правен интерес и производството по делото да бъде прекратено, тъй като не е предприел нито изпълнителни, нито други действия, с които да засяга материалната и/или правната сфера на ищеца. Ако съдът приеме иска за допустим, ответникът моли да съобрази, че го признава и че не е дал повод за завеждане на делото.

Уточнява, че ищецът не е искал връщане на изп. лист, а само заличаване от ЦКР.

В определение №2773 от 26.06.2023 г. Плевенски Районен съд е приел, че е сезиран с иск по чл.439 от ГПК с цена 7 359.52 лв. и е разпределил доказателствената тежест между страните. В о.с.з. на 14.07.2023 г. е обявил за окончателен проекто-доклада, изготвен с определение №2773 от 26.06.2023 г., приключил е съдебното дирене и е обявил делото за решаване.

В обжалваното решение Плевенски Районен съд е възпроизвел изложените в отговора аргументи на ответника и е оставил без разглеждане предявения иск като недопустим.

Плевенски Окръжен съд намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че иска по чл.439 от ГПК е недопустим поради 4 липса на правен интерес.

Действително между страните не е спорно и представените от тях доказателства потвърждават, че изп.д. №10035/2013 г. по описа на ДСИ при Плевенски Районен съд е прекратено и че към момента на предявяване на иска и в хода на настоящото исково производство „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не е предприемало никакви принудителни изпълнителни действия срещу А.

Т. В. въз основа на изп. лист от 14.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. №5548/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд.

Плевенски Окръжен съд обаче намира, че когато за вземането има издаден изп. лист, за длъжника съществуват две опасности: реална – когато изп. лист е използван от кредитора и има висящо изп. дело и потенциална – когато във всеки един момент изп. лист може да бъде използван от кредитора с цел принудително изпълнение. Нещо повече кредиторът може да използва изп. лист за образуване на изп. дело и след изчитичане на погасителната давност и тогава длъжникът, който не може да се позове пред съдебния изпълнител на изтеклата погасителна давност, ще трябва да предяви иск по чл.439 от ГПК и да го обезпечи чрез спиране на изпълнението. Вместо да стои в състояние на правна несигурност /когато не знае дали кредиторът след изтичане на погасителната давност все пак ще реши да използва изп. лист/, длъжникът има правен интерес да предяви иск по чл.439 от ГПК и в хипотезата на гореспоменатата потенциална опасност. В противен случай – ако се приеме, че такъв иск е допустим само при реална опасност /т.е. при висящо изп. дело/, ще се стигне до излишно ангажиране ресурса на съдебното изпълнение и на съда и ще се генерират ненужни разходи, разбира се ако позоваването на изтекла погасителна давност е основателно.

В подкрепа на гореизложеното е и практиката на ВКС, обективирана напр. в определение №50686 от 22.12.2022 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I т.о., според което „ при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.“