Решение № 607 от 06.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Б., 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202518 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Л. Г. К. ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК,с посочен адрес ***************** против Наказателно постановление №24-0769006375/05.05.2025 г., издаден от Началник група в ОДМВР-Б., С-р „Пътна полиция“ Б., с което на основание чл. 182, ал. 1,т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани бланкетни възражения,отразяващи заявени опасения и съмнения относно проведен последващ контрол на техническото средство за видеоконтрол, заснело нарушението.

В о.с.з. пълномощникът на жалбоподателя адв.С. К. представи разписка от 02.07.2025 г.,удостоверяваща извършено плащане на намаления размер на наложеното с НП наказание „глоба“, а именно 600 лв. в 14-дневния срок за обжалването му.

При това положение и като е констатирал,че НП е влязло в сила, по отношение на наказанието „глоба“ считано от датата на плащането на 02.07.2025г. , съдът на осн. чл.79б,ал.2, изр.2, вр.чл.63г ЗАНН е прекратил производството по разглеждане на жалбата в частта относно наложеното с НП административно наказание „глоба“.

Предвид изявленията на жалбоподателя Л.К. и неговият процесуален представител адв.С. К., че желаят производството да протече по реда на съкратеното съдебно производство, а именно по реда на чл.63б,ал.1,т.2 ЗАНН, съдът с определение на основание чл.63б,ал.4 ЗАНН е обявил, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят Л. К., редовно призован чрез упълномощения процесуален представител, се явява лично и поддържа защитните доводи на своя процесуален представител адв.К.,който настоява предвид развитието на делото по реда на съкратеното съдебно производство, съдът да приложи алтернативно разпоредбите на чл.63б,ал.6, т.1,б.“а“ или т.3 ЗАНН по отношение и в частта на наложеното наказание „лишаване от право“.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР-Б., С-р Пътна полиция -Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. Съгласно становището на пълномощника гл.юрк.Ж.,същата е заявила да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Представено е и подробно писмено становище с административно-наказателната преписка.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По делото са налични писмени доказателства /л.5 / относно датата на връчване на НП- 27.06.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена на 10.07.2025г. в срока по чл.59,ал.2 ЗАНН.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на съответната обжалвана част на наказателното постановление съгласно нормативните изисквания в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно производство по чл. 63б, ал. 1, т. 2 ЗАНН, поради което при преценка по чл. 63б, ал. 4, ЗАНН съдът приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.

По този процесуален ред се установяват следните факти:

На 06.11.2024 г. в 22:49 часа жалбоподателят Л. Г. К. управлявал лек автомобил "Х.А.С.", с рег. № ******* в гр. Б., по бул. „Т.А.“ в посока от надлез „В.П.“ към ул.“Сп.“ с наказуема скорост 105 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч.

Нарушението било установено и заснето под №66350 от ПСКС АRH CAM S-1 с фабр. №120сс6f. с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Налична е декларация по чл.188 ЗДвП от 27.11.2024 г. и покана по чл.40,ал.1 ЗАНН от 27.11.2024 г..

Съдът на основание чл.63б,ал.4,вр.ал.1,т.2 ЗАНН в мотивите на настоящия съдебен акт, след като прие за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, следва да се позове на доказателствата, които ги подкрепят,както следва:

Видно от приобщените по реда на чл.63б,ал.8, вр. чл.84 ЗАНН вр.чл.283, ал.1 НПК писмени доказателства, спазването на режима на скоростта в посочения участък на 2

06.11.2024 г. се контролирало с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” , временно разположена на участък път в гр. Б., бул. „Т.А.“ с посока на заснемане и контролиране от надлез „В.П.“ към кръстовище с ул.“Сп.“.

Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 23.08.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От писмо от Община -Б., вх. №34446/04.08.2025 г., е видно че процесният участък гр. Б., бул. „Т.А.“ в посока от надлез „В.П.“ към ул.“Сп.“ се намира в границите на урбанизираната територия и действа общото ограничение на скоростта в населено място съгласно чл.21,ал.1 ЗДвП - до 50 км/ч. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало общото ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“– 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 108 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 108 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 105 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч )

От вещественото доказателствено средство – снимка на л.6 се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите, приети за установени от съда и изложени в обстоятелствената част на НП.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Б., Сектор "ПП" Б., съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при С-р Пътна полиция в ОДМВР- Б., оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на 3 формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира пропуски, компрометиращи процесуалната им законосъобразност на съдържателно ниво,относими към несъблюдаване на минималните реквизити, предписани в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. При описание на нарушението се съдържа нужната фактическа детайлизация, изпълняваща критериите за пълнота, яснота и изчерпателност на основните характеристики - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението. Пресъздадено е пълно описание на фактите относно проявеното активно неправомерно поведение- величината на наказуемата скорост,с която е управлявано МПС -105 км/ч, както и максимално разрешената в населено място скорост -50 км/ч,отчетеният и приспаднат толеранс на измерената скорост - 3%. Посочена е и декларацията по чл.188 ЗДвП от 27.11.2024 г.,въз основа на която е формиран извод за автора на деянието.

Законосъобразно и в закономерна връзка с фактическата страна на доказаното нарушение е индивидуализирана нарушената законова разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП и е приложен санкционният текст на чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП в обжалваната му част и съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила.

В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон съдът намира следното:

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. " В синхрон с това правно разрешение собственикът на лек автомобил "Х.А.С.", с рег.

№ ******* Г.Л. К. е подал декларация, с която посочва,че собственият му л.а. на 06.11.2024 г. около 22.49 ч. се управлявал от Л. Г. К.

В случая с депозираната от самия жалбоподател Л. Г. К. декларация по чл.188 ЗДвП, в която се съдържа признание на факта,че същият в качеството на ползвател е управлявал на 06.11.2024 г. около 22.49 ч. лек автомобил "Х.А.С.", с рег. № ******* е оборена презумпцията в чл.188,ал.1, изр.2 ЗДвП, за отговорност на собственика на МПС.

С последователно попълнените декларации по чл.188 ЗДвП от собственика Г. К. и ползвателя Л. К. е налице система от преки доказателства със съдържание, придаващи легитимна основа на извода относно действителния извършител на нарушението, която 4 изключва всяка възможност за случайното им комбиниране- респ. в тази насока са и приетите за установени факти, изложени в обстоятелствената част на НП.

Съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление правилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба на чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение гр. Б., бул. Т.А., в посока от надлез В.П. към ул. „Сп.“ е била именно указаната в чл.21,ал.1 ЗДвП 50 км/ч, за движение на ППС от категория "В" в населено място. Поради изложеното нарушението правилно се субсумира именно под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл като форма на вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите-отражение на действителността относно свойствата и общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи на нарушението.

Преценка, дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В случая, нарушението по чл. 21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на транСп. дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.