Решение № 64 от 14.05.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Сандански, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200686 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. И., ЕГН – **********, с постоянен адрес – гр. С., ул.“*****“ № *****ет.*** ап.*****, и настоящ адрес – гр. П., ул.“Х. Д.“ № ***, против Наказателно постановление № 23-0339000323/03.05.2023г. на Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С жалбата си И. оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, като твърди че не е извършил вмененото му административно нарушение. Сочи също, че описаната фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП не отговаря на действителността.

Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Иска се от съда да отмени атакуваното 1

НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изпожената в същата съображения. В хода на делото по същество пледира да бъде изменено НП, като бъде намален размера на наложеното наказание.

За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован и за Районна прокуратура – Сандански, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН, представители не се явяват и не изразяват становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 09.04.2023 година длъжностни лица при ОДМВР – Благоевград – актосъставителят А. Ш., в присъствието на свидетеля В. Б., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 722843, затова, че на същата дата /09.04.2023г./ в 22.16 часа в гр.

Сандански, по ул.“С.“ в посока към ул.“Т. К.“, в района при новата автогара управлява собствения си холандски лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № *****, като „водача управлява след употреба на алкохол, а именно 0,66 промила на хиляда, доказано с количеството издишан въздух в апарата – алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0032, под проба № 05725. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 134032. Водачът повторно управлява след употреба на алкохол – с НП № 22-0938-003451, влязло в сила на 28.03.2023г., с което е осъществил състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него без възражения.

Въз основа на акта, на 03.05.2023г. Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански е издал атакуваното Наказателно постановление № 23-0339-000323, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

2

НП е връчено на И. 14.11.2023година, видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите Ш. и Б., които с категоричност сочат, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП. Поради това жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

По безспорен начин се установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателя е осъществил вмененото му административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна, на посочените в акта за нарушение и издаденото НП дата и място, нарушителят е управлявал процесният лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,66 промила в кръвта, установено с количеството издишан въздух в апарата – алкотест дрегер 7510 с фабр. № 3

ARBB-0032.

От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

В конкретния случай в АУАН липсва описание, че деянието е извършено повторно. С НП обаче жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.174, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, като в текстовата част на НП е посочено, че водачът повторно управлява след употреба на алкохол – с НП № 22-0938-003451, влязло в сила на 28.03.2023г. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно е, че в обжалваното НП обаче са изложени факти относно предходно наказване на жалбоподателя за нарушение от същия вид, като е посочено НП, с което е наказан, датата на влизане в сила на същото, като единствено липсва отбелязване дали същия е узнал за това наказване. Последното обаче, настоящия съдебен състав прие, че не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо в значителна степен правото на защита на наказания субект, тъй като въпреки, че не е посочено в акта за нарушение, впоследствие АНО в НП е изложил факти, досежно повторността на деянието и те са надлежно описани в НП.

Съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС, съгласно които в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко 4 наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Следователно при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление районният съд може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба.Този резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.

В процесния случай приетите за установени в НП факти сочат на извършено от жалбоподателя нарушение по квалифицирания състав, и приложима се явява санкционната разпоредба по чл.174, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, предвиждаща налагането на глоба в размер от 1000 до 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС от една до три години.

В случая, АНО е наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, без да е изложил мотиви затова. При липса на съществено изменение на съставомерните елементи от състава на нарушението настоящият съдебен състав счита, че следва да упражни правомощията си по чл.63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020г. на ВАС да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като измени НП и намали размера на наложеното наказание в минимално предвидения от законодателя такъв, а именно: „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/една/ година.

По приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че процесното административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Напротив, обществената опасност на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от 5

ЗДвП се явява по-висока от обичайната за този вид нарушение по гореизложените съображения, доколкото жалбоподателят е наказван и друг път с влязло в сила НП за извършване на идентично нарушение по ЗДвП.

Очевидно наложеното по-рано административно наказание на жалбоподателя за нарушение по чл.5 от ЗДвП не е въздействало възпитателно и предупредително по отношение на него, като се наблюдава една опасна за обществото упоритост в действията на жалбоподателя да управлява МПС под въздействието на алкохол. Следва да се съобрази и това, че с нормата на чл.189з от ЗДвП се въведе правилото, че за нарушенията по ЗДвП, каквото е процесното нарушение, не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. С оглед гореизложеното административнонаказващият орган правилно не е приел, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП представлява маловажен случай.

От така определеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” следва да се зачете времето, през което на жалбоподателя му е иззето свидетелството за правоуправление с АУАН Серия GA № 722843, считано от 09.04.2023г.

По-гореизложените съображения от фактическо и правно естество, съдът намира, че жалбата е неоснователна в искането за отмяна на атакуваното НП, като са налице единствено основания за неговото изменение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0339-000323/03.05.2023г. на Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя А. И. И., ЕГН – **********, с постоянен адрес – гр. С., ул.“С.“ № ****, ет.** ап.**, и настоящ адрес – гр. П., ул.“Х. и Д. № ***, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 1500 лева на 1000(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС от 24 месеца – на 12/дванадесет/ месеца.

6

ПРИСПАДА времето, през което е търпяно наказанието “лишаване от право да управлява МПС”, считано от 09.04.2023година, наложено му с акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 722843/09.04.2023г.