Решение № 439 от 16.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Велико Търново, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500656 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на И. Л. И. чрез пълномощника му – адвокат В. Д. от ВТАК, въззивна жалба е Решение №260003/08.07.2022 г. по гр.д. № 23/2020 г. на Районен съд- Е. , в частите му , с които са отхвърлени предявените срещу „Е. А.“ ЕООД –гр.Е. искове за присъждане на сумата от 5361,21 лева за разликата/ 2 218,61 лева/ от присъдения / 3142,60 лева / до претендирания размер/ 5361,21 лева / , представляваща обезщетение за полагащи се , но неизползвани неприсъствени 71 платени дни по договор за възлагане на управление от 13.10.2016 г. ; на сумата от 762,69 лева представляваща нетен остатък от дължимото възнаграждение за м. септември 2019 г. по същия договор ; сумата от 1247,65 лева , представляващо нетно възнаграждение за м. октомври 2019 г. и сумата от 641,75 лева , представляваща нетно възнаграждение за м. ноември 2019 г. и са уважени насрещните искове за присъждане на сумата от 2216,49 лева, представляваща обезщетение за причинена на дружеството имуществена вреда с видов произход - липса на гориво и за присъждане на сумата от 800 лева , представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда , изразена в неотчетен приход за извършен превоз по маршрут гр.Е. – гр.И., с молба за отмяната му в тези части,уважаване на предявените първоначални искове и отхвърляне на насрещните като неоснователни и недоказани , с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението, изградени на несъобразени или пренебрегнати от съда обстоятелства, погрешно тълкуване на договора за възлагане на управление , който поражда последици като при трудов договор и уговорки, изключващи задължението на принципала за изплащане на възнаграждението са нищожни , както и на обстоятелства, приети за установени при доказателствена недостатъчност .

1

Ответникът чрез пълномощника си – адвокат Г. Н. от ВТАК е оспорил жалбата със съображения/ доводи/ за съответствие на решението с доказателствата по делото и с материалния закон . Моли да бъде потвърдено с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивния съд.

В с.з. пълномощниците на страните поддържат изложеното в жалбата и писмения й отговор.

Материалноправният спор относно съществуването на основанията на предявените първоначални и насрещни искове/ със законова правна квалификация изведена от нормите на чл. 79, ал.1, пр.1-во , вр. с чл.141, ал.7 от ТЗ, вр. с чл.286, ал.1 от ЗЗД и чл.145 от ТЗ/ в обжалваните части на решението подлежи на повторно въззивно разглеждане – чл. 269, изр.2-ро от ГПК.

Ищецът твърди , че ответното търговско дружество не му е изплатило и отказва да му изплати дължимите според уговорката на чл.23 от сключения между тях на 13.10.2016 г. и прекратен на 14.11.2019 г. договор , по силата на който му е възложено неговото управление, месечни възнаграждения за м. септември 2019 г.- 762,69 лева ; за м. октомври 2019 г. – 1247,65 лева и за м. ноември 2019 г.- 641,75 лева. Не му е изплатило и парично обезщетение в общ размер на 5 361,21 лева , дължимо според уговорката на чл. 35, ал.2 от договора, поради факта, че не е упражнил правото си да ползва на основание чл. 34 и по реда и условията на чл. 35, ал.1 от същия, 71 платени неприсъствени дни, извън празничните и почивните за една календарна година, както следва: 17 дни за 2016 г. ; 20 дни за 2017 г. ; 14 дни за 2018 г. и 20 дни за 2019 г.

Моли да бъде осъдено да му ги заплати , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху паричното обезщетение за неползваните неплатени неприсъствени дни , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане , както и направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК оспорва по основание предявения иск за заплащане на претендираните три месечни възнаграждения и отчасти по основание и размер иска за заплащане на обезщетение за неползвани платени неприсъствени дни, с възражения , че недължимостта на възнагражденията е обоснована с приложението на чл.

27 и чл.28 от договора , а обезщетение в резултат на приложение на уговорката на чл.35, ал.1, изр.2-ро от договора би се дължало само за 4 дни неползвани неприсъствени дни от 2016 г./ договорът е сключен на 13.10.2016 г. /, за 10 дни от 2017 г./ с изтичане на годината е изгубил правото си за ползва половината от общо полагащите му се 20 неприсъствени дни/ , за 4 дни от 2018 г./ през 2019 г. е ползвал 6 от общо останалите му за ползване 10 неприсъствени дни / и за 18 дни от 2019 г. / тъй-като договорът е прекратен на 19.11.2019 г. и не е изтекла цялата календарна година /.

Основанията на предявените срещу И. Л. И. насрещни искове за заплащане на обезщетения за поправяне на претърпени от дружеството имуществени вреди съдържат твърдения на обстоятелствата/ посочват се само тези включени в предмета на обжалването / , че поради неизпълнение на задълженията, вменени му в чл. 5 , чл. 14 и чл.19 от договора , изразено в това , че не е издал заповед за утвърждаване на основната разходна норма на автомобилите , за допълнителните проценти към нея , за начина на отчитане на горивото и други свързани с отчетническата дейност на шофьорите , към 19.11.2019 г. е натрупана и документирана липса на гориво на стойност 2216,49 лева , а след като му е предадена сумата от 800 лева, представляваща стойност на извършен на 12.05.2019 г. превоз по маршрута гр.Е.- гр.И. , изплатена от получателя на услугата, не е положил грижата на добрия стопанин този приход да бъде надлежно отчетен към актива на 2 имуществото на „Е. А.“ ЕООД.

Насрещните искове са оспорени с възражения да е изпълнявал точно задълженията си по договора във връзка с твърдяните липси и неотчет на приход, както и поради неустановеността им със сигурни и надлежни доказателства като вредоносни факти.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите от значение за правилното решаване на делото- предмет на изложените в първоначалната искова молба и писмения отговор твърдения, са по начало безспорни, документално доказани според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК, подкрепени и добавъчно установени чрез заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза.

Въззивният съд в съгласие с констатациите им в мотивната част на решението, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК, препраща към описанието им , без да е нужно да ги повтаря.

Спорни са правните им последици .

Спорно е и твърдяното в насрещната искова молба наличие на вредоносния факт на липсите на гориво, както и обстоятелството на неотчетност на прихода от 800 лева във връзка с осъществения автобусен превоз.

Логическото и систематично/ съвкупно една с друга / тълкуване на уговорките на чл.23- чл.27 от договора за възлагане на управление / легално именуван , но неуреден по съдържание и последици от изпълнението/ неизпълнението му- чл. 141, ал.7 от ТЗ/ установяващи и регулиращи правото на ищеца да получава авансово всеки месец възнаграждение/ в размер на 2.2 средни месечни брутни заплати на едно лице в „Е.-А.“ ЕООД за предходното тримесечие / за сметка на средствата за работна заплата на дружеството по графика за изплащането на заплатите на работниците и служителите/ чл. 24, чл. 26/ води до заключението , че това право не е непрекъснато/ текущо/ и безусловно съществуващо по подобие на правото на трудово възнаграждение , чието удовлетворяване работодателят е длъжен да стори , щом работникът или служителят е предоставил работната си сила / полагал е труд в предприятието съобразно вменената му длъжност / през времевия период, за който е предвидено да се заплаща / чл. 124, чл.128, т.2 от КТ/, а е обусловено/ предпоставено от реалното наличие /към датата на падежа на възнаграждението в съответния месец, за който по начало е уговорено да се заплаща при нормално стечение на обстоятелствата / на достатъчно приходни средства в актива на имуществото на дружеството, надхвърлящи необходимите за изплащането на работните заплати/ подразбираемо и данъците и осигуровките, свързани с тях /.

Заключението е краен резултат на прочита и осмислянето на текста, представящ уговорката на чл.27 от договора , чието словесно съдържание гласи: „ Принципалът не гарантира размера на възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства за работна заплата в дружеството“ .

С други /преводни и пояснителни/ думи, първият нито е поел задължение към втория непременно да му осигурява възможност да получава редовно / т.е. периодично/ възнаграждение в уговорения размер , нито да му изплаща възнаграждение / компенсация означава награда, обезщетение / при липса на средства за работна заплата в дружеството.

Това е уговорен риск / ако няма достатъчно приходни средства над необходимите за изплащането на работните заплати, управителят ще получи в по- малък размер или въобще няма да получи възнаграждение/ поет от ищеца, защото ако икономическите резултати от дейността, която му е възложено в дълг да организира и 3 ръководи/ управлява/ с грижата на добрия стопанин/ чл.14 от договора / са лоши и показател за загуби , доверието на принципала в него, заложено в идейната основа на договора, съчетаващ белезите на поръчката и отчасти на изработката / аргументи от чл.280, чл.281, чл.258, чл.261, ал.1 от ЗЗД/, не би било оправдано/ дори и да няма виновно поведение за тях /, а именно оправдаването му осмисля възнаграждението / вж. в подкрепа на казаното текста на чл.30 от договора , уреждащ правото на принципала да намали едностранно възнаграждението , когато управителят действа в нарушение на правата и задълженията си/.

Предвид основния неотменен правен принцип на възмездност на труда, полаган от лицата по трудово правоотношение/ чл.48, ал.5, вр. с ал.1 от КРБ, чл. 242 от КТ/ очевидно е, че от наличните приходни средства- елемент от актива на имуществото на дружеството в резултат на дейността му / а не от заемно кредитиране / преимущество между удовлетворяването на правото им на трудово възнаграждение и удовлетворяването на правото на възнаграждение на управителя, трябва да има първото, т.е. нито е допустима конкуренция на двете права , нито удовлетворяване по съразмерност при недостиг на средства за постигане на пълния му ефект за всички правоимащи.

Уговорката- предмет на чл.27 от договора е действителна , тъй-като нито противоречи на диспозицията или на хипотезата / въвеждаща някакво ограничение на свободата на договаряне/ на конкретна повелителна норма на закона, нито накърнява добрите нрави , доколкото възмездността на действията на управителя по договора за възлагане на управление не е нормативно установена като неотменен правен принцип/ който да бъде грубо погазен/ , а напротив- само ако е уговорена, което означава и при каквито условия е уговорена – аргумент от чл. 286, вр. с чл.9 от ЗЗД.

Затова тя има силата на закон за страните, т.е. обвързва ги , така както законът би ги обвързал с разрешението си – чл. 20а, ал.1 от ЗЗД.

При възникналия спор дали се дължи плащане на възнаграждение или не за времето в обхвата на въпросните три месеца, ищецът следва да докаже, че е налице основание за възникване и изискуемост на претендираното право , т.е. факта , на реалното наличие /към датата на падежа на възнаграждението от съответния месец, за който по начало е уговорено да се заплаща при нормално стечение на обстоятелствата / на достатъчно приходни средства в актива на имуществото на дружеството, надхвърлящи необходимите за изплащането на работните заплати , а ответникът съответно , че е налице основание да откаже плащането, защото не съществува правото , т.е. факта, че не е имало такова реално наличие.

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67c0d11a-7db0-4c85-aa99-05f813445997