Определение № 6011 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6011 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501753 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Еднолично адв. дружество „Д. М.“- чрез адв.

Д. М.- лично и като пълномощник на Е. Б. З. /ищца по делото/, частна жалба срещу Определение от 14.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 7227/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на ищцата и на адв.- пълномощника й за изменение на постановеното на 14.12.2025 г. решение в частта за разноските- чрез намаляване размера на дължимите на ответника „Сити Кеш“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение и чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена от адв. Д. М. на ищцата безплатна правна помощ в размер на още 280 лв., освен присъдените с решението 200 лв. Жалбоподателите молят да бъде постановена отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК като неправилно.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното на 14.12.2025 г. по гр.д.№ 7227/ 2025 г. на СРС, ГО, 175 състав, решение е уважен предявен от Е. Б. З. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е прогласена нищожността на сключен помежду им Договор за кредит № 9514583 от 17.12.2024 г., поради противоречие със закона. Със същото решение е уважен и предявен от „Сити Кеш“ ООД насрещен осъдителен иск, като Е. Б.

Златков е осъдена да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата 650 лева, представляваща чиста стойност на предоставения кредит по Договор за потребителски кредит № 1208436/ 17.12.2024 г., на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва от 06.06.2025 г. /дата на предявяване на насрещния иск/ до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на ищцата Е. З. сумата 50 лв.- разноски за платена държавна такса. Ответницата по насрещния иск Е. З. е осъдена да заплати на ищеца „Сити Кеш“ ООД сумата 50 лв.разноски за платена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв „Сити Кеш“ ООД е осъдено да заплати на Еднолично адв. дружество „Д. М.“ сумата 200 лв.- адвокатско възнаграждение. Посочено е в мотивите на цитирания 1 съдебен акт, че претендираното от Еднолично адв. дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в размер на общо 960 лв. /с ДДС/ „следва да бъде намалено по възражението на насрещната страна за прекомерност, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност извън типичната за този вид потребителски спорове, като предметът му е ограничен до действителността на конкретна договорна клауза и последиците от недействителността на договора“. При съобразяване на извършените от адв. Д. М. процесуални действия съдът е определил адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в размер на 200 лв. без ДДС, тъй като дружеството не е представило доказателства за регистрацията си по ЗДДС. За уважения с решението насрещен иск съдът е приел, че следва да бъдат присъдени разноски на „Сити Кеш“ ООД за платена държавна такса от 50 лв. и за адвокатско възнаграждение от 300 лв. /от претендираните 480 лв./, определено по справедливост.

С обжалваното определение от 14.01.2026 г. е допълнено постановеното на 14.12.2026 г. решение, като ответницата по насрещния иск Е. Б. З. е осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД сумата 300 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и са оставени без уважение като неоснователни искането на Е. Б. З. за изменение на решението в частта за разноските- чрез намаляване на дължимите на „Сити Кеш“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 100 лв., и искането на Еднолично адв. дружество „Д. М.“ за изменение на решението в частта за разноските- чрез присъждането допълнително на сумата 280 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена от адв. Д. М. на ищцата безплатна правна помощ.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая според доказателствата адв. Д. М. е предоставил безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство, поради което и нему се дължи от насрещната страна заплащането на адвокатско възнаграждение съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Съобразно възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения в случая следва да бъде извършена преценка за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от адвокат- пълномощника процесуална работа.

Предвид горното и при съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че относно уважения установителен иск по чл.26 ЗЗД правилно е присъдено на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение от 200 лв. за 2 предоставена на ищцата безплатна правна помощ, при отчитане фактическата и правна сложност на спора и извършената от адвоката процесуална работа. Основание за увеличаване на присъденото от СРС адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК липсва, поради което и обжалваното определение по чл.248 ГПК в тази част следва да бъде потвърдено.

Липсват предпоставки и за намаляване на дължимите на ищеца по насрещния иск разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв., тъй като съотношението между уважения установителен иск на З. и уважения насрещен осъдителен иск на „Сити Кеш“ ООД не изисква прилагането на принцип за съразмерност при определяне и присъждане на посочените адвокатски възнаграждения. Наред с това не са диференцирани в приложените по делото доказателства, включая договор за правна защита и съдействие, адвокатски възнаграждения за всеки от предявените от насрещните страни искове /поотделно/, по които същите имат качеството и на ищци, и на ответници. При това положение в тази обжалвана част постановеното от СРС определение по чл.248 ГПК също следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.01.2026 г. по гр. дело № 7227/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3