Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2070 от 23.12.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4015/2025
Вид
Решение № 2070
Подписан
23.12.2025
В сила
20.01.2026
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. Плевен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430104015 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №25 срещу В. П. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в **** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 957,10 лева, от които 868,68 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 10.05.2023 г. до 13.05.2025 г., както и 88,42 лева, представляващи лихва за забава за периода от 10.06.2023 г. до 14.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 2363/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда 1 на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е предоставял на ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес гр. Плевен, в **** и с ИТН № 4514554681. Сочи се, че между страните е налице облигационно отношение, което се регулира от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен. Твърди се, че съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., получаването на ВиК услуги се извършва при публично известни ОУ, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Сочи се, че ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Излага се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и приети от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни споразумения. Твърди се, че съгласно ОУ задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а от своя страна потребителят е длъжен да изпълни задължението си да заплати използваните ВиК услуги по издадените фактури. Навежда доводи, че е изпълнил задължението си да предостави ВиК услуги на ответника, който от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати същите. Излага се, че ищецът е направил опит по реда на чл.67 от ОУ за уведомяване на абоната за просрочените неплатени задължения с ПДИ, но същата не била получена от ответника. Сочи се, че адресът е посетен от ВиК служители на 05.02.2025 г. и на 06.02.2025 г., като за всяко посещение бил изготвян констативен протокол, екземпляр, от който бил залепян на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп. Твърди се, че от страна на управителя на ВиК оператора е издадена Заповед №907/26.02.2025 г. за спиране на водата, като на 12.03.2025 г. е изготвен констативен протокол от служители на ищцовото дружество за отказан достъп до водомерния възел.Навеждат се доводи, че 2 съгласно чл.31, ал.1 от ОУ на ВиК оператора ищецът издава месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Сочи се, че въпреки надлежното изпълнение от страна на ищеца на задълженията по ОУ ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги. Твърди, че към датата на образуване на заповедното производство ответникът е имал задължение по 21 фактури. Излага се, че задълженията са станали изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31, ал.2 от ОУ, действали до 30.09.2014 г и в чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от 30.09.2014 г. потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период вземането е станало годно за принудително изпълнение. Сочи, че претендираната главница е сбор от всички суми по издадените фактури. Излага и, че съгласно чл.42 и чл.44 от ОУ на ВиК оператора, влезли в сила на 30.09.2014 г., при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на използваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на плащане на същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва за забава следва да му бъде присъдена.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Твърди, че на ищеца е дадено предписание за периодична проверка на водомера, но че такава не е извършена и не са допускани служители на ВиК в жилището. Претендира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че в исковата молба липсват твърдения как е формирана главницата. Сочи, че фактурите са издавани след отразените в тях отчетни периоди, т.е. не съвпадали отчетните периоди, за които са начислени суми по приложените фактури са дата на издаване на фактурите. Оспорва твърдението за количеството доставена вода от ищеца по процесните фактури, както и нейното реално отчитане, разпределяне и изчисляване. Излага, че ищецът не е доказал доставянето на питейна вода, пречистването и отвеждането на отпадни води и извършване на 3 разпределението на дължимите от потребителите суми, съобразно правилата на чл.30-40 от Наредба №4/14.09.2004 г. Оспорва представените към ИМ фактури. Сочи и, че в тях не се съдържат данни за старо и ново показание, което да сочи, че е имало монтиран водомер и направен отчет за потребление.

Излага, че в пет от процесните фактури не се съдържат данни за старо и ново потребление и за служебно начислено количество питейна вода, но че във тези фактури в съответния период за всеки месец са посочени по 5 куб. вода.

Твърди, че във фактура № 5861188/08.12.2023 г. в графа „старо“ е посочено показание „1409“, но че нямало данни за ново показание на водомера, но били отчетени служебно три кубика вода. Навежда доводи, че във фактурите до м.май 2024 в графите за ново и старо показание била посочена една цифра 1412, въпреки че по всяка една от фактурите имало начислено служебно количество вода, което следвало да се прибави към старото. Излага, че във фактурата от м. юни е посочена отново цифрата 1412, но че в графа ново е посочено -0. Сочи, че в останалите седем фактури е посочено в данни за ново и старо цифрата 0, а като е попълнена само графата „служ“. Поради изложеното счита, че данните в отделните фактури са непълни, неточни и противоречиви. Сочи, че не става ясно по какъв начин е изчислен разходът за вода. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.49 от ОУ, който допуска да се начислява служебно вода за срок не по – дълъг от 6 месеца. Твърди, че ищецът не е доказал, че са налице предпоставките на чл.24, ал.4 от ОУ за извършване на служебно начисляване на вода 9 отказ на потребителя по чл.24, ал.4 от ОУ, установен с протокол. Оспорва представените от ищеца покани да доброволно плащане и КП за осигуряване на достъп до водомерен възел и Протокол за отказ на достъп. Оспорва количеството на служебно начисления разход за вода от страна на ищеца. Излага, че съгласно чл.49 ОУ служебното начисляване на разхода за вода се извършва по посочените критерии за периода до предишния реален отчет, като липсвали доказателства какъв е той.

Сочи, че показанията следвало да бъдат едни и същи, той като нямало период на прекъсване на служебното отчитане, но че отчитаното потребление през месеците е различно. Навежда доводи, че е нарушена и нормата на чл.24, ал.4 от ОУ. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан на основанията посочени в ИМ. Твърди и, че в петитума на исковата молба се 4 съдържа искане за присъждане на суми за питейна и за отведена вода, но не и за отпадна вода. Счита, че по делото не е доказан отказът на ответника за предоставяне на достъп до водомера, както и, че не е спазена процедурата преди периода за начисляване на служебно вода. Твърди, че констативните протоколи са съставени за целите на процеса и са неотносими към исковия период, тъй като са съставени в последния ден на ИМ. Излага, че служебно начислената вода е в нарушение на разпоредбата на чл.49 от ОУ, тъй като по делото няма данни кой е предишния реален отчет на база, на който ищецът е извършил начисляване на процесните суми.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2363/2025г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 868,68 лева, представляваща главница по издадени фактури в периода от 10.05.2023 г. до 13.03.2025 г.; сума в размер на 88,42 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 10.06.2023 г. до 14.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 125,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1246/16.04.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, публикувани във в. Новинар, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в гр. Плевен.

Представено по делото е и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г., на ДКЕВР, с което са одобрени ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите ва ВиК операторите, сред които и ВиК Плевен.

Видно е от приложените по делото фактури от 10.05.2023 г., 09.06.2023 г, 10.07.2023 г., 09.08.2023 г. и 11.09.2023 г., че същите са издавани на база отчет на водомер, без обаче да е посочено старото и новото показание за процесния абонатен номер

5

Установява се от приложените по делото фактури от 03.10.2023 г., 10.11.2023 г., 08.12.2023 г., 12.01.2024г, 13.02.2024 г., 12.03.2024 г.,12.04.2024 г., 14.05.2024 г., 14.06.2024 г., 11.07.2024 г., 13.08.2024 г., 14.10.2024 г., 13.11.2024 г.,14.11.2025 г.,12.02.2025 г. и 13.03.2025 г., че същите са издавани на база служебно отчитане за процесния абонатен номер.

Приобщена като доказателство е и Покана за доброволно плащане на процесните суми отправена до ответницата на 05.02.2025 г., от която се установява, че ищецът е направил опит да връчи същата на ответника, но че последният не е открит.