Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20332 от 28.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9075/2026
Вид
Определение № 20332
Подписан
28.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20332 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509075 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Макроадванс“ АД срещу определение № 8425/01.03.2026 г., постановено по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските. Поддържа, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат в тежест на ищеца, а алтернативно – присъденото адвокатското възнаграждение да бъде под минималния размер, съобразно практиката на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени определението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което измени решението в частта за разноските, като същите да останат в тежест на ищеца, а алтернативно – присъденото адвокатско възнаграждение да бъде под минималния размер, съобразно практиката на СЕС.

Ответникът по частната жалба – И.В.В. е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, 1 становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, е образувано по искова молба от И.В.В. срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че страните не са обвързани от договор за потребителски кредит № 114159/21.10.2020 г. поради нищожност на същия поради противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите и за осъждане на ответника да заплати на ищеца платените без основание по нищожния договор суми – 8,11 лв. – договорна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 20.11.2020 г., и 58,80 лв. – неустойка за непредставено обезпечение по чл.

13 от договора, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.11.2024 г. до окончателното плащане.

С решение № 19536/29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, е признато за установено по предявения от И.В.В. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПрк, по отношение на „Макроадванс“ АД, че И.В.В. не е обвързан от сключения между страните договор за потребителски кредит № 114159/21.10.2020 г. поради нищожност на същия поради противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите. С решението е отхвърлен предявения от И.В.В. иск с правна квалификация чл. 34 ЗЗД за осъждане на „Макроадванс“ АД да заплати на И.В.В. сумата от 66,91 лв. – платени без основание суми по договора за кредит, равняващи се на сбора от договорна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 20.11.2020 г., и неустойка за непредставено обезпечение по чл. 13 от договора, поради извършено плащане в хода на процеса. С решението „Макроадванс“ АД е осъден да заплати на И.В.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лв. – разноски по делото.

С определение № 8425/01.03.2026 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на 2

СРС, 28 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца И.В.В. за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските. Със същото определение е оставена без разглеждане молбата на ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските.

За да остави без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД, съдът е приел, че молбата е недопустима, тъй като не е представен списък на разноските по искането за присъждане на хонорар на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че определението по чл. 248 ГПК в обжалваната част е неправилно. Това е така, тъй като ответникът „Макроадванс“ АД не претендира присъждане на разноски в своя полза, в който случай представянето на списък на разноски по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК, съобразно задължителното тълкуване, дадено с т. 9 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. В молбата по чл. 248 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД твърди, че направените от ищеца разноски по делото следва да останат в негова тежест, а при условията на евентуалност – че присъденото адвокатското възнаграждение следва да бъде под минималния размер, съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г. В този случай представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната не е процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че определение № 8425/01.03.2026 г., постановено по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно, и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на молбата по чл. 248 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8425/01.03.2026 г., постановено по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на СРС, 28 състав, за произнасяне по основателността на молбата по чл. 248 ГПК от ответника „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 19536/29.10.2025 г. по гр. д. № 69264/24 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4