Решение № 4086 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110216611 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба /озаглавена „писмени възражения“/ от „Сторос-2002“ ЕООД, ЕИК чрез адв. Л. К. срещу наказателно постановление № 169/29.06.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на основание чл. 136, ал. 2 т. 3 пр. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал.3 вр. ал. 2 т.2 от ЗУО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и че същият не съдържа задължителни реквизити – точен адрес и дата на раждане на свидетелите, като посоченият адрес на свидетелите е един и същ, а именно адресът на РИОСВ – София. Претендира се непълно описание на нарушението, тъй като не е посочено как тоест с какво превозно средство е осъществен превозът. Застъпва се тезата, че не е посочено времето на извършване на деянието, тъй като не е фиксиран точен час на извършване на нарушението. Твърди се, че извършител на нарушение може да бъде само физическо, но не и юридическо лице, а отделно от това в НП не се съдържа 1 уведомяване на нарушителя за правата му по чл. 79б от ЗАНН. Претендира се неправилна квалификация на нарушението. Предполага се, че подписите за актосъставител и АНО са положени от едно и също лице. Според жалбоподателя, наложеното административно наказание е прекомерно. От съда се иска отмяна на НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „Сторос-2002“ ЕООД не изпраща представител.

Въззиваемата страна Директорът на РИОСВ- София се представлява от юрисконсулт Б, който счита, че при издаване на наказателното постановление са спазени процесуалният и материалният закон, нарушението е описано ясно, с посочване на коректни дата, място и правна квалификация. Намира, че несъмнено е доказано, че дружеството-жалбоподател е осъществило трансграничен превоз на отпадъци без да е притежавало изискуем от чл. 35 от ЗУО документ, поради което иска от съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Към месец септември 2020 г. дружеството-жалбоподател „Сторос-2002“ ЕООД не притежавало документ по смисъла на чл. 35, ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 от ЗУО, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци

Въпреки че нямало издадено документ по чл. 35, ал.3 вр. ал. 2 т. 2 от ЗУО за транспортиране на отпадъци, на 05.09.2020 г. дружеството е извършило превоз на отпадъци с код 17 04 01 /мед, бронз, месинг/ и с код 12 01 03 /стърготини, стружки и изрезки от цветни метали/ от ГКПП Кулата до площадка с местонахождение гр. С, ул. „Д П“ № с оператор „София Мед“ АД.

Документите, касаещи превоза в т.ч. Анекс VII към Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци и международна товарителница били изпратени по имейл на дирекция „Национален координационен център“ при Министерство на околната среда и водите, които документи на 24.11.2020 г. били изпратени по електронен път до РИОСВ – София.

Като се запознал с постъпилите документи свидетелят М. Ю. Г., заемащ длъжността главен експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ – София счел, че дружеството „Сторос-2002“ ЕООД е извършило трансграничен превоз на отпадъци без да има издаден документ по чл. 35, ал.3 вр. ал. 2 т.2 от ЗУО за транспортиране на отпадъци, поради което на 08.01.2021 г. в присъствие на управителя на „Сторос-2002“ ЕООД Р Б съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. ал. 2 т.2 от ЗУО. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал като отбелязал, че има възражения. Такива били депозирани на 13.01.2021 г.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основана на така съставения акт директорът на РИОСВ – София издал обжалваното 2 наказателно постановление, препис от което бил връчен на на жалбоподателя на 05.07.2021 г., а на 08.07.2021 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Ю. Г., Анекс VII към Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци, международна товарителница /ЧМР/, покана за явяване за съставяне на АУАН, имейл от „Сторос-2002“ ЕООД до РИОСВ, имейл от дирекция „Национален координационен център“ при МОСВ до РИОСВ- София, известие за доставяне на наказателно постановление, заповед № РД-67/17.06.2020 г., заповед № РД-69/17.06.2020 г. и двете на директора на РИОСВ –София, заповед № РД-124/07.02.2020 г. на министъра на околната среда и водите, извлечение от публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, воден от МОСВ.

По отношение фактите, относими към вмененото на жалбоподателя нарушение съдът се позова на приобщените по делото писмени доказателства, а именно Анекс VII към Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци и международна товарителница и показанията на свидетеля Г..

Именно от представения Анекс VII, който съпътства товара при извършване на трансграничен превоз на отпадъци съдът извлече данни отново вида и количеството на превозвания отпадък, датата на извършване на превоза, направлението, адреса на лицето, което е следвало да извърши оползотворяването. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., който заяви, че именно от посочените документи е направил извод за осъщественото нарушение. От извлечението от публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, воден от МОСВ е видно, че към датата на извършване на превоза – 05.09.2020 г. дружеството-жалбоподател „Сторос-2002“ ЕООД не е притежавало изискуемия от ЗУО документ за извършване на транспортиране на отпадъци.

В извлечението е отразено, че на дружеството е издаден такъв документ на 21.01.2021 г., което обаче е повече от 4 месеца след извършване на процесното нарушение.

Представеното по делото извлечение от имейла, изпратен от НКЦ до РИОСВ установява датата, на която данни за извършения превоз са били изпратени до органите, компетентни да извършат проверка и установят извършеното нарушение. От представените и приети по реда на чл. 283 от НПК заповед № РД-69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ–София съдът извлече данни за компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения на ЗУО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от приложеното известие за доставяне препис от НП е връчен на представител на дружеството -жалбоподател на 05.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 08.07.2021.) от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от заповед № РД-69/17.06.2020 г., издадена от директора на РИОСВ – София свидетелят М. Ю. Г. е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗУО. Компетентността на директора на РИОСВ- София да издаде обжалваното наказателно постановление следва от изричната законова разпоредба на чл. 157, ал.4 вр. ал. 2 от ЗУО.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати претендираните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

На първо място неоснователно е възражението, че актът за установяване на административно нарушение, с което е поставено началото на производството е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно цитираната разпоредба давностният срок за съставяне на АУАН е три месеца от откриване на извършителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Видно от представеното извлечение от имейл, изпратен от НКЦ до РИОСВ - София данните за осъществения от „Сторос – 2002“ ЕООД превоз на отпадъци са били изпратени от РДГП - Смолян на имейла на Националния координационен център при МОСВ на 23.11.2020 г., които данни са били препратени по електронен път на РИОСВ – София на следващия ден – 24.11.2020 г. Именно на тази дата 24.11.2020 г. компетентните органи от РИОСВ – София са получили данни за извършения превоз и превозвача, както и относно липсата на документ за транспортиране на отпадъци, от които данни са могли да направят извод за осъществено нарушение и неговия автор, поради което и от тази дата започва да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Същият е съставен на 08.01.2021 г., тоест месец и половина по-късно. Липсват данни нарушението да е било установено по –рано, на твърдяната в жалбата дата 05.09.2020 г. На посочената дата е осъществен самият превоз, тоест е извършено нарушението, но данни относно това респ. дали дружеството е притежавало или изискуемия от чл. 35, ал.3 вр. ал. 2 т. 2 от ЗУО документ всъщност са постъпили при компетентните органи по-късно, едва след изпращането на А н е к с VII и международната товарителница на имейла на НКЦ.

Наказателното постановление е издадено на 29.06.2021 г., преди изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

На следващо място към датата на съставяне на АУАН редакцията на чл.

42 т.7 от ЗАНН е изисквала посочване на три имена, точен адрес и ЕГН на свидетелите, а не дата на раждане /доколкото измененията с ДВ бр. 109 влязоха в сила на 23.12.2021 г./ Всички тези реквизити са посочени в АУАН.

Обстоятелството, че е вписан служебен адрес на свидетелите, а не личен такъв не представлява нарушение на закона. Целта на посочването на изброените реквизити е при необходимост от разпит на тези лица в 4 качеството на свидетели в съдебното производство същите да могат да бъдат индивидуализирани по еднозначен начин и да бъдат призовани за разпит.

Съгласно чл. 178, ал. 4 от НПК свидетелите могат да бъдат призовавани чрез работодателя тоест на служебен адрес, поради което посочването на такъв не ограничава правото на защита на жалбоподателя, още повече, че той не е поискал разпит на тези лица като свидетели.

Според настоящия съдебен състав описанието на нарушението в АУАН и НП е ясно, точно и конкретно, напълно достатъчно, за да разбере жалбоподателят в какво нарушение е обвинен. Посочено е кога, къде и какво точно деяние е осъществил жалбоподателя, на което е дадена точна и правилна правна квалификация. Както е посочено и в решение № 7914/21.12.2022 г. по кнахд № 9459/2022 г. по описа на АССГ, Х IV касационен състав, постановено в рамките на касационен контрол по настоящия казус непосочването в АУАН и НП на вида и регистрационния номер на МПС, извършили превоза на отпадъци е без значение, тъй като не е елемент от състава на нарушението.