Решение № 1084 от 12.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100501322 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20216943 от 29.11.2021г., постановено по гр. дело № 1490/2020год. по описа на СРС, ГО, 68 състав, e осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на Р. ЦВ. Й. сумите от 1000 лв., представляваща 4/6 ид. части от непогасен остатък от дължимото на основание чл. 432 КЗ застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр.

София пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и 63.05 лв. , представляващи 4/6 ид. части мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща направените от ищеца разноски по настоящото дело. С посоченото решение e осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на ЦВ. Р. ЦВ. сумите от 250 лв., представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от дължимото на основание чл. 432 КЗ застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и 15.76 лв., представляващи 1/6 ид. части мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща направените от ищеца разноски по настоящото дело. С Решението e осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК **** да заплати на Б. Р. ЦВ. сумите от 250 лв., представляваща 1/6 ид. части от непогасен остатък от дължимото на 1 основание чл. 432 КЗ застрахователно обезщетение по щета № 52-9-256/09.05.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Ауди 980“ с рег. № **** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.05.2019г. в гр.

София пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден съсобствения на ищеца лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № **** и 15.76 лв., представляващи 1/6 ид. части мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.01.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща направените от ищеца разноски по настоящото дело.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Г. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Въззивникът твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишено по размер. Твърди, че от изслушаното заключение на назначената по делото Съдебноавтотехническа експертиза, която не е оспорена от страните, е установена действителната стойност на вредите на лекия автомобил, собственост на ищците и средствата, необходими за неговия ремонт. Съгласно цитираното заключение тези средства възлизат на 1512.86 лв.

Твърди, че неправилно съдът е възприел посочената в заключението на вещото лице стойност на застрахователното обезщетение в размер на 3 366.11 лв. въз основа на средни пазарни цени за ремонт с оригинални части, в това число и цената за ремонт в официалния сервиз на марката „Ауди“. Сочи, че тази цена не съответства на понятието среднопазарна стойност.

Според въззивника действително претърпените вреди към деня на застрахователното събитие следва да бъдат по действителната стойност на вредатата, като в същото време не следва да надвишават и действителната стойност на увреденото имущество. По изложените съображения счита, че действителната стойност на вредите в настоящия случая е съизмерима със средните пазарни цени, които според вещото лице са в размер на 1515.86 лв. Моли съда да отмени решение в обжалваната част и да намали полагащото се на ищците обезщетение съобразно притежаваните от тях идеални части.

Претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците по въззивната жалба ЦВ. Р. ЦВ. и Р. ЦВ. Й., действащи чрез адв. Б.Ц. са депозирали в срок отговор, в който оспорват същата като неоснователна. Изразяват становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Поддържат, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства-стойността на увредения автомобил, стойността на оригиналните части, цената на ремонтните услуги. Предвид изложеното намират определеното от съда обезщетение за справедливо и съобразено с всички материали по делото. Въззиваемите изразяват становище, че присъждане на посочения от въззивника размер на обезщетение за имуществени вреди би бил несправедлив, необоснован и несъобразен с реално претърпените щети от собствениците на пострадалия автомобил. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. Р. ЦВ., действащ чрез процесуалния си представител адв. Ж.В. от САК. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при отчитане на всички релевантни за предмета наделото обстоятелства. Моли се за потвърждаване на решението като правилно и за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.

КЗ и чл. 86 ЗЗД.

2

Ищците – Р. ЦВ. Й., ЦВ. Р. ЦВ. и Б. Р. ЦВ. твърдят, че са съсобственци на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, в следните идеални части - 4/6 ид. ч. за първия ищец и по 1/6 ид. част за останалите двама. Твърдят, че на 07.05.2019г. в гр. София автомобилът им бил увреден при пътно-транспортно произшествие, при което бил ударен в задната част от друг лек автомобил, марка „Ауди 80“ с рег. № ****, чийто водач бил виновен за произшествието. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 720344 от 07.05.2019г. от служител на СДВР, който не е представен по делото. Автомобилът, причинил увреждането бил застрахован при ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ със застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/03/119000531213. Ответното дружество е заплатило по образуваната щета № 52-9-256/19 от 09.05.2019г. само сумата от 714.23 лв.

Тримата ищци претендират заплащане до пълния размер на застрахователното обезщетение за увреждането на съсобствения им автомобил, който определят на допълнителната сума от 1500 лв.

Ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва предявените искове. Твърди, че с плащането на сумите в общ размер на 714.23 лв. и погасил задължението си към всеки от тримата ищци като съсобственици на увредения автомобил. Излага доводи, че претендираният допълнителен размер на застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв. е недоказан и не съответства на уврежданията на автомобилът, пострадал при процесното ПТП.

По делото е установено, че на 09.05.2019г. ищецът Ц.Ц. е представил пред ответното дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, където е заведена преписка № 52-9-256/09.05.2019г. В момента на подаване на заявлението е извършен оглед от служител на ответното дружество, за което е съставен Опис на претенцията № 52-9256/19/09.05.2019г. и е регистрирана щета № 4710191902523. Въз основа на съставения опис е извършена калкулация и е определено обезщетение за посочената щета в размер на 574,35 лв. Същото е изплатено на тримата съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални части. Плащането е извършено на 23.05.2019г.

На 03.06.2019г. по искане на ищците е извършен допълнителен оглед на увредения автомобил от служител на ответното дружество. Огледът е извършен след разглобяване на автомобила, при което са констатирани увреждания, за които е съставен „Опис на претенцията“. Извършена е нова калкулация съгласно допълнителния опис, при която сумата за възстановяване на щетите по увредения автомобил възлиза на обща стойност 714.23 лв. След приспадане на вече платената сума от 574.35 лв. разликата от 139.88 лв. е изплатена на ищците съобразно притежаваните от тях идеални части.

С допълнителна молба до ответното дружество от 07.08.2019г. ищецът Ц.Ц. е поискал преразглеждане на размера на изплатеното застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 1199/УККЗПОЕ/29.08.2019г. ответното дружество е потвърдило вече определения и изплатен размер на обезщетението.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективно изготвена, се установява механизмът на настъпилото ПТП. На 07.05.2019г. лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** се движи по бул. „Европа“ в гр. София и на разклона за гр. Банкя, водачът му реализира ПТП със спрения пред него автомобил. Удареният автомобил вследствие на удара се измества напред и удря намиращият се пред него лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, собственост на ищците. Според вещото лице сравнението на щетите в представения по делото опис на застрахователя и отразените в заявлението за щета видими увреждания води до извода, че щетите по лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № **** се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 07.05.2019г. пътно-транспортно произшествие в гр.

София. Заключението на вещото лице е, че сумата, необходима за възстановяване на увреденият автомобил, собственост на ищците, изчислена на база на средни пазарни цени с оригинални части към дата на настъпилото ПТП, е 3366.11 лв. Вещото лице е определило и сумата, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици и доверени сервизи към датата на ПТП, която възлиза на 1512.86 3 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество то е неправилно в обжалваната му част по следните съображения.

Правната норма, регламентирана в чл. 432 ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.