Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 25.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 339/2023
Вид
Решение № 210
Подписан
25.07.2024
В сила
08.03.2025
Състав
Боряна Ангелова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседаниее на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20232100900339 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молбата на К. И. И., ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сан Стефано“ №105, вх.3, ет.2 против „Родопи Инвест Къмпани.“ ООД, ЕИК 147184608, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ №61, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 68 849,88 лв., дължима по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е съдружник в ответното дружество, притежаващ 50% от капитала му и е представляващ дружеството заедно с другия управител Георги Петров, само заедно, поради което поради противоречие в интересите, на основание чл.29, ал.4 вр. Чл.47, ал.6 ГПК, на ответното дружество са назначени особени представители- адвокати, посочени от Адвокатска колегия- Бургас, на разноски на ищеца. В законоустановения срок, особените представители, са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска и излагат подробни съображения.

Страните са депозирали допълнителна искова молба и допълнителен отговор в срок.

Ищецът твърди, а е видно и от публичния Търговски регистър, че е съдружник в ответното дружество „Родопи Инвест Къмпани.“ ООД, ЕИК 147184608 като притежава 50 дяла или 50% от капитала, а останалите 50% са разпределени между съдружниците Георги Ангелов Петров- 35 дяла и Ангел Георгиев Ангелов- 35 дяла. Дружеството е било създадено с цел инвестиции на собствени средства и средства от дружества, които всеки от тях поотделно притежава, за извършване на съвместен туристически бизнес. След учредяването му, използвайки парични средства на ищеца, по-конкретно- средства на неговото дружество „Ко морения“ ЕООД, както и парични средства, предоставени от другия съдружник Георги Петров и неговото дружество „Пролет 94“ ЕООД, ответното дружество е закупило няколко недвижими имота, описани в исковата молба, находящи се в м.“Караманджа“ в землишето на гр.Смолян. В единия поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1001 кв.м., закупен с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №6 от 29.08.2007г. е бил проектиран и построен шестетажен хотел, като към момента сградата е на етап „груб строеж“- на 22.02.2011г. е бил издаден Акт обр.14. Всички средства за придобиване на имотите и построяване на хотела, изграден до етап „груб строеж“, са били на съдружниците, заемни средства от банки, погасявани от двамата съдружници, както и чрез допълнително 1 финансиране, предоставено от дружеството на ищеца „Ко Морения“ ЕООД, ЕИК 102074210 и от дружеството на другия съдружник в ответното дружество и съуправител Георги Петров- „Пролет 94“ ЕООД, ЕИК 126051394. Към настоящия момент, съдружниците са със силно влошени отношения по повод неразбирателство относно бъдещето на инвестициите, поради което за дружеството е изключена всякаква възможност да продължи дейността си като завърши обектите и започне експлоатацията им.

Ищецът твърди, че през годините е предоставил на ответното дружество в заем общо сумата от 68 849, 88лв., която е била вложена за строителството на хотела в поземления имот с идентификатор *** в м.“Караманджа“, землището на гр.Смолян, както и за някои довършителни строителни работи, реновиране и обзавеждане на имотите, находящи се в сграда с идентификатор ***, построена в съседния имот с идентификатор ***, както и за довършителни работи и обзавеждане на другите обекти.

Ищецът твърди, че съгласно счетоводните правила, ежегодно размерите на задълженията на ответното дружество към кредиторите, включително към ищеца като такъв, са били потвърждавани чрез потвърждавания на разчетите, съдържащи в себе си изрично признание на задълженията, включително към него. Изявлението, съдържащо изрично признаване на задължението, не на фактите, от които произхожда, е било отправяно до кредитора- ищец във връзка с негова молба, свързана с изготвянето на финансовите отчети на дружеството за съответната година. Потвърждаването на всеки разчет, с изричното посочване, че задължението в съответния размер е към К. И. И., според ищеца представлява признание за съществуването на самия дълг, а не на счетоводни записи или данни, поради което е налице признание на вземането на ищеца. Твърди, че към настоящия момент не са му заплатени сумите, дадени в заем на ответното дружество, чиито общ размер възлиза на 68 849, 88 лв., която сума претендира от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Счита, че признаването на задължението от страна на ответника, е в рамките на давностния срок, т.е. преди петгодишния давностен срок за главното задължение за връщане на получените суми по договорите за предоставяне на търговски заем.

Към датата на предявяване на иска, твърди, че нито една сума не е върната, нито е „спазена която и да е норма от двата цитирани по-горе договори за заем“.

С допълнителна искова молба ищецът допълва, че счита договора за сключен с предаване на сумите, внесени в брой в касата на ответника. Във връзка с това твърдение представя 91 бр. квитанции от приходни касови ордери, които представляват доказателство, че е предоставил през годините процесната сума от общо 68 849, 88лв. Поради липсата на уговорен падеж на паричното задължение заявява, че исковата молба представлява покана по смисъла на чл.240, ал.4 ЗЗД. Твърди, че реално ищецът е погасил със собствени средства задължения на дружеството и тъй като последното никога не е генерирало приходи, сумите не са възстановени на ищеца. Стойността, отразена във всеки един от ПКО съвпада със стойността, отразена във фактури за получени стоки и услуги от ответното дружество, заплатени в брой от ищеца.

Заявява се също, че заплащането на задълженията на дружеството до претендирания размер представлява съдействие от страна на съдружник за осъществяване дейността на дружеството, поради което липсва решение на общото събрание за получаване на заема.

Оспорва и становището на ответната страна във връзка с представените писма потвърждение на счетоводните разчети. Уточнява, че при извършване на инвентаризация на пасивите и активите през годините, се извършва и потвърждение на салдата по съответните сметки. С признаването на задължението от длъжника, което се съдържа в потвърждаването на разчетите, ищецът твърди, че е прекъсната давността по смисъла на чл.116, б.“б“ ЗЗД, както по отношение на главния дълг, така и по отношение на акцесорните задължения за мораторна лихва и от този момент тече нова давност, която към датата на предявяване на иска не е изтекла.

На първо място в отговора на ответната страна се твърди, че не е осъществен 2 фактическия състав на договор за заем, тъй като не е установено предаването на парични средства и не е установен фактът, ответникът да е поемал задължение за връщане на сумата.

Липсва и решение на ръководен орган на дружеството за вземане на заем, неговия размер, предназначение, цел за разходването му, срок на заема, кой е заемодател, падеж и начин на връщане. На следващо място твърди, че няма признание от ответната страна за съществуването на заявените права, тъй като потвърждаващите писма, посочени от ищеца са били съставени с оглед целите на годишно счетоводно отчитане. Твърдят, че писмата, изпратени за потвърждение до К. И. не съдържат подписа на надлежен преддставител на управителния орган на дружеството и оспорва авторството на документа в този смисъл.

Ответната страна счита също, че предявените в производството права са погасени по давност.

С допълнителния отговор ответната страна черз процесуалните си представители поддържат изразените вече възражения относно основателността на иска. Считат, че не са представени доказателства, установяващи осъществен фактически състав на договор за заем.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът твърди, че е налице заемно правоотношение, възникнало по договори за заем, както сам сочи, с твърдения за реално извършено плащане, поради което предявеният иск е квалифициран с правно основание чл.240 ЗЗД, в зависимост от която квалификация е разпределена доказателствената тежест между страните.

В исковата молба ищецът твърди, че за периода 2013г. – 2021г. е предоставил на ответното дружество заем в общ размер на 68 849,88лв., която сума е надлежно осчетоводена от ответника, но все още не му е върната и претендира реално изпълнение, очевидно по устен договор или договори за заем, тъй като писмени няма представени по делото, а и не се твърди да са сключени в писмена форма.

По делото не е спорно, че тази сума е предоставена на ответното дружество, за което освен представените писма за потвърждение на задълженията към 31.12. на всяка финансово-отчетна година, са представени и 91 бр. Квитанции от приходни касови ордери.

В ежегодните писма за потвърждение е записано, че касаят „разчетни отношения“ към 31.12. на всяка година за „задължения към К. И. И.. В квитанциите към ПКО е записано „за задължение по вноска за заем“ от К. И. И.. По делото е допусната и приета, неоспорена от страните и съдебно-сечтоводна експертиза, вещото лице по която е установило след преглед на представените по делото документи и тези в счетоводството на ответното дружество, че салдото по сметка 499 „Други кредитори“ по партидата на К. И. към 31.12.2021г. е 68 849,88 лева. При сравнение на предоставените от ищеца суми, подробно описани в заключението на вещото лице и изплатените от касата на ответното дружество суми, съществува съпоставимост. От заключението на вещото лице става ясно, че са изплатени суми от касата на дружеството по документи освен за строителни материали, но и за услуги, за работни заплати, такси за публикуване на ГФО и възнаграждения по граждански договори.

Т.е. безспорно е, че ищеца реално е предал на ответното дружество сумата в общ размер от 68 849,88 лв., но спорен в настоящото производство е въпроса на какво основание ищецът е извършил плащА.ята.

За уважаването на иск по чл.240 ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните със съдържание, съобразно твърденията му в исковата молба. Твърденията му в исковата молба са: 1. съдружниците в дружеството са имали намерение да инвестират собствени средства и средства от дружества, чиито собственици на капитала са, като обединят финансовите си възможности за извършване на съвместен туристически бизнес; 2. Имотите са придобити от ответното дружество със средства на съдружниците, допълнително финансиране от едноличните дружества на всеки от съдружниците, банкови заеми. И тъй като ищецът безспорно е 3 вложил за закупуване на имотите на ответното дружество и реализиране на общата цел собствени средства в претендирания размер, счита че с предаването на паричните суми е сключил договор за заем с ответника, без уговорен падеж на паричното задължение, поради което исковата молба представлява покана по смисъла на чл.240, ал.4 ЗЗД. В допълнителната искова молба се заявява също, че с предоставените от ищеца средства са заплатени и различни по вид текущи разходи на ответното дружество. В подкрепа на тезата си за „заетата сума“, предназначение и падеж, ищецът сочи чл.15 от дружествения договор от 10.08.2007г. и от 29.01.2020г., в който е посочено, че „всеки съдружник съдейства за осъществяване на дейността на дружеството“. Нещо повече, предоставянето на средства от ищеца на дружеството е определено от него като „ съдействие...свързано със заплащане със собствени средства на текущи разходи и задължения на дружеството“. Няма твърдение за уговорено връщане на сумата. признанието и потвърждението на счетоводните разчети са изискванията на Закона за счетоводството относно вярното отразяване на имущественото и финансово съС.ие на търговско дружество и доказателство за реалното предаване на сумите, общо в размер на 68 849, 88 лв., за което няма спор. Реалното предаване на паричната сума в претендирания размер в случая е установено, но това не е достатъчно да установи елементите от фактическия състав на заемното правоотношение. Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице - заемодател, на другото заемател -и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Както бе посочено обаче, реалното предаване на паричната сума, макар и установено, не е достатъчно да установи елементите от фактическия състав на заемното правоотношение. По отношение на задължението за връщане на реално предаденото, завършващо фактическия състав на заемното правоотношение, от страната, носеща доказателствената тежест за установяване наличието на договор между страните със съдържание на договор за заем, не е проведено пълно и главно доказване. Няма доказателства, които да сочат изобщо за постигнато съвпадение на насрещните воли на страните за връщане на предадената сума. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума и поеме задължение да я върне. Даването на сумите не може да установи наличието на договор между страните - нито постигнато съгласие и изявена воля от ответното дружество да върне дадената сума. Нещо повече, не случайно е обърнато специално внимание на заявеното от ищеца решение за инвестиране на средства на съдружниците за развитие на дружеството.