Решение № 136 от 01.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Мариета Неделчева

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора П. Ив. А. като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600485 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. К. Д., защитник на подсъдимия И. Д. Г., срещу Присъда № 2/19.03.2026 г., постановена по НОХД № 20251830200032 по описа на Районен съд – Етрополе.

С атакуваната присъда Районен съд – Етрополе е признал подсъдимия И.

Д. Г. за виновен в това, че на 30.11.2023 г., около 12:10 ч., в гр. Етрополе е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.

№ СО **** ВМ, след употреба на наркотично вещество, поради което на основание чл. 343б, ал. 3 НК, чл. 54 НК и чл. 343г НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години, „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата 1247,04 евро, представляваща равностойността на моторното превозно средство, както и сумата 710,23 евро разноски по делото; постановил е и унищожаване на вещественото доказателство – 1 бр. плик, съдържащ гъста кафява течност – хексахидроканабинол.

В жалбата и в допълнението към нея се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Навеждат се доводи, че 1 деянието не е доказано от обективна и субективна страна, тъй като в кръвта на подсъдимия е установен метаболит на тетрахидроканабинол, който сам по себе си не представлява наркотично вещество, а освен това не било доказано подсъдимият да е съзнавал, че е употребил наркотично вещество, доколкото използвал законно продавани вейп продукти. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия Г., който развива доводите, изложени в писмените жалба и допълнение към нея. В последната си дума подсъдимият Г. заявява категорично, че е невинен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, след цялостната служебна проверка на присъдата, дължима по чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, при постановяването й първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като е обосновал в достатъчна степен взетото решение да признае подсъдимия Г. за виновен по обвинението по чл.

343б, ал. 3 НК, вр. чл. 343 г НК, вр. чл. 54 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд.

Така от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Д. Г., с ЕГН **********, е роден на 07.10.1992 г. в гр.

София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес: гр. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Д.с.“ № 4.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, а именно:

На 30.11.2023 г. в гр. Етрополе, в хода на специализирана полицейска операция, полицейските служители Д.Д., К.Н. и И. С. забелязали подсъдимия Г. да излиза от офис на куриерска фирма и да се качва в лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СО **** ВМ. Същият потеглил и бил спрян за проверка от свидетелите Д., Н. и С. на ул. „Марийка Гаврилова“, в близост до № 23.

На мястото на проверката пристигнал и втори полицейски екип, състоящ се от свидетелите А.А. и Н.С. имащи правомощията да извършат проверки за употреба на алкохол и/или наркотични вещества на водачите на моторни превозни средства, като последните първо извършили проверка за употреба на алкохол, а след това и проверка за употреба на наркотични вещества на подсъдимия Г.. Те участвали в последващите действия по отвеждането на 2 подсъдимото лице за медицинско изследване и вземане на биологични проби.

При извършената проверка не била установена употреба на алкохол.

Подсъдимият Г. бил изпробван и с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“, което отчело положителен резултат за употреба на канабис. По делото са налице данни, че използваното техническо средство е било проверено и годно за употреба към момента на тестването. На подсъдимия Г. бил съставен АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – електронен вариант, серия GA № 1091057/30.11.2023 г. от полицейския служител А.А..

В хода на проверката била проверена и пратката, получена от подсъдимия от куриерския офис. Установено било, че тя съдържа пълнител за вейп – гъста кафява течност с обем 1 мл. От физикохимичната експертиза е установено, че това вещество съдържа хексахидроканабинол.

На подсъдимия Г. бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0171376 и седем броя стикери, след което той, бил придружен до ФСМП – Етрополе от свидетелите А. и С., където дал проби кръв и урина за изследване.

От заключението на изготвената токсикохимична експертиза на тези проби с № 24/ТЛ-323 от 16.09.2024 г. на Медицинския институт към МВР, изготвена от вещото лице А.П., се установило, че в пробите кръв, взети от подсъдимия, е налице 11-хидрокси-тетрахидроканабинол – вещество, представляващо метаболит на тетрахидроканабинол.

В хода на производството била изготвена и комплексна токсико-химична експертиза по делото с участието на вещи лица – химик и токсиколог. От нейното заключение се установява, че откритият в кръвта 11-хидрокситетрахидроканабинол е метаболит на тетрахидроканабинол и не може да произхожда от друго вещество. Посочено е още, че този метаболит е фармакологично активен, представлява биомаркер за скорошна употреба и при еднократен инцидентен прием може да бъде установен в плазма в кратък времеви интервал, поради което наличието му в кръвната проба е индикация за скорошна употреба на тетрахидроканабинол преди вземането на пробата.

Със Заповед № 23-0263-000117/30.11.2023 г. на РУ – Етрополе при ОДМВР – София, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, по отношение на подс. Г. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

По делото е била изготвена и съдебно-оценителна експертиза на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СО **** ВМ, от която се установява, че стойността на автомобила към 30.11.2023 г. възлиза на 1247,04 евро.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, участвали в проверката, а именно Д.Р. Д., А.Н. А., К.Н. Н., Н.В. С. и И. Г. С.; протокола за извършената проверка с техническо средство № А 0015255 и рег. № 263р-13005/30.11.2023 г.; талона за медицинско изследване – бл. № 0171376; АУАН, серия GA № 1091057/30.11.2023 г.; токсикохимичната експертиза на кръвните проби № 24/ТЛ-323 от 16.09.2024 г. на Медицинския институт към МВР, изготвена от вещото лице А.П.; физикохимичната експертиза на иззетото вещество по 3 протокол № 24/НАР-309/13.05.2024 г., изготвена от вещото лице И.Е.А.Х.; комплексната токсико-химична експертиза по протокол № 25/ТКХ-7763, изготвена от вещите лица Н.А.С., Н.Й. и Р.К.; съдебно-оценителната експертиза на лекия автомобил, изготвена от вещото лице В.Л.Т.; както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Д.Р. Д., А.Н. А., К.Н. Н., Н.В. С. и И. Г. С. като последователни, и взаимно допълващи се.

Същите кореспондират с писмените доказателства и с експертните заключения. Не се констатират вътрешни противоречия или данни за заинтересованост, които да водят до съмнение в достоверността им.

Свидетелските показания дават еднопосочна информация за механизма на извършеното деяние и по-точно за времето, механизма и установяване на деянието, а именно, че е извършено на 30.11.2023 г. в гр. Етрополе, като в хода на специализирана полицейска операция, полицейски служителите Д., Н. и С. при извършена с техническо средство пробата на подсъдимият И. Г. отчела положителен резултат за употреба на канабис.

Съдът кредитира и заключенията на токсикохимичната експертиза на кръвните проби № 24/ТЛ-323 от 16.09.2024 г. на МИ към МВР, изготвена от вещото лице А.П.. От същата се установява, че в кръвните проби, взети от подсъдимия Г. се установява наличие на 11- хидрокси-тетрахидроканабинол, което вещество представлява метаболит на тетрахидроканабинол.

До същия извод е достигнала и комплексната токсико-химична експертиза, изготвена от вещи лица Н.А.С., Н.Й. и Р.К., която съдът намира за компетентна и обосновано изготвена. От експертизата безпротиворечиво се установява, че наличието на 11-хидрокси-тетрахидроканабинол в кръвта на подсъдимия Г. е резултат от предходен прием на тетрахидроканабинол. В този смисъл е и практиката на ВКС, че идентифициран метаболит на тетрахидроканабинол в кръвна проба доказва състояние след употреба на канабис/марихуана /в този смисъл Решение № 187 от 23.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 230/2025 г., I н. о., НК/.

Въззивният съд се доверява и на изготвеното в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд експертно заключение, относно стойността на автомобила, който подсъдимия Г. е управлява към 30.11.2023 г.

От заключението е видно, че стойността на въпросното МПС възлиза на 1247,04 евро.

Водим от горното, настоящият състав намира, че възраженията на защитата са неоснователни. Първото възражение е, че в кръвта на подсъдимия Г. е установен само метаболит, а не самостоятелно наркотично вещество.

Действително, 11-хидрокси-тетрахидроканабинолът е метаболит на тетрахидроканабинол. Това обаче не обезсилва доказателственото значение на лабораторния резултат. Напротив – именно чрез установяването му се доказва предходна употреба на тетрахидроканабинол. Практиката на ВКС е трайна, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е достатъчно да се докаже управление на МПС след употреба на наркотично вещество, без да е необходимо да се установява повлияване, степен на въздействие или точно 4 определен интервал между употребата и управлението /в този смисъл:

Решение № 58 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 141/2021 г., III н. о., НК, Решение № 60244 от 9.02.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 950/2021 г., I н. о., НК, Решение № 51 от 21.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 192/2022 г., III н. о., НК, Решение № 83 от 28.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 26/2023 г., I н. о., НК, Решение № 316 от 3.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 241/2024 г., III н. о., НК /.

В тази връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи следното.

Формулировката на първоинстанционния съд относно метаболита на ТНС е писмена неточност, която не съставлява съществено нарушение. Тя не накърнява правата на подсъдимия Г., който ясно е разбрал за какво престъпление е привлечен към отговорност. Правото му на защита и на справедлив съдебен процес е било напълно гарантирано, поради което липсва основание за отмяна на присъдата.

Второто възражение на защитата е за липса на умисъл, тъй като подсъдимият Г. не знаел, че употребяваният от него вейп съдържа забранено вещество. Настоящият състав намира, че и това възражение е неоснователно.

По делото не са събрани убедителни доказателства, че именно легален продукт с необявено съдържание е бил източникът на установения в кръвта на подсъдимия метаболит на тетрахидроканабинол. Напротив – от физикохимичната експертиза, която настоящата инстанция възприема изцяло, на намерения в автомобила пълнител се установява наличие на хексахидроканабинол, а не на тетрахидроканабинол, като не се установява връзка между изследвания вейп пълнител и откритото в кръвта вещество.