Решение № 81 от 06.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Габрово, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. И.а като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200279 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. М. К. с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„**********” № 5, ет.6, ап.16 – чрез адв. Г. Н. от ГАК, против Наказателно постановление № 23-0892-000864/12.10.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което са му наложени следните административни наказания:

“Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца” на основание чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП;

“Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП;

В жалбата се моли за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неизвършване на вменените нарушения и неясно тяхно текстово описание.

В съдебно заседание адв. Г. Н. подкрепя искането за отмяна на атакувания санкционен акт, който намира за недоказани както соченото от АНО управление на процесния лек автомобил от страна на неговия подзащитен, така също и дадено му надлежно разпореждане от полицейските служители за извършване на проба за употреба на алкохол, в т. ч. и 1 последиците при отказ, като счита за пристрастни показанията на свидетеля Е.

И.. Адв. Н. мотивира също така и че категорично не е спазен заК.ият ред по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за тестване на С. К.. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление с оглед доказаност на изложената в него фактология, законосъобразно проведена процедура за установяване на изследваните нарушения и липсата на допуснати процесуални пропуски в хода на административнонаказателната процедура. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която началниците на сектори „Пътна полиция” в съответното ОД на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

На 23.08.2023 г. около 22:20 ч. автопатрулен екип на РУ – Габрово, състоящ се от свидетелите Е. И. и Й. Р., се движел по ул. „Йосиф Соколски“ в град Габрово, като до № 37Г двамата полицейски служители възприели непосредствено пред тях лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН, който извършвал маневра „движение назад“ с цел да се качи и паркира на тротоара. При приближаването си до посоченото МПС свидетелят Е. И. възприел през прозореца на своя служебен автомобил, че то се управлява от жалбоподателя. Тъй като имали служебна информация, че С. К. е лишен от право да управлява МПС към този момент, Е. И. и Й. Р. спрели на пътното 2 платно непосредствено пред лекия автомобил „БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН и пристъпили към проверка на водача. След като установили самоличността му, Е. И. установил, че СУМПС на жалбоподателя към този момент действително е отнето. Освен това свидетелят Е. И. поискал от С. К. да се подложи на тест за употреба на алкохол с надлежно техническо средство. От своя страна жалбоподателят изрично заявил на проверяващите, че не желае да се подложи на такъв тест, като отрекъл да е управлявал процесното МПС с твърдението, че водач е била пристигналата на място негова приятелка Даниела Генанова. Впоследствие свидетелят Е. И. отново многократно изискал от жалбоподателя да се подложи на тест за употреба на алкохол, като последният продължавал да отказва, като при поискване не представил също така и свидетелството за регистрация на лекия автомобил „БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН. На място бил извикан и втори полицейски патрул, в състава на който влизал и свидетелят И. Й., пред който С. К. отново заявил, че не желае да бъде тестван за употреба на алкохол. Свидетелят Е. И. изготвил също така и Талон за изследване № 116420, с който и във връзка с отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол му предоставил възможност да направи това в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово в срок до 45 минути. С.

К. отказал да подпише и получи този Талон, което било удостоверено с подписа на свидетеля Й. Р.. Във връзка със своите констатации Е. И. и Й. Р. изготвили на място против жалбоподателя АУАН серия GА, № 1024726/23.08.2023 г. против С. К. за установените общо три нарушения по чл.

174, ал.3 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 150А, ал.1 от ЗДвП. За последното деяние било образувано наказателно производство, а останалите две били санкционирани посредством атакуваното Наказателно постановление. Същото било надлежно връчено на С. К. на 19.03.2025 г., като на 03.04.2025 г. е подадена и настоящата жалба срещу него.

Съдът намира за достоверна и категорично отговаряща на обективната действителност именно тази фактическа обстановка, която намира ясна и категорична опора в единните, последователни и вътрешно непротиворечиви показания на свидетелите Е. И. и Й. Р., реализирали процесната проверка. В тях и двамата посочиха С. К. като водач на процесното МПС „БМВ Х5” с рег.

№ ЕВ 66 67 ВН около 22:20 ч. на 23.08.2023 г. по ул. „Йосиф Соколски“ в гр.

Габрово. Още по-конкретно свидетелят Е. И. безусловно заяви, че е възприел именно С. К. да осъществява с този автомобил маневра „движение назад“ с 3 цел да го качи и паркира на тротоара, а Й. Р. поясни, че не е губил визуален контакт с превозното средство и непосредствено след спирането му е установил, че зад волана е именно жалбоподателят. Липсва каквото и да е противоречие в техните показания, а и по никакъв начин спрямо самите свидетели не може да се твърди някаква пристрастност, каквото възражение бе направено от адв. Н., тъй като не са налице дори минимални индиции в подобна насока. А фактът, че свидетелят Е. И. познава С. К. във връзка с изпълнение на своите служебни задължения, абсолютно не сочи на някаква предубеденост от негова страна в конкретния случай, а е лесно обясним с многобройните предишни нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя.

На следващо място съдът намира за безусловно доказано и че от страна на свидетеля Е. И. спрямо С. К. е било дадено ясно разпореждане да се подложи на проверка за употреба на алкохол. В подобна насока са показанията както на самия Е. И., а така също и на Й. Р., присъствал през цялото време на проверката, както и на И. Й., пристигнал впоследствие на място с цел съдействие на своите колеги. И тримата ясно заявиха, че на С. К. са дадени редица разпореждания да бъде тестван за употреба на алкохол, на които той винаги е давал категоричен отказ, като по този начин категорично е осъществил нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. И тримата цитирани свидетели, и на централно място Е. И., също така недвусмислено посочиха и че жалбоподателят при поискване не им е представил също така и свидетелството за регистрация на лекия автомобил „БМВ Х5” с рег. № ЕВ 66 67 ВН в разрез с нормата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Не намират подкрепа и останалите възражения на адв. Н., първото от които е за неспазена процедура по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за тестване на С. К.. В дадения случай на дееца многократно е давано устно разпореждане да се подложи на тест за употреба на алкохол с техническо средство, на което същият недвусмислено и вербално винаги е отказвал. В кориците на делото е налице и Талон за изследване № 116420, съставен от свидетеля Е. И., с който на С. К. е дадена възможност да се подложи на кръвно изследване в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово в срок до 45 минути, но в самия документ е вписано, че неговия адресат отказва да го подпише и получи, което пък обстоятелство е закрепено с подписа на свидетеля Й. Р.. А с тези два отказа, вторият от които 4 логическо продължение на първоначалния такъв, са изчерпани възможностите н а Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ. съответният водач извършва и нарушение именно по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Правно неиздържано е възражението на адв. Н., че полицейските служители не били обяснили на С. К. последицата от този му отказ. На първо място жалбоподателят следва да знае какви са задълженията му като водач на МПС, едно от които е да бъде проверен от надлежен орган за употреба на алкохол, а и освен това да е наясно и че ако откаже, ще му бъде ангажирана административнонаказателна отговорност, което всъщност е и реализирано на място със съставяне на АУАН серия GА, № 1024726/23.08.2023 г. в негово присъствие. Пропуск няма и по отношение на това, че на С. К. не му е било предложено да бъде транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, тъй като същият въобще не е искал да бъде подлаган на никакво изследване – било то с техническо средство, било то с медицински анализ на кръвта, респ. той самият изначално е отказал каквото и да е съдействие от полицейските служители.

Коректни също така са текстовото и цифрово описание на изследваните деяния в процесните АУАН и Наказателно постановление. И в двата документа е налице посочване в абсолютна пълнота както на извършеното от жалбоподателя, така и на нарушените заК.и разпоредби. Налице е ясна конкретизация на осъщественото от жалбоподателя, изцяло в синхрон с разпоредбите на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Не на последно място за двете доказани нарушения по чл. 174, ал.3 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП АНО законосъобразно е наложил на С. К. съответно предвидените административни санкции в техните константни размери, което предопределя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. К. дължи заплащане на направените от ОД на МВР - Габрово деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, които според съда с оглед правната и фактическа сложност на делото следва да са в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0892-000864/12.10.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което на С. М. К. с ЕГН:

**********, от гр. Габрово, ул. „**********” № 5, ет.6, ап.16, са наложени следните административни наказания:

“Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца” на основание чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП;

“Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП;.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. К., ЕГН:

**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6