Определение № 21289 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21289 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110106502 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Т. М. против Прокуратура на Република България, с която са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Главен прокурор на Република България, и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител учебен център“ с код по НКПД2011: 1345 6013, с месторабота: Прокуратура на Република България, работно място:

***; и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 13595,64 лева, равняваща се на 6951,34 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.01.2026 г. до 14.03.2026 г., ведно със законната лихва за периода от 11.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор № РД-08-412/17.04.2018 г. ищецът изпълнявал длъжността „Ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота:

Прокуратура на Република България, работно място: ***. Със Заповед № РД-0829/13.01.2026 г., връчена на служителя на 14.01.2026 г., трудовото правоотношение на И. Т. М. било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 6, ал. 2, предл. последно от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 14.01.2026 г. Като причина за прекратяването било посочено получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна по следните съображения. На първо място възразява, че същата била подписана от и. ф. главен прокурор Б.С., който бил лице без работодателска власт, доколкото правомощията му били прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, считано от 21.07.2025 г. Второ, към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата не било налице посоченото в обжалваната заповед основание – чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, тъй като била нарушена процедурата за атестиране – не бил изготвен работен план и не била проведена междинна среща, съставляващи задължителни етапи атестирането, съгласно Методиката за оценка при атестирането на съдебните служители в Прокуратурата на Република България (Методиката), утвърдена със Заповед № 3174/23.04.2014 г.

Атестационните оценки били поставени при липса на обективни доказателства за 1 тяхното определяне, съответно атестацията била изготвена при липса на мотиви.

Ищецът счита, че е изпълнявал служебните си задължения професионално и отговорно. Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за период от два месеца от прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение е било в размер на 6797,82 лева, равняващи се на 3475,67 евро. По така изложените доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира и присъждане на направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. К. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани при доводи, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били изпълнени в съвкупност всички предпоставки на прекратителното основание по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Изяснява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „ръководител учебен център“ същият е бил пряко подчинен на Главния прокурор на РБ, поради което по аналогия и атестирането, подобно на сходните по подчиненост длъжности в ПРБ, е било извършено от Главния прокурор.

Не оспорва, че за атестационния период не бил изработен работен план, но тази липса изхождала от разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Методиката, като същата не освобождава от отговорност работодателя да проведе атестационната процедура и да извърши оценка на останалите хипотези, изброени в чл. 118 и чл. 119 от ПАПРБ.

Възразява, че междинна среща със съответния служител се провеждала при необходимост и същата не била част от задължителната процедура по атестиране, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 от ПАПРБ. На следващо място възразява срещу твърдението за липса на работодателска власт на изпълняващия функциите Главен прокурор на Република България. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира направените в производството разноски.

По разпределението на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, а именно: назначаване на атестационна комисия от компетентния орган; спазване на етапите на атестационната процедура; поставяне на оценка по относимите за заеманата длъжност показатели; връчване на атестационния формуляр на служителя и предоставяне на възможност да възрази срещу поставената му оценка; приключване с окончателно решение на предвидения вътрешно-служебен ред за оспорване на получената оценка от проведената атестация; получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността от съдебния служител и прекратяване на трудовото правоотношение в едномесечен срок от получаване на окончателната атестационна оценка; издаване на уволнителната заповед от компетентен орган.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между същите не се спори, 2 поради което и на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отделят като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ по силата на сключен страните безсрочен трудов договор № РД-08-412/17.04.2018 г. ищецът изпълнявал длъжността „Ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: Прокуратура на Република България, работно място: ***; 2/ със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Главен прокурор на Република България, връчена на служителя на 14.01.2026 г., трудовият трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 6, ал. 2, предл. последно от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 14.01.2026 г., поради получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г.

По доказателствените искания:

Страните са представили с исковата молба, с молба от 23.03.2026 г. и с отговора на исковата молба документи, които са относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника-работодател по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото трудово досие на служителя следва да бъде оставено без уважение. На първо място същото е неконкретизирано, доколкото не са индивидуализирани документите, за което се отнасят. На следващо място, в трудовото досие на работника или служителя се съдържат данни относно факти и обстоятелства, относими към възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение – арг. от чл. 128Б, ал. 2 КТ, като в настоящия случай същите не са спорни между страните.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О БЯ ВЯ ВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия период, за който претендира обезщетение.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор № РД-08-412/17.04.2018 г. ищецът изпълнявал длъжността „Ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: Прокуратура на Република България, работно място: ***; 2/ със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Главен прокурор на Република България, връчена на служителя на 14.01.2026 г., трудовият трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 6, ал. 2, предл. последно от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 14.01.2026 г., поради получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с 3 исковата молба, с молба от 23.03.2026 г. и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответникаработодател по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото трудово досие на служителя.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 08.07.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с доклада по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

ДА СЕ УКАЖЕ на връчителя, обслужващ района на адресата, че книжата следва да бъдат връчени в 3-дневен срок.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4