Решение № 427 от 01.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Несебър, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100975 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор Цветан Мирчев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. Петя Александрова против А.К., гражданин на Германия с Булстат-***, със заявен на територията на страната адрес в пред регистър Булстат в гр.***.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца парично задължение за доставена, отведена и пречистена вода до собствения му водоснабден имот в гр.*** на стойност от общо 96лв., по издадени фактури за периода 25.10.2022г. – 26.08.2024г. с отчетен период по фактури 29.09.2021г.-19.08.2024г.; претендира се обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 31,12лв. да периода 25.11.2022г.-05.08.2025г. и законната лихва върху главницата считано от 06.08.2025г.-датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебни разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Навежда се, че по делото липса на нотариален акт, удостоверяващ, придобиването на правото на собственост и съдържащ данни, на коя дата ответника е влязъл във владение на водоснабдения имот, за да се установи от кога действително е придобил качеството потребител. Счита, че доколкото е възможно 1 продавача и купувача да уговорят предаване на владението на дата, различна, респ.покъсна от датата на нотариално изповядване на сделката, то в такъв случай за част от процесния период би отговарял стария собственик на имота. Оспорва се твърдението на ищеца, че между страните съществува валидно възникнало облигационно отношение, като се навежда, че за това е необходимо сключването на писмен договор между страните, какъвто не е представен по делото. Представя доказателства.

Процесуалния представител по пълномощие на ищеца е депозирал за о.с.з. писмено становище, с което поддържа исковата молба и моли, предявените искове да бъдат уважени като доказани по своето основание и размер.

Назначеният на ответника особен представител се явява в о.с.з. и поддържа възражението си, че липсват доказателства между страните да е възниквало валидно облигационно отношение, по силата на което ответника да има задължения към ищцовото дружество, като твърди, че за да възникне такова е необходимо сключването на писмен договор с посочения от ищеца предмет.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.63-64 по дело/ на 02.06.2021г. ответникът А.Круч е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър с административен адрес в гр.***.

Видно от раздел V от нотариалния акт налично е отразяване, че продавачите са предали в деня на подписване на договора за продажба владението върху закупения имот.

От представена справка № 1056617/25.07.2025г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Несебър се установява, че от придобиването на имота до датата на справката ответника не е извършвал разпоредителни сделки с процесния имот.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество с № *** с титуляр на партидата – А.К.. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. Номер *** /л.7 и л.8 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 29.09.2021г. - 19.08.2024г., като при всяко от отчитанията водомер е бил „видян“.

За потребените и отчетени количества са издадени фактура № 0044394357/25.10.2022г. на стойност от 82,16лв.; фактура № 0046043233/25.09.2023г. на стойност от 06,46лв. и фактура № 0047726725/26.08.2024г. на стойност от 7,73лв./л.20-22вкл. по дело/.

Ищецът твърди, че за начислените суми по така издадените фактури не е 2 извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР, Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР и решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение от представения нотариален акт, като от същия се установява и че владението върху имота е предадено в деня на сделката – 02.06.2021г.. По делото не се ангажираха доказателства, ответника да се е разпореждал в рамките на процесния период 29.09.2021г.-19.08.2024г.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на 3 особения представител на ответника, че последния няма качеството „потребител“ на ВиК услуги, свързани с имота и между него и ищцовото дружество не са възникнали облигационно правоотношение с предмет доставка, пречистване и отвеждане на вода до собствения и имот, с довод, че липсват по делото доказателства, че между страните е сключен писмен договор, по следните съображения:

Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл.

8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че ответника, като собственик на водоснабдения обект, има качеството на потребител на ВиК услуги.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответника е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактури и справки за отчетено потребление се установява, че ответницка е потребил доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил 4 количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

По-нататък с оглед възраженията по делото следва да се посочи, че в Наредба № 4 и ОУ на водния оператор е посочено, че при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери; разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери. определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител.

В процесната жилищна сграда има монтиран един централен водомер, видно от справка за отчитането за процесния период на общия водомер/л.8 по дело/.

Следователно заплащането на доставената и консумирна питейна вода се измерва от него и това количество се заплаща от абонатите в сградата, съобразно посоченото правило на Наредба №4/2004г, като изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по централния (общия) водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредба №4/2004г, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Тази сборна разлика се разпределя пропорционално на всички абонати включени към общия водомер. Горното е и служебно известно на съдебния състав с оглед установяването му по идентични съдебни производства.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67c3c772-891b-4aa3-9e74-effe0a85cfba