Решение № 62 от 17.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр. Хасково, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200130 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Г. Г. от град Хасково, чрез адв. В.Ч. от АК Хасково срещу Наказателно постановление № РУ-8 от 22.01.2026 г. на Кмета на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 25.56 евро /50.00 лева/, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т. 48 от ЗАНН, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се конкретизира в какво конкретно се изразяват визираните нарушения. Твърди се, че контролният орган бил съставил АУАН за нарушение, което не бил установил към момента на проверката и при липса на съставомерност на изпълнителното 1 деяние. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. В.Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково, редовно призован, не се явява, като чрез овластения представител по делото – гл. юриск. А.Д., заявява становище по жалбата, която оспорва и по атакуваното с нея наказателно постановление и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност по отношение на заявените от другата страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 25.11.2025 г. свидетелите М. П. Я., на длъжност „ст. полицай“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково, в около 19:15 часа, на ул.

„***“ в град Хасково, пред № **, при извършена проверка достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

В резултат свид. М. П. Я. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, Серия ХА, № 000008086 в размер на 50.00 лева по отношение на собственика на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ***** – „Язон“ ЕООД, град Хасково, паркирано на посочената улица на място, където създава опасност за движението, като изготвили и снимков материал.

Впоследствие, след оспорване от В. Г. Г. с подаване на жалба, рег. индекс Ж-217 от 27.11.2025 г., на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от 2

ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя В. Г. Г. в качеството му на законен представител на „Язон“ ЕООД, град Хасково бил съставен на 04.12.2025 г., от свид. М. П. Я., в присъствие на свид. Ц. С. Б. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-281/09.12.2025 г. за нарушение по чл. 94, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата за това, че на 25.11.2025 г., в 19:15 часа в град Хасково, на ул. „***, до № **“, в качеството му на управител на „Язон“ ЕООД, паркирал обратно на посоката на движението лек автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № **** – „Язон“ ЕООД, град Хасково. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен, но не се явил, а изпратил упълномощено лице – адв. В.Ч., чрез което след предявяването му, бил подписан като в съответната графа за обяснения или възражения вписал, че има.

Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения в законовия срок от връчване, чрез пълномощника, на екземпляр от съставения акт, чрез осъществено на дата 04.12.2025 г., удостоверено в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. П. Я. относно обстоятелствата, свързани с действията във връзка с процесната проверка и на показанията му, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът дава вяра на изложеното и от свид. Ц. С.

Б..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, за престой и паркиране в населените места пътните превозни 3 средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

По силата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, наказва се с глоба от 100 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Неоснователно е основното оплакване в жалбата, развито по същество в допълнението към нея за съставяне на акта за установяване на административно нарушение в нарушение на процесуалния закон, доколкото се въвеждало друго описание и друга правна квалификация на деянието спрямо съставения фиш. В случая следва да се обърне внимание на особеност в развитието на процедурата по съставяне на акта, обусловена от необходимостта да бъде спазен принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. Дали самата процедура по съставяне на фиша и връчването на адресата е спазена е отделен въпрос, но водещото е, че възражението подадено от страна на жалбоподателя и направеният отказ да се плати глобата с фиш е бил взет предвид и в израз на предоставяне на възможност за защита на лицето, се е пристъпило към съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение срещу конкретно лице, вече не просто като собственик на МПС, станало в тримесечния срок от подаване на възражението срещу глобата с фиш, от който момент следва да се приеме, че тече и давностният срок по чл. 34 от ЗАНН в хипотезата от откриване на нарушителя – водача на МПС, като няма никаква пречка при повдигане на административно наказателното обвинение със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, актосъставителят да го прецизира и развие с въвеждане на нови твърдения и даване на релативната 4 правна квалификация. В този ред на мисли, отправеното възражение следва да се приеме за неоснователно.

На следващо място, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а според чл. 167, ал. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП, следва да се приеме, че актосъставителят, с оглед заеманата длъжност, попада в кръга оправомощени лица да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити.

Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Извод, който не се променя от едновременното въвеждане на качеството, в което жалбоподателят е санкциониран – водач или собственик на МПС, тъй като макар да е възможно да се припокриват за дадено физическо лице, те сочат на определени специфики при реализиране на отговорността. Това е въпрос, обаче по същество, а не относно редовността на съставения АУАН.

Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това 5 число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието, като доводите в обратна насока, отправени от жалбоподателя следва да се приемат за изцяло неоснователни.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на паркиране на процесното моторно превозно средство на ул. „***“ в град Хасково, но и че това, макар и успоредно на пътя, е станало обратно по посоката на движение, съдейки по разположението на превозното средство и наличната маркировка, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места на ППС, като изводите на контролните органи от състава на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.

Въз основа на техния анализ, предложен по – горе, действително не бе потвърдено качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно средство, в каквото се сочи, че жалбоподателят е санкциониран.

Същевременно, в случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление е вписано, че процесният лек автомобил е и собственост на жалбоподателя, но и едновременно собственост на представляваното от него търговско дружество, като обективно само второто твърдение е вярно, но това не променя факта, че правилно е дефинирана процесуално правната му легитимация да отговаря за извършеното нарушение като като представляващ по закон дружеството, собственик на ППС, с което е извършено нарушението.