Решение № 1161 от 03.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100902890 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 645 ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 645 ал. 4 ТЗ.

Ищецът – синдикът на „Н.Г.“ АД (н.) Т. Н., твърди, че в споразумение от 20.03.2020 г., сключено между несъстоятелното дружество и ответника „Б.П.“ ООД, се съдържат изявления за прихващане. Сочи се, че макар и прихващането да предхожда решението за токриване на производство по несъстоятелност, към момента на придобиване на вземането или задължението, което се твърди да е станало не по-рано от 05.03.2020 г. и ответникът да е знаел за настъпила неплатежоспособност на несъстоятелния или че е поискано откриване на производството по несъстоятелност. Иска се прихващанията да бъдат обявени за недействително по отношение на кредиторите.

Ищецът твърди също така прихващанията да са извършени след началната дата на неплатежоспособност, определена от съда по несъстоятелността на 27.02.2020 г. Иска се прихващанията да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността над частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество.

Ответникът „Б.П.“ ООД, уведомен по реда на чл. 50 ал. 4 ТЗ, не изразява становище по иска.

Ответникът „Н.Г.“ АД, уведомен по реда на чл. 619 ал. 1 ТЗ, не изразява становище по спора.

В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца – адв. М. и адв. Г. поддържат предявените искове. Застъпват теза, че макар и безспорни вземанията и задълженията на "Б.П." ООД са придобити след 05.03.2020 г., когато в търговския регистър е обявена молбата на "Н.Г." АД (н.) за откриване на производство по несъстоятелност.

Смята за недействителни и действията на несъстоятелния длъжник поради наличие на предвидените предпоставки в чл. 645 ал. 4 ТЗ. Претендират се разноски като е представен и списък.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, цреценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2020 г. писмено е изразено съгласие, че съществуват насрещни вземания съответно за Б.П. в размер на 1917 лв. въз основа на документ от 29.01.2020 г. , 282651 лв. въз основа на документ от 31.01.2020 г. 46474,78 лв. по документ от 03.02.2020 г. , 17,82 по документ от 03.02.2020 г., 8865,07 лв. по документ от 18.02.2020 г. и 62163 лв. по документ о т 27.02.2020 г. и за Н.Г. в размер на 13,75 лв. по документ от 31.12.19 г. , 72,25 лв. по документ от 31.12.19 г. ,, по документи от 31.01.2020 г. - 430302 лв., 155 лв. и 20 лв., по документ от 27.02.2020 г. – 82084 лв.

Страните не спорят, че на 27.02.2020 г. Н.Г., представлявано от Д. Д. Г., е подало молба до Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност.

Поискано е и налагане на предварителна мярка.

На 03.05.2020 г. по партидата на Н.Г. е обявена молба, подадена от Н.Г. АД чрез Д. Д.

Г. с указание, че поради законодателни промени дружеството не може да осъществява основната си дейност, а наложени му запори го препятстват да изпълни свои изискуеми парични задължения.

С решение № 260017/06.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 е обявена неплатежоспособността на Н.Г. с определена начална дата – 27.02.2020 г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на търговското предприятие. Осчетоводено е и погасяването при достигнато салдо от 10955,93 лв. в полза на Н.Г..

От заключението на вещото Г. се установява, че вземанията на Б.П. са осчетоводени от Н.Г. въз основа на описаните в споразумението фактури в погашение на вземанията на Н.Г. с указаните в споразумението дати.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Договорът е средство за постигане на зачетен от закона интерес. С оглед принципно установената свобода на страните да определят съдържанието на договора обективираната в него воля очертава и този интерес. Съгласуваната воля между насрещни кредитор и длъжник за погасяване на насрещни вземания до размера на по-малкото не формира самостоятелен предмет, а онагледява споделен подход за уреждане на отношенията при зачитане на противопоставените вземания. При все че съгласуваната воля предотвратява последващ спор, погасителният ефект не произтича от съгласието, а от реализацията на специфичен погасителен способ. Нормата на чл. 103 ал. 1 ЗЗД овластява кредитор на изискуемо парично вземане да откаже изпълнение на свое еднородно задължение към своя длъжник, ако вместо да го изпълни, освободи кредитора си от еднородно задължение към себе си. При наличието на тези предпоставки погасителният ефект настъпва без оглед на обстоятелството дали това се приема от кредитора по пасивното вземане. Следователно необходимо, но и достатъчно е изявлението на кредитора по активното вземане да достигне до кредитора по пасивното вземане, за да настъпи погасителният ефект.

Според настоящия състав оспорваното в процеса прихващане, изводимо от съгласувана воля, не би могло да се третира като действие по смисъла на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, за да бъде подведено под тази норма. Предписаната защита на правото на притежание с Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изисква всяко засягане да почива на предварително установено със закон основание. То включва и възможността за използване на всяко имуществено благо според предпочитанието на неговия притежател. Правото на длъжник да откаже изпълнение на свое задължение, противопоставяйки му свое изискуемо вземане е законоустановено (чл. 103 2

ЗЗД). Следователно възползването от тази утвърдена от закона възможност може да бъде ограничено само със закон. Както е имал повод да посочи Европейският съд по правата на човека, изискването за законоустановеност на всяко посегателство върху правото на притежание предполага достатъчно точни и предвидими правила, явяващи се средство за реализация на легитимна цел (срв. Решение Д. срещу България по жалба №12655/09 г. и цитираната практика),. Указаният стандарт е постижим само при стриктно тълкуване на всяка ограничаваща правото на притезание норма, каквато се явява и тази по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ. Макар и законът да игнорира начина, изрично предписва действието да води до изпълнение на задължението на длъжника. Макар и протоколът за прихващане да е двустранно подписан, документът не сочи на очаквана престация, а констатира стойностно представен резултат от приключили вече правоотношения. Съгласуваната воля отразява двустранно зачетено прихващане, т.е. на уреждане на предходно развили се отношения.

Прихващането нито предполага плащане (каквото изисква точното изпълнение), нито осигурява заместваща престация, за да обоснове различен начин на изпълнение.

Прихващането съставлява регламентирано от закона основание да бъде отказано изпълнението. От тази гледна точка нито търсената защита сочи на искане по смисъла на чл.

646 ал. 2 т. 3 ТЗ, нито може да се приеме, че т.нар. договорна компенсация утвърждава различен специфичен погасителен способ, за да обоснове разглеждане на спора според критериите на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ.

По изложените съображения настоящият състав приема, че т.нар. договорна компенсация не сочи на самостоятелна сделка, за да обоснове специфичен подход за третирането й в рамките на открито производство по несъстоятелност и споделя съдебната практика, обуславяща относителната недействителност на съгласувано прихващане от наличието на предписано от закона основание за непротивопоставимост и за двете насрещни изявления за прихващане. При тези съображения предявените искове са неоснователни.

Невъзможността търговецът да осигури погасяване на всички свои вземания провокира конкуренция на интереси, а реализацията на указаната цел с чл. 607 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите, изисква равнопоставеното им третиране според нормативно утвърдени правила на предпочитание. В тази насока и настъпилата неплатежоспособност налага преразглеждане на принципно зачетени от правния ред действия, когато засягат реализацията на законоустановения механизъм за оползотворяване на наличното имущество. С оглед изискването за предвидимост обаче законът регламентира специфичен ред за въздействие от страна на синдика или кредитор на масата като изисква утвърждаване на тази възможност по съдебен ред при очертано съдържание на потестативното право и ограничен срок за упражняването й.

Нормата на чл. 645 ТЗ разграничава реда за утвърждаване принципа на равнопоставеност между кредиторите на несъстоятелността според инициатора на погасителния способ – друг кредитор (алинея трета) или длъжникът (алинея четвърта).

Макар и с оглед нормата на чл. 9 ЗЗД договорната компенцаия да е възможна, при нормативно утвърдения механизъм на прихващане съгласуваната воля бива ограничена до верификация на достигналото изявление за прихващане до кредитора по пасивното вземане и в крайна сметка утвърждаване ликвидността на противопоставените вземания. Понеже съгласието е средство за постигане на конкретни, зачетени от правния ред интереси, само по себе си то не е в състояние да преодолее забраната за формиране на преферентен ефект, за чието преодоляване са предназначени исковете по чл. 645 ал. 3 ТЗ и чл. 645 ал. 4 ТЗ. Ето защо възприетият подход за съгласувано изявление за прихващане налага разглеждането и на двете хипотези на регламентираното от закона потестативно право и утвърждаване непротивопоставимостта на произтичащия от договора погасителен ефект спрямо 3 кредиторите на несъстоятелността, доколкото са налице указаните условия и по двете изявления.

Нормата на чл.645 ал. 3 ТЗ отрича противопоставимостта на извършено прихващане на кредиторите на несъстоятелността, когато 1) вземането на кредитора и задължението му към длъжник в открито производство по несъстоятелност са придобити преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 2) към момента на придобиване е налице знание за настъпила неплатежоспособност или за поискано откриване на производство по несъстоятелност. Правилото обезпечава постигането на прогласената цел с чл. 607 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите, средство за което е и събиране на вземанията, чието изпълнение е отказано при разпореждане с насрещни парични задължения, които, при недостатъчност на средствата, не биха могли да бъдат удовлетворени изцяло.

Страните не спорят, а и доказателствата навеждат на извод, че както вземането, така и задължението за ЛотоБГ са възникнали преди 06.01.2021 г. (датата на откриване на производството по несъстоятелност).

Недоказан обаче остава вторият елемент от фактическия състав – знание у кредитора за поискано откриване на производство по несъстоятелност. С оглед нормата на чл. 9 ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел обявен в търговския регистър акт се смята за известен на трети добросъвестни лица. В процеса не се спори, а и от служебно известните на съда обстоятелства – вписванията по електронната партида на Н.Г. в търговския регистър, се установява това да е станало на 05.03.2020 г. От съдържанието на протокола, а и от изследваните от вещото лице Г. търговски книги на Н.Г. се налага извод, че всички вземания на Б.П. са документирани преди този момент. При отразените основания на вземането – „изплатени печалби“ и „комисион“ логично следва правопораждащите ги факти да са възникнали преди датата на документиране. Следователно, необоснован се явява поддържаният от ищеца довод за придобити вземания след 05.03.2020 г. Това е пречка да се приеме, че към момента на придобиване на вземанията е кредиторът Б.П. е знаел за поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Документираните според протокола и осчетоводяването при несъстоятелния длъжник задължения на Б.П. също сочат да предхождат датата 05.03.2020 г. Отразените в търговските книги основания на вземанията също налагат извод, че правопораждащите задълженията факти са се осъществили преди датата на документиране.