Решение № 549 от 01.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000446 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261 587 от 13.12.2021 г. по т.д. № 688/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 10 състав са отхвърлени като неоснователни обективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, предявени от Национална агенция за приходите - гр. София против „Габрово Милк Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност публични държавни вземания в общ размер 160 708.18 лева, от които 114 977.47 лева главница и 45 730.71 лева - лихви, дължими на основание постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 160022-023-0003841/ 16.11.2016 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Национална агенция за приходите - гр.

София, в която се твърди, че е неправилно, по следните съображения.

Необосновано съдът приел, че обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност е само кредитор, в чиято полза има наложени обезпечения- ипотека или залог, но не и вписана в ЦРОЗ обезпечителна мярка, както и че привилегията на държавата да се удовлетвори предпочтително от 1 стойността на запорирани / възбранени по реда на ДОПК активи на търговеца, е в производството по чл. 193 от ДОПК, не и по реда на чл. 722, ал. 1. т. 1 от ТЗ. В разпоредбите на чл. 17, ал. 5 и чл. 32а от Закона за особените залози била изрично уредена конкуренцията между изпълнителните производства по ГПК, ДОПК и по ЗОЗ в случаите, когато е наложен запор и залог върху едно и също имущество и вземания- ако наложения по реда на ГПК или ДОПК запор не бъде вписан в ЦРОЗ, същият би бил непротивопоставим на заложния кредитор, вписал особен залог, независимо, че запорът е бил наложен преди вписването на залога. Текста на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ ясно посочвал възможността на държавата да се ползва от нормативно признатото й право на привилегирован кредитор с вписани по надлежния ред в ЦРОЗ запори, обуславящи правото й на предпочтително удовлетворяване на приетите в производството публични вземания.

Направеното от съда тълкуване на §49 от ПрЗРЗИДЗОЗ относно запазването на действието на вписванията в чл. 26 от ЗОЗ било в несъответствие със съдържанието на измененията, приети в ЗИДЗОЗ (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.). Несподелим бил извода, че чл. 724, ал. 1 от ТЗ отрича правото на предпочтително удовлетворяване на кредитор, чиито вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба „Габрово Милк Комерс“ ЕООД (н.)- гр. София не е представил писмен отговор и не е изразил становище.

Синдикът на „Габрово Милк Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София Е. Т. в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Обосновано съдът приел, че приетите в производството публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 11.10.2019 г., не са обезпечени по смисъла на чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ поради липса на материалноправно основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване, а и поради непротивопоставимостта на третите лица на вписан след датата на откриване на несъстоятелността запор в ЦРОЗ. Наложените с постановлението предварителни обезпечителни мерки за събирането на публичните вземания, приети в производството по несъстоятелност, безспорно били вписани в ЦРОЗ след 11.10.2019 г., което било недопустимо с оглед нормата на чл.638, ал.4, изр. последно от ТЗ. Затова и вземанията, във връзка с които са били наложени, не се ползвали с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

-3-

По аргумент от чл. 26, ал.3, т.1 и 2 от ЗОЗ наложения по реда на ДОПК запор подлежал на 2 вписване на общо основание за да бъде противопоставим на останалите вписвания в регистъра, но само по себе си това вписване не пораждало привилегия, ако нямало друго материалноправно основание, което да налага предпочитание на съответния кредитор.

Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът Национална агенция за приходите - гр. София твърдял, че в откритото по отношение на „Габрово Милк Комерс“ ЕООД производство по несъстоятелност с молба от 4.11.2020 г. предявил в срока по чл.685 от ТЗ обезпечени със запор публични вземания в размер на 107 321.19 лева - главница и 43 015.44 лева - лихва, дължими на основание постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 160022-023-0003841/16.11.2016 г. Вземанията били включени от синдика в списъка с приети вземания като необезпечени, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.6 и т. 9 от ТЗ.

С определение № 261575 от 31.03.2021 г. съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението на агенцията, подадено на 1.02.2021 г., с искане приетите вземания да получат поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като били обезпечени със запори.

Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ да приеме за установено по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, че включените в списъка на приетите вземания публични вземания на Националната агенция за приходите са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Ответникът „Габрово Милк Комерс“ ЕООД (н) - гр. София не взел становище по иска.

Синдикът на „Габрово Милк Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София Е. Т. оспорила иска като неоснователен, изтъквайки че наложените с постановлението предварителни обезпечителни мерки за събирането на публичните вземания, приети в производството по несъстоятелност, безспорно били вписани в ЦРОЗ след 11.10.2019 г., което било недопустимо с оглед нормата на чл.638, ал.4, изр. последно от ТЗ. Затова и вземанията, във връзка с които са били 3 наложени, не се ползвали с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка на спора.

С решение № 1787 от 11.10.2019 г. по т.д.н. № 673/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 21 състав на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Габрово Милк Комерс“ ЕООД с начална дата 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и производството по делото е спряно. С решение от 12.10.2020 г. производството по делото е възобновено.

С молба с вх. № 285 122 от 9.11.2020 г. Националната агенция за приходите предявила публични вземания в общ размер 160 708.18 лева, от които главници 114 977.47 лева и лихви 45 730.71 лева, както следва : 1) публични вземания за данъци за 155 096.19 лева, в това число главници 110 875.94 лева и лихви 44 220.25 лева ; 2) публични вземания за задължителни осигурителни вноски за 5 611.99 лева, в това число главници 4 101.53 лева и лихви 1 510.46 лева.

Вземанията били включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен по партидата на дружеството на 28.02.2021 г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.6 и т. 9 от ТЗ.

С определение № 261575 от 31.03.2021 г., обявено по партидата на дружеството на 1.04.2021 г., съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението на агенцията, подадено на 1.02.2021 г., с искане приетите вземания да получат поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С160022-0230003841/16.11.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. София, за обезпечаване на очакваното публично вземане в предполагаем размер 126 927.55 лева, от които главница 119 368.22 лева и лихва към 10.11.2016г. 5 559.33 лева, на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки „Габрово Милк Комерс“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Търговска банка Д“ АД до размер на

-5-

85 254.55 лева и запор върху 23 950 кг суроватка на прах с цена на придобиване 41 673 лева.

С постановление от 11.09.2018 г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170022-0224 0013301/13.03.2017 г. за обезпечаване на установеното и изискуемо публично вземане в общ размер 20 355.74 лева, от които главница 19 565.78 лева и лихва 789.96 лева, на основание чл. 200, вр. с чл. 121, ал.1 от ДОПК бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки „Габрово Милк Комерс“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД до размер на сумата 20 355.74 лева.

Според удостоверение № 1383289/ 22.10.2020 г. на Централния регистър на особените залози партидата на „Габрово Милк Комерс“ ЕООД съдържала следните вписвания на разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ : № 2018020100648 от 1.02.2018 г. ; № 2019121600129 от 16.12.2019 г. и № 2020102201101 от 22.10.2020 г., с титуляр на вписаните права ТД на НАП - гр. София.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

Предмет на исковата претенция е установяването на поредността на удовлетворяване на публични вземания на държавата, приети като необезпечени в производството по несъстоятелност на ответното дружество. Същността на спора е съсредоточена в отговора на въпроса дали при запори, вписани по реда на Закона за особените залози, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ поражда в полза на вписалия запора кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори.

Според преобладаващото в правната доктрина и съдебната практика становище за корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, цитираната норма не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл.

32а ЗОЗ). (Определение № 228 от 18.04.2022 г. по т. д. № 1241/2021 г. на ВКС, II т. о.) Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори 5 са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността (чл. 638, ал. 4, изр. 2 от ТЗ).

Следователно, за конкретния случай приетите в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 11.10.2019 г., не са обезпечени по смисъла на чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ поради липса на материалноправно основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване. Освен това два от наложените по реда на ДОПК запори са били вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност - съответно на 16.12.2019 г. и на 16.12.2019 г., което е недопустимо с оглед забраната, установена в чл.638, ал.4, пр.3 от ТЗ.