Определение № 46 от 18.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500023 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД, чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., срещу определение № 4204/06.11.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2080/23г. по описа на ВОС, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на частната жалба на енергийното предприятие.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Счита се, че подадената въззивна частна жалба срещу разпореждане № 32417/25.08.2023г., постановено по гр.д.№7647/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която не е прието възражението относно разноските, е допустима, като приемайки обратното окръжният съд е лишил длъжника от правото му на защита срещу акта на заповедния съд, с който не е прието възражението му срещу присъдените със заповедта разноски. Излагат се доводи, че след като разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, вкл. за разноските за заповедното производство е последица от произнасянето му по чл.414, ал.2 от ГПК, това произнасяне не може да бъде инцидентно, а предполага производство по реда на инстанционния контрол, в което основателността на възражението на длъжника следва да се разреши с влязъл в сила съдебен акт.

Моли съда да отмени обжалваното определение. Претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Въззиваемата А. А. З., чрез процесуалния си представител адв. Р.Т. е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който 1 се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че дружеството жалбоподател не се е възползвало от предвидената в чл.413, ал.1 от ГПК възможност да оспори издадената заповед в частта за разноските, поради което правилно окръжният съд е прекратил образуваното пред него производство. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Производството по в.ч.гр.д.№2080/23г. по описа на ВОС, е образувано по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД срещу разпореждане №32417/25.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№7647/23г. по описа на ВРС, в частта му, с която не е прието възражениевх. № 55295/24.07.2023г. по чл.414а от ГПК, депозирано от „Енерго-Про Продажби“ АД по заповед за изпълнение №3561/16.06.2023г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№7647/23г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 425лв., представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и държавна такса по заповедното производство.

За да прекрати производството по подадената частна жалба ВОС е приел, че същата е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, съответно, че защитата на страната следва да се осъществи по реда на чл.407 от ГПК, чрез обжалване на следващото се да бъде постановено като следствие от неприемане на възражението разпореждане на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение.

Производството по ч.гр.д.№ 7647/23г. по описа на ВРС е образувано по заявление вх.№44826/14.06.2023г., подадено от А. А. З., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про продажби“ АД за парично вземане в размер на 38 лева./платени от потребителя при начална липса на основание такси за възстановяване преноса на електроенергия по фактура/, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сторени в заповедното производство разноски в размер на 425лв./ държавна такса и адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 от ЗА/.

С разпореждане № 22667/16.06.2023г., постановено по ч.гр.д.

№7647/23г., е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за посочените в заявлението суми в полза на заявителя. Издадена е заповед №3561/16.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 29.06.2023г. Същият е подал възражение вх.№55295/24.07.2023г./подадено по пощата на 21.07.2023г./ по чл.414а от ГПК, в което е заявил, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечния срок за изпълнение по чл.412, т.8 от ГПК, за което е представил писмени доказателства/преводно нареждане 2 от 10.07.2023г., удостоверяващо превод на сумата от 19,17 лева /главница и лихва/ по посочената от кредитора в заявлението Б.а сметка/.Възразил е и в съответствие с възможността по чл.414а, ал.2 от ГПК, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл. 414а, ал.3 и ал.4 от ГПК е връчен на заявителя на 17.08.2023г. В становище вх.№62499/23.08.2023г./подадено по пощата на 22.08.2023г./ Атисже З. е изложила, че не оспорва извършеното от длъжника плащане на претендираните по заявлението главница и лихва, сторено след подаване на заявлението. Твърди се, че претендираните по заявлението разноски не са заплатени, като същевременно възражението по чл.414а, ал.2 от ГПК е неоснователно.

С разпореждане №32417/25.08.2023г. заповедният съд е приел за основателно възражението по чл.414а от ГПК на „Енерго-Про Продажби“АД в частта му относно главница и лихва. В тази част, поради необжалване от заявителя, определението на ВРС е влязло в сила. В частта за разноските съдът е счел възражението на длъжника за неоснователно, приемайки, че с поведението си дружеството е дало повод за предявяване на вземането, поради което не е приел възражението му в частта относно разноските в общ размер на 425лв..

За разлика от възражението по чл.414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта/по основание и/или по размер/, възражението по чл.414а от ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Чрез предвидената в посочената разпоредба процедура се цели да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, а също така да се разреши спорът между страните, включително в частта относно сторените в производството разноски. По този начин се стимулира длъжника, който не оспорва вземането на кредитора, да го престира, а в случай, че не е дал повод за иницииране на производството и да поиска да не бъде осъждан да заплаща разноски за заповедното производство. При подадено от заявителят становище в срок, както е в настоящия случай, заповедният съд се произнася по основателността на възражението и постъпилото становище-чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК. Това произнасяне предполага разрешаване спора относно наличието на доброволно изпълнение на задължението в рамките на срока по чл.412, т.8 от ГПК, чрез проверка твърденията на всяка от страните и преценка на представените доказателства, както и преценка при наличието и на възражение по чл.414а, ал.2 от ГПК дали длъжникът, независимо, че е дължал вземането, ще дължи и разноските по заповедното производство/които са последица от дължимостта на самото вземане/, но по съображения, изводими от това дали е дал или не повод за инициирането му.

Ако приеме, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, заповедният съд 3 постановява диспозитив, с който приема възражението по чл.414а от ГПК и като последица обезсилва издадената заповед за изпълнение. В случай, че приеме, че не е налице плащане, респективно, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, съдът не приема възражението по чл.414а от ГПК, което ще доведе до стабилизиране на заповедта по чл.410 от ГПК и трансформирането й в изпълнително основание, въз основа на което ще следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, в който последен случай длъжникът, ако и да разполага с правото да обжалва пред въззивен съд разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.407 от ГПК, не би могъл да оспорва дължимостта на разноските, вкл. по съображения, че не е дал повод за иницииране на заповедното производство, защото заповедта би била стабилизирано изпълнително основание.

Разпоредбата на чл.414а от ГПК е приета след постановяването на т.10в от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, в която се предвижда, че, ако кредиторът е получил изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Новата разпоредба доразвива цитираното разрешение, като целта е при извършено плащане спорът между страните, вкл. за дължимостта на разноските, да се разреши без иницииране на исково производство по чл.422 от ГПК. Доколкото определението по чл.414а, ал.4, изр.1 и това по чл.414, ал.4, изр.2 от ГПК могат да имат преграждащ характер спрямо развитието на следващото се производство по повод по издадената заповед за изпълнение, както и се разрешава двустранно развилият се спор относно дължимостта на разноските от длъжника при основателно/и платено в срок доброволно/ вземане, в зависимост от това дали той е дал повод или не за иницииране на заповедно производство, тези определения подлежат на инстанционен контрол.

По изложените съображения обжалваното определение, с което производството по подадената частна жалба е прекратено, като неправилно, следва да бъде отменено, и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Независимо от изхода на делото, в настоящото производство на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат, защото по него не се разрешава с краен акт материално-правният спор между страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4204/06.11.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2080/23г. по описа на ВОС и ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване 4 на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5