Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1823 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15270/2023
Вид
Решение № 1823
Подписан
23.04.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115270 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв.Е. И. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградко шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и пълномощника адв.Х. М. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил на 28.12.2021 г. с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 49,78%. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговаряш, па условията на чл.23 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер па най-малко 7 пъти размерът па минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Излага се, че в случай па неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията по чл.5 от договора, респ. на чл. 23 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал неустойка по чл. 11 на кредитора в размер ма 118,58 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка 1 представлявала добавък към договорната лихва. Релевира се в исковата молба, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, както и че тя не отговаряла на действителните параметри на договора, поради кумулирането на уговорената в чл.11 от договора неустойка.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Отделно от това се излага, че процесната неустойка в размер на 118,58 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо от 50 % от заетата сума в размер на 400,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Също така се твърди, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката била договорена и в нарушение изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Според ищеца поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Релевира се, че В. извършил плащания в размер на 50 лева по оспорената клауза за неустойка и представляваща нищожна договорна клуза. Счита, че не дължал плащане за нея. Отправя се искане да се прогласи нищожността па клаузата на чл.11 от договора за кредит от 28.12.2021г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, аз. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да бъде осъдено „Сити Кети" ООД да върне сумата от 50,00 лева, платена по нищожна договорна клауза за неустойка по договора, получена в периода от 28.12.2021 г. до 30.12.2022г., поради нищожността на клаузата по договора, предвиждаща заплащане на неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски. Във връзка с искане на ищеца за изменение размера на осъдителния иск, е постановено протоколно определение от 27.03.2024г., с което е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на предявения иск с искова молба с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, от ищеца С.

М. В. против ответника „Сити Кеш“ ООД, за платена без основание неустойка по договор за кредит № *** в размер на 50,00 лева за периода от 28.12.2021г. до 30.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като да се счита увеличен и предявен за сумата от 118,58 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш “ ООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е представил отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради нередовност, недопустимост и неоснователност. Релевират се съображения за нередовност на исковата молба. Според ответника били неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договорената между страните неустойка, поради изброените в исковата молба причини измежду които: противоречие с добрите нрави; заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 2

ЗПК относно размера на годишния процент на разходите (ГПР), както и поради противоречие с начина на изчисляването му по чл. 11, т. 10 от същия закон. Излага се, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително и да предложи различни формулировки. Отделно от това кредитополучателят можел да се откаже от сключването на договора дори и след изтичане на тридневния срок за представяне на обезпечение в четиринадесет дневен срок без никакви отрицателни последици за него – заплащане на такси и обезщетения, а също така можел и да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или представяне на различно такова – например запис на заповед. Твърди се, че ищецът шест пъти се бил възползвал от продуктите на ответното дружество, били налице трайни отношения между тях, както и че ищецът бил недобросъвестна страна в преддоговорните правоотношения. Според ответното дружество нямало никаква връзка между процесната неустойка и годишният процент на разходите по кредита, като изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, предвид това, че ще се наруши законът, даващ задължителни указания какви са компонентите на ГПР. Също така неустойката била уговорена във фиксиран размер и страните по сделката били наясно с размера й още преди настъпване фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечавала. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените разноски в производството.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява, но представя молби, с които излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция и отправя искане за нейното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 400 лева, при следните условия: брой вноски 11, дата на първо плащане – 04.01.2022г. и дата на последно плащане – 15.03.2022г., вид на вноската – седмична, при фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 % и годишен процент на разходите 49,78 %, при общ размер на всички плащания 420,42 лева. Предвидена е в чл.11, ал.1 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 118,58 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска съгласно погасителния план. Според чл.5 от договора за заем, страните се споразумяват в тридневен срок от неговото сключване, същият да бъде обезпечен с поне едно от посочените по – долу обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за креди, включваща договорената главница или лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на предвидените в договора условия. В чл.11, ал.2 от договора е предвидено, че дължимата неустойка щяла да бъде заплатена разсрочено, съобразно Приложение № 1. Приобщено е искане за сключване на договор за кредит № ***, както и Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че с уговорената в чл.11 от процесния договор 3 неустойка в размер на 118,58 лева, оскъпяването на кредита за срока на договора било с 29,65%, като с договорната лихва с неустойката, оскъпяването на кредита за срока на договора било с 34,75%. Прието е в заключението, че платената неустойка по процесния договор за кредит била в размер на 118,58 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. чл. 11 от ЗПК, във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и извън рамките на своята професионална или търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.