Решение № 1482 от 17.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110202696 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Комекс МК“ ЕООД ЕИК 203472983 със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от М. И. К., подадена чрез адв. К. Т. от ВАК, против НП № 03-2300105 от 08.03.2023год. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.1 и чл. 154, ал.1 от КТ.

В жалбата се излагат твърдения, че Н П е незаконосъобразно и е постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила.

Сочи се, че не било ясно въз основа на коя проверка бил издадено НП тъй като в него било посочено че се издава въз основа на АУАН издаден на 15.02.2023год., а в действителност АУАН с който било констатирано процесното нарушени еи който бил връчен на въззивника бил издаден на 17.02.2023год. От друга страна се изразява становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН доколкото нарушението било веднага отстранено. Отправя се искане за отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.

Кр.Т. в които същата изразява становище по съществото на делото като отправя искане за отмяна на НП поради наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН както и такова за присъждане на направените по делото разноски 1 като представя списък на сторените такива и договор за правна помощ.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото пледира за потвърждава на НП като счита, че нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като отправя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В началото на 2023год. служители на дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото законодателство. Проверката обхващала както проверка по работни места в Дом за стари хора „М. – М.“ находящ се в гр.Варна м.“Д. ч.“, ул. „Д.“ № 4769, както такава на документите свързани с трудовото законодателство и приключила с протокол № ПР2302588/17.02.2023год.

В хода на проверката въз основа на представените от въззивното дружество документи (ТД, платежна ведомост за месец септември 2022год., присъствена форма и др.), проверяващите установили, че лицето Д. С. Й. ЕГН ********** на длъжност „п. г.“ в дома за стари хора „М.-М.“ е полагало труд на официалните празници 06.09.2022год. (Ден на Съединението) и 22.09.2022год. (Ден на Независимостта на България) в работна смяна от 08:00ч до 17:00ч. като на същото лице не било начислено трудово възнаграждение в удвоен размер за положения труд на официалните празници във ведомостта за заплати за месец септември.

За констатираното нарушение на 17.02.2023год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-2300105, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т.1и чл. 154, ал.1 от КТ. Посочено било че нарушението било извършено в гр.В. в Д. за с. х. „М. –М.“, находящ се в гр.В., м. „Д. ч.“, ул. "Д." № ***-***, гр.В. на 26.10.2022год. към който момент следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата дружеството, която го подписала вписвайки, че нарушението веднага е било отстранено и представяйки фиш за заплата на Д. Й. за месец септември, подписан и от последната, в който било начислено допълнително възнаграждение за работа на 2 празнични дни.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не постъпило писмено възражение него постъпило писмено възражение и на 08.03.2023год. въз основа на него, АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т.1 и 2 чл. 154, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..

Като писмени доказателства към АНП са приложени, отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2022год., разчетно-платежна ведомост за същия месец, фишове за заплати в това число и 2бр. такива на Д.

С. Й., протокол за извършена проверка на „К. МК“ ЕООД, както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № *-**** от 15.08.2022год.

Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от страните и съответно приети като доказателства по делото Протокол за извършена проверка на „К. .“ ЕООД № **** от 17.02.2023г.; идентификационна карта на „К. М.“ ЕООД; декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Д. С. Й.; трудов договор № ****/20.03.2019г. сключен между „К.

М.“ ЕООД и Д. С. Й. и вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата на „К. М.“ ООД (представени от страна на въззиваемата страна), както и договор за правна помощ и консултантско съдействие и списък на разноски (представени от въззивната страна).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

От правна страна.

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неначисляване в срок на трудово възнаграждение в удвоен размер за работа на официален празник (06.09.2022год. и 22.09.2022год.) на Д. С. Й. – „п. г.“ в Д. за с. х. „М.-М.“, посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение.

Нормата на чл. 128, т.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да начислява в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 264 от КТ указва, че на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според 3 уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. На свой ред нормата на чл. 157, ал.1 от КТ определя кой са официалните празници в РБ. Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство свързани с описание на нарушението съдът не констатира.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, че съществено нарушение на процес. правила представлявало това, че в НП било посочено, че то било издадено въз основа на АУАН издаден на 15.02.2023год., а в действителност акта бил издаден на 17.02.2023го. то не се споделя от съда.

Такава очевидна фактическа грешка действително е допусната при изписването на НП, но същата не оставя никакво съмнение нито въз основа на това въз основа на кой акт, нито за какво нарушение е издадено НП. В последното освен с дата на издаване АУАН е индивидуализиран и с номер (който е идентичен в двата документа) и с издател от една страна, а от друга видно от представения от самия въззивник АУАН същият е идентичен с приложения към АНП поставил началото на адм.наказателното производство.

Събраните по делото доказателства категорично налагат извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т. 1 и чл. 154, ал.1 от КТ.

Повдигнатото обвинение е за неначисляване на допълнително трудово възнаграждение за работа на 06.09.2022год. и 22.09.2022год. за които дати няма спор, че са официални празници изрично посочени и в чл. 154, ал.1 от КТ.

Плащането на трудовото възнаграждение е подчинено на режима за текущо начисляване и се подчинява на принципа на начисляване залегнал в закона за счетоводството. Съгласно чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч където е регламентиран този принцип ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В конкретния случай видно от приобщения по делото ТД № 33/20.03.2019год. сключен между въззивното дружество като работодател и Д.

С. Й. като работник (п. г.), заплащане на трудовото възнаграждение е следвало да бъде извършено до 25-то число на следващия месец, която датата е именно и датата на която следва да бъде извършено начисляването 4 съобразно цитираната по-горе норма от ЗСч. Не е спорно между страните, а и по категоричен начин от приложената към АНП отчетна форма за месец септември 2022год. се установява, че Д. Й. е полагала труд на 06.09.2022год. и на 22.09.2022год. И след като това е така, то заплатата за месец септември 2022год., в това число с увеличението по чл. 264 от КТ, е следвало да бъде начислена в срок до 25.10.2022год. По делото няма спор, а и по категоричен начин от приложената платежна ведомост за месец септември е видно, че допълнително възнаграждение за работата двата официални празника през месец септември 2022год. не е било начислено във ведомостта за заплати за този месец. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението - 26.10.2022г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение начисляване на процесното удвоено трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало това удвоено трудовото възнаграждение да бъде начислено.

Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател в установените срокове да начисли на Димитричка Стефанова Йорданова удвоено трудово възнаграждение за работа на два официални празника – 06.09.2022год. и 22.09.2022год., налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т.1 и чл. 154, ал. 1 от КТ. В контекста на горното правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Съобразно установената фактическа обстановка и приобщените по делото писмени доказателства обаче съдът намира че в случая се касае до маловажно нарушение по смисъла на чл.415в от КТ. Тази норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Нарушението, за което на въззивното дружество е наложена имуществена санкция е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени след установяването им, доколкото това може да бъде извършено чрез начисляване на дължимото трудово възнаграждение в двоен размер за дните на официални празници. В случая от възражението направено към момента на съставяне и връчване на АУАН на 17.02.2023год. и от приложения към преписката втори фиш за заплата за 5 месец септември 2022год. на Д. С. Й., се установява че към същата дата удвоеното възнаграждение за два работни дни на официални празници е било начислено и е било получено от работника. И доколкото се касае не до неначислено основно възнаграждение като цяло, а за доплащане (допълнителен надник) не може да се приеме, че за работника са произлезли вредни последици, които съществено да са нарушили правото му на нормално съществуване. С оглед на изложеното по-горе и като взе предвид безспорните доказателства по делото, че се ангажира отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл. 264 от КТ в. чл. 128 т.1 от КТ, характера на тази отговорност и липсата на доказани настъпили вредни последици за работника, съдът намира че наказващият орган е следвало да приложи специалният текст на чл.415в от КТ. Като не е приложил тази норма, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението по чл. 414, ал.1 от КТ административнонаказващият орган неправилно е приложил закона доколкото разпоредбата на чл.415в от КТ е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания.