Решение № 154 от 13.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Видин, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320101725 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба И. С.

И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Ц. А. *“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника А. Д. от САК, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, п.к. 9700, пл.

„Оборище“ № 13Б, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 11.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 902227/11 ноември 2022 г., по силата на който „Стик-Кредит" АД й е предоставило в заем сумата от 950.00 лв. при фиксирал ГЛП от 28.8 % и ГПР от 32.92 %. Общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит е 1361.43 лева, срокът на погасяване е 24 месеца.

Сочи се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на договора за кредит, да:

1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в 1 полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Излага се, че съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.

17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Поддържа се, че вероятно убеден, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по чл. 17 от Договора, кредиторът е предвидил в погасителният план месечният размер на дължимата неустойка.

Посочено е, че видно от погасителния план, обстоятелството, че общо 2 дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1 361.43 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 2057.17 лв.

(151.10 % от общото дължимата сума). Сочи се, че ищцата е изтеглила кредит в размер на 950.00 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора е длъжна да върне 3418.60 лв. (над 300 процента от изтеглената първоначално сума).

Твърди се, че видно от представените с исковата молба платежни бележки, ищцата е заплатила сума в размер от 952.44 лева по процесния Договор към датата на подаване на исковата молба.

Сочи се, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 902227/11 ноември 2022 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Излага се, че клаузата на чл. 17 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в тридневен срок е на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя (предоставяне на документи, че поръчителят получава брутен доход от минимум 1500 лева, липса на записи в ЦКР и пр.- чл. 20, ал. 2 от ОУ на ответника. Също така изискването да се предоставят документи, че поръчителят не е поръчителствал по друг кредит във всяка една банкова или небанкова финансова институция в страната). По отношение на втората опция- да се предостави банкова гаранция в тридневен срок от сключването на договора: изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (950.00 лева).

Предвид това се сочи, че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва главница, лихви, неустойки и пр., и то в тридневен срок.

Поддържа се, че прочитът и съдържанието на клаузата на чл. 17 от Договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо 3 изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати.

Твърди се, че неустойката за непредоставяне на гарант/поръчител не е включена като разход в ГПР.

Сочи се, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Посочено е, че няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването на кредитополучателя по кредита, което е в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Излага се, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 902227, сключен на 11.11.2022 г. между И. С. И. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 за недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

При условията на евентуалност се иска съдът да признае за установено по отношение на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, че клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № 902227, сключен на 11.11.2022 г., която предвижда заплащане на неустойка е НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който 4 оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Оспорената неустойка е действителна.

Сочи, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Излага, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба са неоснователни. Клаузите на договора, вкл. и оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.

143 ЗЗП, като едновременно с това сочи, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират се направените по производството разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че на 11.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 902227 между ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД като заемодател и ищцата И. С. И. като заемател.

Съгласно договора на ищцата е предоставен кредит в размер на 950,00 лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски.

Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 28,8 %. Общата сума, дължима от заемателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, е 1361,43 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 32,92 %.

Според чл. 17 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от получаване на заемната сума по договора да предостави на заемодателя едно 5 от следните обезпечения, а именно: поръчител - физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът на ГПР по процесния договор, когато се включи неустойката за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора е 133,23 %. При прибавяне на всички други разходи по кредита, включително възнаградителна лихва, размерът на ГПР е 298,33 %.

В заключението е посочено също, че ищцата е заплатила по договора за кредит към 06.02.2026 г. сумата в общ размер на 1905,09 лева, от която по клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение – 472,80 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.