Решение № 101 от 03.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100502247 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 2172/10.06.2024 год., постановено по гр.д. № 16691/2024 год., ВРС – 35-ти състав е отхвърлил предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу И. Я. И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: г*** положителни установителни искове с правно основание чл.

422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8450.87 лв., представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2878627, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, Добромир Кирилов Павлов /кредитополучател/ и И. Я. И. /поръчител/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на подписан на 21.07.2020 г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., за периода от 07.10.2017 г. до 07.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.08.2023г. до окончателното погасяване на задължението; - сумата в размер на 675.32 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 21.07.2020 г.; - сумата в размер на 2425.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-28.04.2023г., за които суми е издадена Заповед № 419/02.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 933/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, на основание чл.422 от ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника И. Я. И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940 следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: - сумата в размер на 8450.87 лв., представляваща 1 главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2878627, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, Добромир Кирилов Павлов /кредитополучател/ и И. Я. И. /поръчител/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на подписан на 21.07.2020 г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., за периода от 07.10.2017 г. до 07.03.2026 г.; - сумата в размер на 675.32 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 21.07.2020 г.; - сумата в размер на 2688.96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – до 14.08.2023г. включително , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2023г. до окончателното погасяване на дълга, като е осъдил ищеца за разноски.

Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение с довода за неговата неправилност и незаконосъобразност, както и постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се в сезиралата съда жалба, че неправилно съдът е приел, че срокът за ангажиране на отговорността на поръчителя е изтекъл към датата на подаване на заявлението по 410 ГПК в съда, за което е изходил от приетото за безспорно установено от него в определение № 1759/11.02.2024 год., че длъжникът и поръчителят са уведомени за предсрочната изискуемост на 20.04.2021 год.

Сочи, че в първото проведено по делото съдебно заседание, ищецът е оспорил изготвения доклад, но същият не е бил коригиран от съда и незаконосъобразно последния е основал решението си на погрешно възприетото обстоятелство по делото. Позовава се на съдебна практика, според която, за да се счете предсрочната изискуемост за настъпила волеизявлението на кредитора следва да е достигнало до длъжника, което в конкретния случай твърди да не е така. Счита също така, че съдът е допуснал нарушение на чл.154 ГПК, доколкото тежестта за доказване на настъпила на 20.04.2021 год. предсрочна изискуемост е на ответника, а същият не е ангажирал каквито и да са доказателства.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи за неоснователност на твърдението на въззивника за оспорване на приетата от съда дата за уведомяване на предсрочната изискуемост, позовавайки се на изявления на ищеца и на събраните писмени доказателства.

Излага също така, че от проведената съдебно-графологичана експертиза се установява, че същият не е подписал договора за поръчителство, а събраните доказателства сочат и на неговата недействителност. В допълнение, ищецът не е доказал и превод на сумите по договора. Настоява за потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски.

В с.з. по същество, въззивникът не се явява и не се представлява. С депозирана писмена молба, моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на горната проверка, 2 въззивният състав намира, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

В сезиралата настоящият съд жалба, релевираните от въззивника такива са свързани с изводите на съда за погасената спрямо длъжника – поръчител отговорност, позовавайки се на приетата за безспорно установена дата на уведомяване на кредитополучателя и поръчителя, като се навеждат доводи и за разместена доказателствена тежест във връзка с горното.

Видно от данните по делото, предмет на образуваното първоинстанционно производство са предявени в условията на евентуалност искове, първият от които е за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 419/02.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 933/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен. Видно, както от приобщеното заповедно производство, така и от сезиралата съда искова молба, искът е основан на настъпила предсрочна изискуемост на Договор за потребителски паричен кредит № 2878627, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с краен падеж 07.03.2026 год.

Естеството на предявените искове възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, доказаване на активната си материално правна легитимация въз основа на договор на цесия, доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по делото, произтичащо от сключения договор за кредит, изпълнение на поетите от финансовата институция задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Така, обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви/, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК, на основание предсрочна изискуемост по договор за кредит, ищецът представя писмени доказателства, обосноваващи положителния извод на съда както за качеството му на цесионер, така и за наличието на формално валидна облигационна връзка между цедента и ответника, в качеството му на поръчител.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на 3 заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент, целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В контекста на повдигнатия правен спор, само ищецът, както в заявлението, така и в исковата молба, сочи като дата на уведомяване на кредитополучателя – длъжник – 20.04.2021 год., от когато твърди задължението е станало изцяло предсрочно изискуемо. От тази дата същото е станало предсрочно изискуемо и за поръчителя. Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД до подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /28.04.2023 год./ е изтекъл, поради което и отговорността на поръчителя се е погасила.

За неоснователни се преценяват оплакванията на въззивника относно приетата от съда за безспорно установена дата на уведомяване на кредитополучателя посочената такава в исковата молба и относно разместената доказателствена тежест. На първо място следва да се държи сметка, че предмет на заявлението по чл.417 ГПК може да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда.

Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК и следва да се докаже от заявителя. Едва след това същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418 от ГПК. На следващо място, искът по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство като в случая се твърди наличието на изискуемо поради обявена на 20.04.2021 год. предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит поради забава на длъжника – кредитополучател. Така приетата от първоинстанционния съд дата е посочена като такава не само в исковата молба, но и в заявлението, като ответната страна не е оспорила това правнорелевантно твърдение на ищеца-заявител. Поради неоспорването му не се налага разпределение на доказателствена тежест или събиране на доказателства, чиято тежест за представяне би била отново на ищеца. Това е така, защото както се посочи, уведомяването на длъжника за пресрочната изискуемост е относимо не само към преценката за погасената или не отговорност на поръчителя, когато има такъв, но и към основанието на иска – наличие на изискуемо на основание предсрочна изискуемост на кредита задължение, респективно към неговия размер.