Определение № 34 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. София, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20251001000958 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по 613а ТЗ, вр. с чл. 130 от ГПК и чл. 621 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба вх. № 148384/08.12.2025год. на „ Инвестбанк „ АД срещу Разпореждане № 9316/24.11.2025год., постановено по т.д.№ 1056/25 год. на СГС ,с което е върната молба за предявяване на вземане вх. № 130113/03.11.2025год. на „ Инвестбанк „ АД като кредитор на „ НБ Софтуер“ АД ,в частта й ,в която се предявяват вземания за законно лихва след датата на подаването й.

В жалбата се поддържа ,че обжалваното разпореждане е недопустимо , тъй като съдът по несъстоятелността не разполагал с правомощието по чл. 130 от ГПК да връща молба за предявяване на вземания при липса на констатирани нередовности в нея. Преценката относно основателността и допустимостта на молбата за предявяване на вземания била в компетентността на синдика, а не на съда по несъстоятелността.

Сочи се като неправилно виждането на съда ,че вземанията за законна лихва имат характер на неиндивидуализирани и невъзникнали вземания , тъй като размерът им бил определяем към всеки един момент по силата на ПМС № 426/18.12.2014год. При определен размер на главницата, размерът на акцесорното вземане за законна лихва бил определяем. Предявеното вземане се дължало по силата на закана , било индивидуализирано и като период - от датата на депозиране на молбата по чл. 658 от ТЗ до окончателното й изплащане . Поддържа се ,че акцесорното вземане за законна лихва не съставлява нововъзникнало вземане по чл. 688, ал.3 от ТЗ,поради което и не могло да бъде да бъде предявено в последствие като вземане по чл. 688, ал.3 от ТЗ, както бил приел съда по несъстоятелността. Като допълнителен аргумент се посочва ,че включването на акцесорното вземане за лихва в списъка на синдика по чл. 686 от ТЗ не изключвало и не преклудирало възможността другите кредитори или длъжникът да го оспорят,в т.ч. и за законната лихва в производство по чл. 690 от ТЗ .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че съдът по несъстоятелността не е компетентен да се произнася по редовността на молбата за предявяване на вземания на кредитор.

1

Това недвусмислено следва от разпоредбата на чл. 685, ал.1 от ТЗ, според която кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Адресат на волеизявлението е съдът, а не синдика, тъй като се касае до съдебно производство, в което крайният акт за приемане на вземанията е на съда. Доколкото се касае до сезиращо съда писмено волеизявление, то в компетентността на съда е да следи за неговата допустимост и редовност като при липса на някои от предпоставките за допустимост и редовност на молбата за предявяване, субсидиарно приложение намира чл. 129 от ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ. Ето защо ако молбата е нередовна, то именно съдът по несъстоятелността, а не синдикът, следва да постанови нейното връщане, който съдебен акт подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд – чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. Предвид гореизложеното , обжалваното разпореждане е в рамките на компетентността на съда по несъстоятелността и не е недопустимо.

Разпореждането е неправилно.

С молба вх.№ 130113/03.11.2025год. „ Инвестбанк“ АД е предявило по отношение на „ НБ Софтуер“ АД в /Н/ вземания в общ размер на 10 743 231.50 лева с направена в молбата конкретизация по пера. В молба си кредиторът изрично е посочил, че предявява и вземане за законна лихва върху всяка едно отделно вземане като част от общото вземане в горепосочения размер , считано от 03.11.2025год.-датата на предявяване на вземанията по чл. 685 от ТЗ до окончателното изплащане.

С определение № 4511/10.11.2025год. молбата е оставена без движение от съда по несъстоятелността като нередовна и на кредиторът е предоставена възможност за надлежно индивидуализиране на вземанията с посочване на всички факти, относими към определяне на основанието и размерът им чрез даване на конкретни указания в тази връзка.

В изпълнение указанията на съда кредиторът е депозирал молба вх.№ 139139/20.

11.20205год, в която е извършил конкретизация на вземанията .

С обжалваното разпореждане съдът по несъстоятелността е приел, че кредиторът е отстранил нередовностите на молбата за предявяване на вземания с изключение предявените вземания за законно лихва след датата на предявяване на главните вземания,поради което в тази си част подлежи на връщане. Изложил е доводи, че в тази си част предявяването касае неиндивидуализирани и невъзникнали вземания в противоречие с изискването на чл. 685, ал.1 от ТЗ и че в производството по предявяване на вземанията , което е различно от исковото, е неприложима разпоредбата на чл. 214, ал.2 от ГПК и спазването на изискванията към молбата за предявяване на вземания е предпоставка останалите кредитори да могат да реализират възможността да оспорят съществуването и привилегиите на предявените вземания. Посочил е , че невъзникналите вземания , които все още не съществуват ,не могат да бъдат приемани и че вземането за законна лихва подлежи на последващо предявяване само в конкретния размер и за вече изтекъл период. В тази връзка се е позовал на Решение № 132/11.11.2011год. по т.д.№ 648/2020год. на ВКС и определение № 105/25.02.2013год. по т.д.№ 972/2012год. на ВКС.

В случая е видно ,че мотивите за връщане на молбата за предявяване на вземания е обосновано от една страна с обстоятелството ,че същата /касателно предявеното вземане за законна лихва / не отговаря на изискванията на чл.685, ал.2, т.3 ТЗ и от друга с обстоятелството ,че се касае за нововъзникнало вземане, което все още не е възникнало и няма основание да бъде приемано.

Тоест, съдът по несъстоятелността е констатирал нередовности на молбата за предявяване на вземания за законна лихва , но не е дал указания на кредитора за тяхното отстраняване, а само след неизпълнение на тези указания е опровомощен да върне молбата. Отделно от това , съдът по несъстоятелността , приемайки ,че предявените вземания все още не съществуват , тоест са невъзникнали, всъщност се е произнесъл по основателността на молбата за вземането за законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на вземането до неговото окончателно плащане, което е изцяло в компетентността на синдика и което следва да бъде преценено от него, с оглед последващия ред за проверка на правилността му по чл. 690 ал.1 от ТЗ, чл. 692 ал.4 от ТЗ и евентуално чл. 694 ал.2 от ТЗ.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено .

Така мотивиран, Апелативен съд- София,в настоящия си състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9316/24.11.2025год., постановено по т.д.№ 1056/25год. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, в частта, в която е върната молбата на „ Инвестбанк“ АД , вх. № 130113/03.11.2025год. за предявяване на вземане за законната лихва върху предявената главница , считано от датата на предявяване на вземането до окончателното й изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. София, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20251001000958 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по 613а ТЗ, вр. с чл. 130 от ГПК и чл. 621 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба вх. № 148384/08.12.2025год. на „ Инвестбанк „ АД срещу Разпореждане № 9316/24.11.2025год., постановено по т.д.№ 1056/25 год. на СГС ,с което е върната молба за предявяване на вземане вх. № 130113/03.11.2025год. на „ Инвестбанк „ АД като кредитор на „ НБ Софтуер“ АД ,в частта й ,в която се предявяват вземания за законно лихва след датата на подаването й.

В жалбата се поддържа ,че обжалваното разпореждане е недопустимо , тъй като съдът по несъстоятелността не разполагал с правомощието по чл. 130 от ГПК да връща молба за предявяване на вземания при липса на констатирани нередовности в нея. Преценката относно основателността и допустимостта на молбата за предявяване на вземания била в компетентността на синдика, а не на съда по несъстоятелността.

Сочи се като неправилно виждането на съда ,че вземанията за законна лихва имат характер на неиндивидуализирани и невъзникнали вземания , тъй като размерът им бил определяем към всеки един момент по силата на ПМС № 426/18.12.2014год. При определен размер на главницата, размерът на акцесорното вземане за законна лихва бил определяем. Предявеното вземане се дължало по силата на закана , било индивидуализирано и като период - от датата на депозиране на молбата по чл. 658 от ТЗ до окончателното й изплащане . Поддържа се ,че акцесорното вземане за законна лихва не съставлява нововъзникнало вземане по чл. 688, ал.3 от ТЗ,поради което и не могло да бъде да бъде предявено в последствие като вземане по чл. 688, ал.3 от ТЗ, както бил приел съда по несъстоятелността. Като допълнителен аргумент се посочва ,че включването на акцесорното вземане за лихва в списъка на синдика по чл. 686 от ТЗ не изключвало и не преклудирало възможността другите кредитори или длъжникът да го оспорят,в т.ч. и за законната лихва в производство по чл. 690 от ТЗ .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че съдът по несъстоятелността не е компетентен да се произнася по редовността на молбата за предявяване на вземания на кредитор.

1

Това недвусмислено следва от разпоредбата на чл. 685, ал.1 от ТЗ, според която кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Адресат на волеизявлението е съдът, а не синдика, тъй като се касае до съдебно производство, в което крайният акт за приемане на вземанията е на съда. Доколкото се касае до сезиращо съда писмено волеизявление, то в компетентността на съда е да следи за неговата допустимост и редовност като при липса на някои от предпоставките за допустимост и редовност на молбата за предявяване, субсидиарно приложение намира чл. 129 от ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ. Ето защо ако молбата е нередовна, то именно съдът по несъстоятелността, а не синдикът, следва да постанови нейното връщане, който съдебен акт подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд – чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. Предвид гореизложеното , обжалваното разпореждане е в рамките на компетентността на съда по несъстоятелността и не е недопустимо.

Разпореждането е неправилно.

С молба вх.№ 130113/03.11.2025год. „ Инвестбанк“ АД е предявило по отношение на „ НБ Софтуер“ АД в /Н/ вземания в общ размер на 10 743 231.50 лева с направена в молбата конкретизация по пера. В молба си кредиторът изрично е посочил, че предявява и вземане за законна лихва върху всяка едно отделно вземане като част от общото вземане в горепосочения размер , считано от 03.11.2025год.-датата на предявяване на вземанията по чл. 685 от ТЗ до окончателното изплащане.

С определение № 4511/10.11.2025год. молбата е оставена без движение от съда по несъстоятелността като нередовна и на кредиторът е предоставена възможност за надлежно индивидуализиране на вземанията с посочване на всички факти, относими към определяне на основанието и размерът им чрез даване на конкретни указания в тази връзка.