Решение № 7856 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7856 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100511045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. И. И. срещу решение №13203/04.07.2024 г., поправено с решение №14417/22.07.2024 г., постановени по гр. д. №50697/2023 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, в уважителната му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност напървоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на З.И.Д. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата в размер на 2092,25 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. - 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата 13.09.2023 г., както и 370,01 лв., мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 24.10,2022 г., както и главница за услугата дялово разпределение в размер на 33,06 лв., за периода 10.2019 г. до 04.2021 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.76 лв. за периода 01.12.2019 г., до 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Ответникът в депозиран отговор по чл. 131 ГПК прави възражение за давност и оспорва вземаната по основание и размер.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД.

В хода на производството ответницата З.Д. е починала и на нейно място е конституирана по реда на чл. 227 ГПК Р. И. И..

Представено по делото е извлечение от сметки по месеци за процесния период.

Представени са общи фактури и съобщения към същите относно процесния период.

Представен по делото е нотариален акт от 1969 г.

Представено е удостоверение за наследници на Ц.П.Ч., видно от което същата е 2 починала и наследница по закон е З.И.Д..

Представено е искане за вписване на възбрана.

Представен е списък за разпределение на кубатурата в жилищна сграда.

Прието по делото е удостоверение за идентичност на адрес.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Холидей и Райзен“ ЕООД

Представен е договор между СЕС и „Холидей и Райзен“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: изравнителни сметки и главни отчети за процесния период.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за процесния период възлизат на 2479.82 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.

По делото служебно е изготвена справка по Наредба №14/2009 г., от която се установява настъпила смърт на З.И.Д., както и обстоятелството, че наследник по закон на същата е еднокръвната й сестра Р. И. И..

С решение №13203/04.07.2024 г., постановено по гр. д. №50697/2023 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав исковете са частично уважени.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. е постъпила

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение 3 от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Въззивникът е навел именно липсата н облигационна връзка между страните като довод в депозираната въззивна жалба. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Видно от приетите по делото писмени доказателства / нотариален акт от 1969 г., удостоверение за наследници и служебно изготвена спарвка по Наредба №14/2009 г., намираща се на л. 39 от първоинстанционното производство/ е, че ответникът е собственик на процесния имот в качеството си на единствен наследник на първоначалната ответница. Така при съвкупния анализ на всички посочени писмени документи следва извод, че между нея като собственик и ползвател на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, гр. **** топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 2479.82 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която не е заплатена от ответната страна.

В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. Задължението й за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

4

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща задълженията за топлинна енергия в 45 -дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят. В този смисъл съдът приема, че давността за всяко вземане на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, започва да тече 45 дни след периода на извършване на доставката, а не от датата на издаване на общата фактура, каквито са възраженията на жалбоподателя.

Искът е предявен на 13.09.2023 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 13.09.2020 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец юни 2020 г. включително. Вземането по фактурата за месец юли 20120г. е станало изискуемо от 15.09.2020 г. г. и не е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил институтът на давността в настоящия казус. Ето защо в тази част решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение присъдената мораторна лихва, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.07.2020 г. до 30.04.2022 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно ал. 4 на същия, която настоящият съдебен състав намира за ясна и непротиворечива, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал 2. В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената обща фактура от дата 31.07.2021 г., е за периода 15.09.2021 г. до 24.10.2022 г. и възлиза на 226.95 лв., до който размер следва да се уважи исковата претенция.

Що се отнася до претенцията на ищеца за услугата за дялово разпределение , то 5 същият е материалноправно легитимиран да претендира сумата. Съгласно чл. 22 на приложимите ОУ „Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец“. В този смисъл е налице основание да се приеме извод, че сумата за дялово разпределение се дължи именно на ищеца по настоящото дело. От събраните доказателства по делото се установяват 33.06 лв. начислена сума за тази услуга, но предвид направеното своевременно възражение за изтекла давност ,дължимата сума следва да бъде редуцирана до 17.40 лв. за периода юли 2020 г. - април 2021 г.