Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 275 от 08.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 377/2025
Вид
Определение № 275
Подписан
08.07.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Христина Захариева Марева, Мария Красимирова Донева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.113 ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13 ал.1-4 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13 ал.1 т.2 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13 ал.1-4 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13 ал.1-4 · Закон за марките и географските означения
  • чл.13 ал.1-4 · Закон за марките и географските означения
  • чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Сливен, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600377 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по постъпил частен протест от прокурор при РП – Сливен, против протоколно определение № 894/23.05.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 473/2025г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – Сливен за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се навеждат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че обвинителният акт е съобразен със законовите изисквания и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимата Г. Х..

Същата не е посочила, че обвинението не й е ясно. Сочи се, че делото вече е минавало през въззивен контрол по производство, образувано по жалба срещу предходна присъда, като окръжният съд не е констатирал нарушения на досъдебното производство, заради което не е върнал делото на РП-Сливен. В протеста се твърди, че непосочването на причинените имуществени вреди не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото същите се установяват в хода на производството. Сочи, че посочването на периода, в който И.Т. е бил собственик и управител, не е относимо към производството, както и че в обвинителния акт са посочени всички движими вещи, описани ясно и точно. Поддържа се, че не е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, същият е разбираем за подсъдимата, както и че е допустимо съставомерните факти да бъдат изложени в обобщен вид. В протеста се сочи, че обвинението е прецизно формулирано и съобразно събраните доказателства, като по-висока степен на конкретизация не би могло да бъде направена. Изложени са аргументи за липса на нарушение по отношение посоченото в него за субективната страна 1 на престъплението. Искането е въззивният съд да отмени атакуваното определение като неправилно и противоречащо на процесуалните правила.

В подадено възражение от защитника на подсъдимата се твърди, че протестът е неоснователен. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност подсъдимата да узнае какви точно действия е извършила, заради което е ангажираната наказателната й отговорност. Сочи, че в обвинителния акт не са посочени конкретните действия, чрез които подсъдимата Г. Х. е реализирала престъплението по чл. 172б, ал.2, вр. ал. 1 НК, както и че липсата на конкретизация за периода, в който И.Т. е бил управител и собственик е от значение за формулирането на обвинението и организирането на защитата на подсъдимата. Поддържа, че обвинението е неразбираемо, липсва посочване на конкретни търговски марки по отношение на отделните изделия, не е посочено кои са изложени за продажба като нови и кои в резултат на изтекли срокове по заложни билети. Искането е въззивният съд да потвърди определението като законосъобразно.

След анализ на съображенията в протеста, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от надлежна страна, а по същество е неоснователен по следните СЪОБРАЖЕНИЯ:

НОХД № 473/2025г. по описа на СлРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г. В. Х. за това, че на 16.09.2022г., в гр.Сливен, ******* в търговски обект - заложна къща, стопанисвана от „Заложна къща Корект плюс 20“ ЕООД гр.Бургас, без съгласието на притежателя на изключителното право юридическото лице „CHANEL SARL” („Шанел“) Швейцария, притежател на търговската марка „CHANEL“ („Шанел“) и юридическото лице „GIANNI VERSACE S.P.A“ („Джани Версаче С.П.А“), Италия, притежател на търговската марка „VERSACE“ („Версаче“), представлявани за Република България от „Турку, Таджер и Турку“ ООД с управител Г.Н.Т и/или А.С.Т. - адвокат от АК София с преупълномощено лице Л.Л.Б.; юридическото лице „LOUIS VUITTON MALLETIER SA“ („Луи Вюитон Малетие СА“), Франция, притежател на търговската марка „LOUIS VUITTON“ („Луи Вюитон“), представлявани за Република България от „Арсис консултинг“ ЕООД с управител В.Д.С. с преупълномощено лице адвокат А.Т.Т. от АК София; юридическото лице „Nike Innovate C.V.“ /Найки Иновейт С.В.“/, САЩ, притежател на търговската марка „Nike“ („Найки“), представлявано за 5 Република България от Д.А.Б. ЕГН ********** адвокат при Софийска адвокатска колегия, използвала без правно основание в търговската си дейност, марки, обект на това изключително право, като предлагала за продажба и съхранявала с цел продажба в описания по-горе търговски обект, в нарушение на чл.113 ал.1 от ЗМГО („Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 ал.1-4 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение“), чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО („Използване в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.1 от 2

ЗМГО е предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.“) и чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО („Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката“), златен медальон - 2 бр., златен пръстен - 3 бр., златна дамска гривна - 2 бр., златна мъжка гривна - 1 бр., златен синджир - 1 бр., златен дамски синджир – 1 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „CHANEL“ („Шанел“) на стойност 25 500 лева; златен пръстен - 2 бр., златна дамска гривна - 2 бр., златен медальон - 1 бр., златно колие, идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „LOUIS VUITTON“ („Луи Вюитон“) на стойност 9 224 лева; златен медальон 2 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „NIКE“ ( „Найки“) на стойност 202 лева; златен пръстен - 9 бр., златен мъжки пръстен - 1 бр., златна мъжка гривна - 1 бр., златна дамска гривна - 2 бр., златен медальон – 3 бр., златно колие - 1 бр., златен мъжки синджир - 2 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „VERSACE“ („Версаче“) на стойност 28 216 лева, като с деянието са причинени значителни вредни последици на обща стойност 63 142 лева престъпление по чл.172б ал.2, вр. ал.1 от НК.

Срещу подсъдимата за същото престъпление първоначално е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1437/2023 г. по описа на СлРС.

Постановена е Присъда № 152/16.10.2024г., с която подсъдимата е призната за виновна и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу Присъда № 152/16.10.2024г. по НОХД № 1437/2023 г. по описа на СлРС е подадена въззивна жалба и е образувано ВНОХД № 20/2025г. по описа на ОС-Сливен. По подадената жалба е постановено Решение № 75/14.04.2025г., с което присъдата е изцяло отменена и делото е върнато на СлРС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. За да отмени присъдата въззивният съд е приел, че в резултат на служебна проверка са констатирани допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл.1, вр. ал.1, т.2 НПК, неотстраними от въззивния съд, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата.

След връщане на делото от въззивната инстанция е образувано НОХД № 473/2025г. по описа на СлРС. В разпоредително заседание по НОХД № 473/2025г. по описа на СлРС, проведено на 23.05.2025г., съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП - Сливен за отстраняване на 3 допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, подробно описани в протокола.

Въззивният състав споделя развитото от районния съд становище относно констатираните отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата по чл.

249, ал.4, т.1 НПК, а именно да научи за какво престъпление е привлечена в това качество.

Съгласно чл. 246, ал.2 НПК сред задължителните елементи на обвинителния акт е посочването в обстоятелствената му част на престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите или всички факти, които от обективна и субективна страна очертават признаците от състава на престъплението. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В този смисъл се явява и ТР № 2 / 2002 на ОСНК на ВКС.

В настоящия случай на подсъдимата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал.2, вр. ал.1 НК за деяние, извършено на 16.09.2022г. За да прекрати съдебното производство районният съд е констатирал, че в обвинителния акт инкриминираните вещи са посочени в 36 точки, но без да е посочено за всяка една от тях знакът на коя регистрирана търговска марка е поставен. Направен е извод, че по този начин се създава неяснота за кои от всички златни изделия е повдигнато обвинение, който извод въззивният съд споделя.

Извършеното престъпление касае четири търговски марки CHANEL, VERSACE, LOUIS VUITTON и NIКE, като действително не става ясно кой точно златен артикул от 1 до 36, изброени в обвинителния акт, за коя търговска марка се отнася. В обстоятелствената част на обвинителния акт изброените от 1 до 36 златни изделия са конкретизирани с надписите и изображенията върху тях, както и прикачените на тях етикети, но не е посочено за всяко едно от тях логото на коя търговска марка носят. В диспозитива на обвинителния акт пък златните изделия не са посочени поотделно, а общо по търговски марки, както районният съд правилно е констатирал. Общо по търговски марки е посочена и стойността на вещите, а не за всяка една поотделно като имитация (реплика) на търговска марка.

Всичко това създава неяснота какво е точно повдигнатото обвинение и коя вещ коя търговска марка носи. Вещите не са конкретизирани в диспозитива на обвинителния акт като номера на етикетите, които имат, и както са описани подробно в изготвената комплексна маркова и оценителна експертиза като вид, брой и стойност, което възпрепятства правото на защита на подсъдимата.

Следва всяко едно от златните изделия да бъде конкретизирано, в т.ч. и като се 4 посочи за коя търговска марка се отнася, а освен това да е налице и съответствие между обстоятелствената част и диспозитива.

Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че е налице разминаване между описаните в протокола за претърсване и изземване вещи и описаното в обвинителния акт, относно обозначения, грамаж и описание на златни изделия под № 4, 14, 16, 18 и 32. Така например при златно изделие номер 14 етикетът е с надпис „3894“, а не както е посочено в обвинителния акт „СН1-3894“; при златно изделие номер 16 етикетът е „СН1-4902“, а не както е посочено в обвинителния акт „СН1-4454“. Окръжният съд установи и разминаване в количеството на златно изделие номер 18, като в протокола за претърсване и изземване е посочено, че изделието е 3.03 грама, а в изготвената техническа експертиза вещото лице е посочило 3.09 грама. При златно изделие номер 4 в протокола за претърсване и изземване е изписано „преплетени полукръга“, а в обвинителния акт държавното обвинение е посочило „преплетени полумесеци“, както го е посочило вещото лице в изготвената техническа експертиза. По отношение на изделие под номер 32 в обвинителния акт е посочено, че представлява златно колие СН1-4295, а именно „златно дамско колие тип „Мардан“ с три висулки сърце и една висулка с кръгла форма с надпис върху него „LV“ и глава в средата с грамаж 31.39 грама, с прикачен бял етикет с надпис от едната страна СН1-4295, от другата страна „Korekt Gold 585“ (така описано и в протокола за претърсване и изземване). В същото време в заключението по изготвената комплексна маркова и оценителна експертиза изделие означено като „златно колие СН14295“ е описано като идентично или сходно на марка LOUIS VUITTON без да е отразено количество, а срещу него като стойност е посочена сумата от 4205 лв. Същото изделие „златно колие СН1-4295“ е посочено и в таблицата от заключението по експертизата относно златни изделия, идентични или сходни на марка VERSACE със стойност 4 380 лева. По този начин, с посочването в обвинителния акт на изделие златно колие СН1-4295 не се установява коя точно вещ се има предвид – тази, която е идентична или сходна на марка LOUIS VUITTON или на марка VERSACE. Не се установява от обвинителния акт и дали не е изчислена два пъти стойността за една и съща вещ, като не може в състава на престъплението по чл.172б ал.2, вр.ал.1 от НК да се включва едно и също златно изделие два пъти с две различни стойности. Следва да се установи златното изделие СН1-4295 идентично или сходно на марка LOUIS VUITTON или марка VERSACE и на каква конкретна стойност е.