Решение № 11302 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11302 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110139204 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от ......... с единен идентификационен код ........ срещу ........, за заплащане на сумата от 525 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ за вписване, ведно със законната лихва от 16.04.2025 година до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 27.01.2025 година е подал заявление за вписване на преобразуване на търговско дружество чрез вливане въз основа на удостоверение от Търговския регистър. По заявлението е постановен отказ с определение 72 от 27.01.2025 година от съдия по вписванията ........ Отказът е бил обжалван и впоследствие отменен като незаконосъобразен с определение 7756 от 16.04.2025 година на Софийския градски съд. В резултат на незаконосъобразния акт ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса за обжалването в размер на 25 лева и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди се, че ........ като възложител на работата на съдията по вписванията носи гаранционна обезпечителна отговорност за причинените вреди.

Ответникът ....... оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразява, че претендираните суми представляват разноски в охранително производство, които съгласно член 541 от Гражданския процесуален кодекс остават за сметка на молителя и не могат да се квалифицират като вреди. Поддържа, че липсва противоправно и виновно поведение, тъй като съдията по вписванията е осъществил независима правна преценка в рамките на правомощията си. Оспорва се и наличието на причинна връзка, като се твърди, че ангажирането на адвокат е въпрос на свободен избор, а не пряка последица от отказа.

Ответникът е предявил при условията на евентуалност обратен иск срещу съдията по вписванията Т. за сумата от 525 лева, твърдейки, че ако бъде осъден да я заплати, има право 1 на регрес спрямо прекия причинител на вредата.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск Т. оспорва главния иск и обратния иск.

Твърди, че е действал законосъобразно, изисквайки задължителни според него документи съгласно Закона за търговския регистър. По отношение на обратния иск възразява, че отношенията му с ........ са трудови и спрямо него следва да се приложат нормите на Кодекса на труда, които изискват провеждането на специална процедура за реализиране на ограничена имуществена отговорност.

Правната квалификация на предявения главен иск е по член 49 във връзка с член 45 алинея 1 от Закона за задълженията и договорите. Евентуалният обратен иск на ........ срещу съдията по вписванията е с правно основание член 79 алинея 1 във връзка с член 82 от Закона за задълженията и договорите предвид съществуващото служебно правоотношение между тях.

В тежест на ищеца по главния иск е да установи пълно и главно възлагането на работа от ответника, наличието на противоправно поведение на съдията по вписванията, настъпването на реални имуществени вреди в посочения размер и причинната връзка между тях. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца по обратния иск е да докаже наличието на трудово правоотношение и основанието за регресната отговорност, а в тежест на ответника по обратния иск е да докаже липсата на виновно неизпълнение.

От доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че ищецът е подал молба за вписване на удостоверение от Търговския регистър, по която е постановен отказ с определение 72 от 27.01.2025 година. Безспорно е също така, че този отказ е бил отменен с определение 7756 от 16.04.2025 година на Софийския градски съд, и че ищецът действително е заплатил държавна такса от 25 лева и адвокатски хонорар от 500 лева.

При разглеждане на приетите по делото писмени доказателства се установява, че отказът на съдията по вписванията е мотивиран с липсата на представени нотариално заверена декларация за недвижимите имоти, декларация по член 13 алинея 4 от Закона за търговския регистър и решение на собственика на капитала. Видно от отменителното определение на въззивната инстанция тези документи не са законово изискуеми за вписване на удостоверение за преобразуване чрез вливане, тъй като то само удостоверява настъпило универсално правоприемство и не представлява акт за прехвърляне на собственост. От представените платежни нареждания се констатира извършено плащане на държавна такса в общ размер на 25 лева за въззивното обжалване. От приложения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2025 година се доказва, че ищецът е заплатил в брой сумата от 500 лева за процесуално представителство пред Софийския градски съд.

Въз основа на установените факти съдът достига до следните правни изводи по основателността на главния иск. За да възникне гаранционната отговорност на ........, е необходимо съдията по вписванията да е извършил противоправно и виновно деяние при или по повод възложената му работа. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение 7 от 2012 година на Върховния касационен съд, проверката, която съдията по 2 вписванията извършва, се ограничава стриктно до това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за форма и съдържание. На съдията по вписванията не е предоставено правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта. Като е изискал допълнителни декларации и решения, които не са предвидени в Правилника за вписванията за конкретния вид акт, съдията по вписванията е надвишил своята компетентност и е постановил акт в пряко нарушение на закона. Поради това постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв с влязло в сила Определение на СГС № 7756 от 16.04.2025 година е отменен и съставлява противоправно деяние.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника, че претендираните разноски не могат да съставляват вреда поради разпоредбата на член 541 от Гражданския процесуален кодекс. Отговорността за разноски в процеса е правоотношение между страните по делото и е уредена като безвиновна отговорност при неблагоприятен изход на спора. В охранителното производство не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което законът предвижда разноските да останат за сметка на молителя. Това обаче не изключва възможността тези разноски да бъдат претендирани като имуществена вреда в отделно исково производство за деликт, когато те са пряка последица от незаконосъобразен отказ на държавен орган. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение и държавни такси са реална имуществена загуба за лицето, което е било принудено да обжалва порочния акт, за да защити правата си. Правото на адвокатска защита е конституционно гарантирано и ползването на такава не прекъсва причинната връзка между деликта и вредата. Приемането на обратното тълкуване би означавало с процесуален закон да се ограничи обемът на материалната деликтна отговорност.

Предвид липсата на доказателства, оборващи презумпцията за вина, съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 525 лева, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането 16.04.2025 година - както е поискано в искова молба - до окончателното изплащане на сумата.

С уважаването на главния иск се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуалния обратен иск, предявен от ........ срещу съдията по вписванията ........ По този иск съдът намира следното: Безспорно се установява, че между страните по обратния иск съществува трудово правоотношение за заемане на длъжността съдия по вписванията.

Съгласно член 293 от Закона за съдебната власт, спрямо съдиите по вписванията намират приложение правилата на Кодекса на труда относно имуществената отговорност на работника или служителя. Пълна имуществена отговорност по гражданския закон се носи само при умисъл или престъпление, каквито не се твърдят и не се доказват по делото. За вреда, причинена по небрежност при изпълнение на служебните задължения, служителят носи ограничена имуществена отговорност по член 203 алинея 1 от Кодекса на труда. За да бъде ангажирана тази отговорност обаче, законът предвижда специална процедура, разписана в член 210 от Кодекса на труда. Работодателят е длъжен да издаде заповед, с която да определи основанието и размера на отговорността. Тази заповед е абсолютна материалноправна предпоставка за реализиране на ограничената имуществена отговорност.

3

Тъй като ищецът по обратния иск не е провел тази задължителна предварителна процедура, вземането му не е изискуемо и претенцията, предявена директно по общия исков ред, се явява неоснователна. Обратният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно разноските по делото, съобразно изхода на спора по главния иск и на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът ....... следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, чието плащане е дължимо за образуване на исковото производство. С оглед отхвърлянето на обратния иск, право на разноски възниква за третото лице помагач в качеството му на ответник по обратен иск. От представения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2025 година се установява, че ....... е договорил и заплатил в брой сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ........ като неоснователно предизвикало правния спор по обратния иск.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ........ БУЛСТАТ ....... да заплати на ......... с ЕИК ........ на основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 525 лева, представляващи 268.43 евро, - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията Т., отменен с определение 7756 от 16.04.2025 година на Софийския градски съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ........ БУЛСТАТ ....... да заплати на ......... с ЕИК ........ на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс сумата от 50 лева, представляващи 25.56 евро, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........ обратен иск с правно основание член 79 алинея 1 от Закона за задълженията и договорите срещу Т. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 525 лева, представляващи 268.43 евро, представляваща регресно вземане за причинена вреда от незаконосъобразен отказ за вписване.

ОСЪЖДА ........ да заплати на Т. с ЕГН: ********** на основание член 78 алинея 3 от Гражданския процесуален кодекс сумата от 1000 лева, представляващи 511.29 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5