Решение № 23441 от 28.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23441 гр. София, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110117961 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД, ЕИК ....., срещу срещу В. С. Б., ЕГН ********** и Т. Т. Т., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.05.2023 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21243/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като отговор е подаден единствено от В. Б. чрез назначения й особен представител.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.

........................., аб. № 76495 за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответницата Б., чрез назначения особен представител адв. А., оспорва 1 предявените искове, тъй като счита, че не разполага с пасивна процесуална легитимация. Оспорва да е налице доставка и консумация на топлинна енергия за процесния имот през посочения в исковата молба период. Поддържа, че за съществуването и изискуемостта на вземането било необходимо сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия, както и да са били водени редовно отчети за доставено количество топлоенергия, каквито не съществували. Позовава се на изтекла погасителна давност. Заявява искане за отхвърляне на предявените срещу нея претенции.

Ответникът Т. Т. Т. не е депозирал отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца („Т С“ ЕООД) не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за погасяване на част от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

2

За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.

От събраните по делото писмени доказатества се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.05.1990 г. Б И Г. и П Д Г.а са придобили правото на собственост върху апартамент № 147, находящ се на първи етаж в бл. ... в комплекс „....“. С решение № 123/24.06.1997 г. по гр.д. № 1706/1997 г. на СРС е прекратен бракът, сключен между Б Г. и П Г.а. Придобитият по време на брака им апартамент № 147, находящ се в гр.

София, ж.к. „....“, ул. „......“ бл. ...., вх. Ж, ет. 1 се поставя в изключителна собственост на П Д М. П Д Г.а е починала на 16.10.2014 г. и е оставила за свои наследници по закон низходящите си Т. Т. Т. и Д Т. Т.ов. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, дело № 137/2020 г. от 04.11.2020 г. Д Т. Т.ов, действащ чрез пълномощника си Т. Т. Т., е продал на В. С. Б. собствената си ½ идеална част от апартамент № 147, находящ се в гр. София, ж.к. „..... (предишно наименование ж.к.

„....“) в жилищната сграда на бл. ...., вх. Ж, ет. 1. В нотариалния акт е отбелязано, че владението върху имота е било предадено преди сключването на договора.

Ето защо и се налага изводът, че ответниците са били собственици на процесния имот през процесния период, с оглед което и се явяват материално легитимирани да отговарят за цената на топлинната енергия, доставена до имота, доколкото всеки от тях се явява купувач по продажбеното правоотношение.

Възражението на ответника Б., че за да има качеството на купувач по договорното правоотношение следва да е сключила с ищеца писмен договор, съдът намира за неоснователно. Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от разстояние между ответника Б. и ищцовото дружество не води до извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди. В случая качеството на ответника Б. на купувач произтича от правото й на собственост върху имота и законовата уредба, цитирана по-горе.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово 3 разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

По делото са представени протокол от проведено на 08.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с „Т С“ ЕООД, както и договор № 3874/19.09.2002 г. с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и и ндикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от „Т С“ ЕООД. През исковия период съгласно заключението на СТЕ е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице помагач документи за главен отчет.