Решение № 182 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001205 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба от ЗД»Бул Инс»АД, чрез адв.А.И. от САК насочена против Решение № 265706/10.09.2021 г., постановено по гр.д. № 9006/2015 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД против Агенция «Пътна инфраструктура» за сумата от 30 000 лв., като част от претенция от общо 75 000 лв., представляваща припадаща се половина от общия размер на заплатеното на 08.01.2018 г. обезщетение от 150 000 лв. за понесените от А. Х. С. неимуществени вреди, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за законната лихва върху предявената част от иска за главницата от 30 000 лв., изчислена за периода 08.01.2018 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, а от там и за необоснованост.

Като правен резултат от тях се иска на първо място обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на същия съд,, а алтернативно – отменено, като неправило и респ.- предявеният иск уважен в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред настоящата въззивна инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства, поради отсъствието на предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните 1 по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от въззивникът ЗС“Булинс“АД против Агенция„Пътна инфраструктура“ гр.София.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.09.2012 г. на главен път ПП 1 Е-79 в района на 364-и км. е настъпило ПТП, реализирано в резултат от виновното противоправно поведение на Х. А. Х. - водач на л.а.м.„Мерцедес“ с ДК № ***.

Във връзка с произшествието било образувано НОХД №119/2013 г. по описа на ОС Благоевград, приключило с влязла в сила присъда срещу посочения по-горе водач, с която същия е признат за виновен. В мотивите на присъдата било прието изрично, че причина за настъпване на произшествието и смъртта на пътника М. С. при него били две независими обстоятелства: 1/противоправното поведение от водача на лекия автомобил, в нарушение на ЗДвП; и 2/ техническата неизправност на монтираната пътна предпазна ограда /мантинела/ в района на настъпване на произшествието. От това следвало, че неимуществените вреди на наследниците на починалия пътник били причинени в условието на независимо съпричиняване.

Поддържано е, че събраните в хода на посоченото наказателно производство доказателства установили механизмът на процесното - удар на лекия автомобил в крайпътната предпазна ограда /мантинела/, която в края си не е била със скосяване надолу, поради което проникнала в купето на автомобила, а в резултат на това била причинена смъртта на пътника на предната дясна седалка.

Идентичен извод за механизма на настъпване на ПТП-то, от което за наследниците на починалия пътник С. настъпили неимуществени вреди, бил възприет в мотивите на решението по приключилото с влязло в сила съдебно решение гр.д. № 2992/2015 г. по описа на I-8 състав при СГС, образувано по предявен иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ от наследника на М. С. – А. Х. С. против ЗД“Бул инс“АД.

В това производство по посоченото дело ответникът в настоящия процес - Агенция „Пътна инфраструктура“ бил привлечен като трето лице помагач на страната на ЗД“Бул инс“АД, защото по закон носела отговорност за състоянието на пътната инфраструктура.

Така производството по посоченото дело приключило с решение от 07.08.2017 г., постановено при участие на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“, от което следвало, че и двете страни в настоящето производство били обвързани от установителната сила на мотивите, както и от възникналата помежду им солидарна деликтна отговорност в хипотезата на независимо съпричинителство по чл. 53 от ЗЗД.

Т.к. само ищецът ЗД“Бул инс“АД, при който била застрахована гражданската отговорност на причинилия произшествието автомобил бил осъден да изплати на увреденото в резултат от деликта лице А. С. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 150 000 лева, с извършеното от ищеца плащане на 08.01.2018 г. бил погасен целия солидарен дълг на ищеца и на ответника в настоящия процес, към увреденото лице и били репарирани причинените в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД неимуществени вреди.

Поддържано е, че поради възникналата между страните по настоящето производство солидарна отговорност за извършено на 08.01.2018 г. представлявало плащане с погасителен ефект за целия солидарен дълг.

Поради това и е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 30 000 лева, като част претенция в общ размер на 75 000 лева, представляваща припадащата се половина от общия размер на вече заплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и да заплати законната лихва върху предявената част от иска за главницата, считано от датата, на която е осъществено плащането на застрахователното обезщетение на 08.01.2018 г., до деня на окончателното плащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и по размер.

2

На първо място е оспорил надлежната активна материална легитимация на ищеца, т.к. е оспорил твърденията в исковата молба, че ищецът е извършил плащане с погасителен ефект на обезщетение към увреденото лице.

Оспорил е и твърденията, че е надлежно материално легитимиран по предявените искове, като е въвел от своя страна такива, за изграждане на предпазната мантинела на мястото на процесното ПТП в пълно съответствие с действащите технически правила.

Отговорност за поддръжката на съоръжението в изправност била на трето неучастващо по делото лице - в настоящия процес лице „Пирин ойл груп“ЕООД, което стопанисвало крайпътния обект до мантинелата.

На отделно основание е поддържал, че в постановената осъдителната присъда по НОХД №119/2013 г. по описа на ОС Благоевград поведението на водача Х. С. било посочено като основна причина за настъпване на вредоносните последици.

На друго самостоятелно основание е възразил, че между увреденото в резултат от деликта лице А. С. и Агенция „Пътна инфраструктура“ е бил налице правен спор на същото основание, който приключил с влязло в сила съдебно решение, постановено по по гр.д .№ 7127/2015 г. по описа на І-21 състав при СГС, с което Агенцията била осъдена да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, заедно със законна лихва и съдебни разноски.

Оспорил е предявеният главен иск и по размер с твърдения, че е неоснователно завишен, с оглед обема на съпричиняването.

Акцесорният иск оспорва по основание с аргумент, че не било извършено плащане и ответникът не бил изпадал в забава.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като за да формира този краен извод настоящата въззивна инстанция съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съдебен акт е постановен от компетентния родово и местно компетентен да разгледа редовно предявените искове съд, от надлежен съдебен състав, в съответната форма и е подписано, по редовно предявени искове, поради което и оплакванията за неговата недопустимост са несъстоятетелни.

Безсъмнено се установява от съдържанието на исковата молба /л.4 от първоинстанционното дело/, че процесния главен иск по чл.127, ал.2 ЗЗД е бил предявен първоначално като обратен такъв по висящото гр.д. № 2992/2015 г., а след това отделен за разглеждане в отделно производство.

От нейните обстоятелствена част и петитум, както и от допълнителните уточнения в молбата, депозирана на 31.072.2015 г. се извежда, че твърденията на ищеца са в негова полза да е възникнало вземане в размер на 75 000 лв., но претендира частично заплащането само на 30 000 лв., която сума представлява обезщетение, дължимо от ответника на ищеца, udjf платено от ЗД“Бул инс“АД вместо Агенция „Пътна инфраструктура“ към А. Х. С., за причинените му неимуществени вреди от настъпило ПТП и смъртта на неговата майка М.

С..

При тези твърдения правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД, като още с предварителния си доклад, обективиран в Определение от 28.05.2019 г. при посочената правна квалификация на предявения главен иск е указал на всяка една от страните кои са фактите, за които носи доказателствената тежест да установи.

3

Следва да се акцентира, че именно във връзка с твърденията на ищеца, че плащането на задължението е от преди завеждането на иска, вкл. че процесната сума се претендира като платена преди датата на исковата молба съдът е възприел /възпроизвел/ твърдението на ищеца, че е платил целия солидарен дълг. След като това се твърди с исковата молба, логично е да е сторено преди предявяване на иска. Затова и му е указано с доклада по реда на чл.146 ГПК, че освен останалите факти, носи и тежестта да установи факта на извършено плащане към третото ползващо се лице по посочената в исковата молба сума, вкл. постъпването на сумите при правоимащото лице и основанието, на което е извършено плащането, в т.ч. и стойностите на отделните елементи от дълга - главница, лихви, разноски/, без обаче да се въвеждат ограничения по отношение периода на това плащане.

Страните не са възразили срещу проекто-доклада, който с определение от о.с.з. е обявен за окончателен.

Нещо повече – именно във връзка с него в откритото с.з. от 04.07.2019 г. процесуалният представител на ищеца-въззивник е посочил изрично, че третите лица /правоимащи/ са получили застрахователно обезщетение на 08.01.2018 г., поради което и от тази дата претендира заплащането на законна лихва върху сумата на платеното обезщетение.

Процесуалното действие е извършено редовно във връзка с указанията от проектодоклада, възприето е като такова и от съда, който, след като е допълнил доклада си приемайки, че е сезиран и с акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, считано именно от 08.01.2018 г., е обявил проекто-доклада за окончателен.

При изложеното няма как са се счетат за основателни възраженията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, различно от заявеното от ищеца, респ. – постановил е недопустимо решение.

Съобразно твърденията на ищеца-въззивник, които не са били нито конкретизирани, нито формулирани по различен от първоначалната искова молба начин, вкл. след указанията на СГС в определението за възобновяване на делото, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл.127, ал.2 ЗЗД, с цена на иска – 30 000 лв., основан на твърдения на ЗД“Бул инс“АД, че е платил целия дълг от 150 000 лв. към правоимащото лице А. С., вкл. частта на солидарния длъжник Агенция „Пътна инфраструктура“ и претендира стойността на платеното от солидарния си съдлъжник и съобразно определения предмет правилно е разпределил между страните и подлежащите на установяване факти.