Решение № 15135 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

***5135 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТА.МИР Н. Й.ОВ КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З*** като разгледа докладваното от СТА.МИР Н. Й.ОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110134455 по описа за 2024 година

Искът е с правно основА.е чл. 422 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от П. П. – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседА.е исковете се поддържат.

Ответниците А. П. В. с ЕГН **********, И. Р. И. с ЕГН **********, С. Р. В. с ЕГН **********, П. Д. П. с ЕГН **********, Р. Д. П. с ЕГН **********, Й. Г. Я. с ЕГН **********, К. К. Т. с ЕГН **********, Г. П. Д. с ЕГН ********** и С. П. Д. с ЕГН **********, всички от ****, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са подали отговори на исковата молба, не са представили доказателства по делото, не са поискали разглеждането му в 1 тяхно отсъствие, не се явяват и не изпраща представител в съдебното заседА.е по делото.

Ответницата Ц. К. Н. с ЕГН **********, от ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е са подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете, моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като е направила отказ от наследство, или исковете против нея да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответницата Л. К. К. с ЕГН **********, от ****, се представлява по делото от назначения особен представител адв. С. С. от САК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответникът Г. И. Г. с ЕГН **********, от гр. ***, *** , се представлява по делото от назначения особен представител адв. С. М. М. Х. от САК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово отсъствие, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседА.е по делото.

Третото лице-помагач *** със седалище и адрес на управление *** не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът к-ато прецени изложените твърдения във връзка със събрА.те по делото доказателства, приема за установено следното:

А. По отношение на ответниците А. П. В., И. Р. И., С. Р. В., П. Д. П., Р. Д. П., Й. Г. Я., К. К. Т., Г. П. Д., С. П. Д. и Г. И. Г.:

Както още в исковата молба по делото, така и в проведеното на 13.07.2026 г. открито съдебно заседА.е по делото ищеца е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответниците, които не са подали отговор и не се явяват в съдебно заседА.е. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседА.е по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице 2 основА.ята за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.

Б. По отношение на ответниците Ц. К. Н. и Л. К. К.:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на 3 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

По делото не са представени писмени доказателства, от които да се установява по категоричен начин качеството на тези две ответници на потребители на топлинна енергия. От заявление декларация от 11.10.2005 г. се установява, че П. А. И. е подала искане да бъде открита партида на нейно име за процесния имот. В производството по гр. дело ***1282 по описа за 2023 г. на СРС е бил представен като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.11.1989 г., от който е било видно, че процесният имот апартамент ***, находящ се в *** е придобит в собственост от *** Г. И. и П. А. И.. Съгласно удостоверение за наследници на *** Г. И., същият е починал на 27.07.2004 г. като е оставил за наследници: П. А. И. /съпруга/, И. Г. И. /брат/, *** Г.а Х.а /сестра/, *** Г.а *** /сестра/, Й. Г. Я. /брат/. От своя страна П. А. И. – починала в хода на делото– на 24.03.2024 г. е оставила една дъщеря – ответницата А. П. В.. Ответникът Й.

Г. Я. е жив в хода на делото. Ответниците К. К. ***, Л. К. К. и Ц. К. Н. са дъщери на *** Г.а ***. Ответниците Г. П. Д. и С. П. Д. са деца на *** Г.а Х.а, а ответниците П. Д. П. и за Р. Д. П. – нейни внуци – от сина й *** П. Д..

Ответникът Г. И. Г. е син на И. Г. И., а ответниците И. Р. И. и С. Р. В. негови внуци /деца на сина му ***И. Г./. Починалата наследодателка П. И. обаче е единствената, която е имала качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като представената молба декларация от 2005 г., съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД.

Поради това с факта на открИ.е на партидата и извършването на доставка на 4 топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и ответницата П. И. е възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана /в съответствие с горните изводи е и т***та съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др./.

В тази връзка между наследодателката П. И. и „*** е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Единствен наследник на П. И. е дъщеря й А. П. В., доколкото същата макар да не встъпва в договорното отношение между майка и и ищеца наследява задълженията на същата по този договор. С оглед горното исковете против Ц. К. Н. и Л. К. К. следва да бъдат изцяло отхвърлени.

В. По отношение на разноските:

С оглед на изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, против ответниците А. П. В., И. Р. И., С. Р. В., П.

Д. П., Р. Д. П., Й. Г. Я., К. К. Т., Г. П. Д., С. П. Д. и Г. И. Г..

За разглеждане на исковете по настоящото дело против ответницата А.

П. В. е събрана държавна такса в размер на 218, 42 лева (111, 68 евро), а против всеки от ответниците И. Р. И., С. Р. В., П. Д. П., Р. Д. П., Й. Г. Я., К. К.

Т., Г. П. Д., С. П. Д. и Г. И. Г. е събрана държавна такса в размер на 200 лева (102, 26 евро).

Юрисконсултското възнаграждение по делото съдът определя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ, като минималния размер е 102, 26 евро, явяващи се равностойността на сумата в размер на 200 лева. Доколкото обаче ищеца претендира по – нисък размер, а именно 100 евро, то юрисконсултското възнаграждение следва да е в този размер, като следва да бъде разделено между ответниците А. П. В., И. Р.

И., С. Р. В., П. Д. П., Р. Д. П., Й. Г. Я., К. К. Т., Г. П. Д., С. П. Д. и Г. И. Г. пропорционално, както следва: А. П. В. – 240/288 части, или сумата в размер на 84 евро, И. Р. И. – 3/288 части, ли сумата в размер на 1,03 евро, С. Р. В. – 5

3/288 части, ли сумата в размер на 1,03 евро, П. Д. П. – 2/288 части, ли сумата в размер на 0, 70 евро, Р. Д. П. – 2/288 части, ли сумата в размер на 0, 70 евро, Й. Г. Я. – 12/288 части, ли сумата в размер на 4, 08 евро, К. К. Т. – 4/288 части, ли сумата в размер на 1, 40 евро, Г. П. Д. – 4/288 части, ли сумата в размер на 1, 40 евро, С. П. Д. – 4/288 части, ли сумата в размер на 1, 40 евро, Г. И. Г. – 6/288 части, ли сумата в размер на 2, 10 евро.

За изготвянето на СТЕ и ССчЕ по делото ищеца е заплатил два депозита по 300 евро, или общо 600 евро, като има право на присъждането им, разделени между ответниците А. П. В., И. Р. И., С. Р. В., П. Д. П., Р. Д. П., Й. Г.

Я., К. К. Т., Г. П. Д., С. П. Д. и Г. И. Г. пропорционално, както следва: А. П. В. – 240/288 части, или сумата в размер на 499, 20 евро, И. Р. И. – 3/288 части, ли сумата в размер на 6, 24 евро, С. Р. В. – 3/288 части, ли сумата в размер на 6, 24 евро, П. Д. П. – 2/288 части, ли сумата в размер на 4, 16 евро, Р. Д. П. – 2/288 части, ли сумата в размер на 4, 16 евро, Й. Г. Я. – 12/288 части, ли сумата в размер на 24, 96 евро, К. К. Т. – 4/288 части, ли сумата в размер на 8, 32 евро, Г. П. Д. – 4/288 части, ли сумата в размер на 8, 32 евро, С. П. Д. – 4/288 части, ли сумата в размер на 8, 32 евро, Г. И. Г. – 6/288 части, ли сумата в размер на 12, 48 евро.

За назначаването на особен представител на ответника Г. И. Г. ищеца е направил разноски за депозит в размер на 400 лева (204, 52 евро), поради което тези разноски следва да бъдат в тежест само на този ответник.