Решение № 155 от 14.05.2021, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№155 гр. Добрич, 14.05.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, І състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ИВАНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело №

5/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.

5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Р.И.Ч., подадена чрез адв. М. Я., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0265 – 000152/ 22.11.2020 г. на Началник РУ – ***при ОДМВР – Добрич.

Жалбоподателят оспорва констатациите в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ).

Счита, че при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата противоречи на материалния закон, тъй като изложените в нея обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Добавя, че водачът е изпробван с техническо средство за алкохол Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN 0076, като уредът е отчел 1.17 промила алкохол в кръвта, но на 24.11.2020 г. е извършено химическо изследване за алкохол по предоставената от водача кръвна проба, като резултатът е наличие на 0.66 промила алкохол в кръвта. Изтъква, че в тази връзка е подадено възражение до РУ – ***и до Директора на МБАЛ „***“ АД, с което е оспорен резултатът от Протокола за химическа експертиза и е направено искане да бъде извършен повторен анализ, но такъв не е извършен. При така изложените оплаквания иска отмяна на ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 1336/ 26.04.2021 г. е постъпило Становище от адв. М. Я. като пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа жалбата и се настоява да бъде отменен оспореният акт.

Ответникът по жалбата — Началник на

Районно управление – Генерал Тошево, при изпращане на Справка вх. № 855/ 18.03.2021 г. за действията по обжалваната ЗППАМ, прилага надлежни доказателства, с които оспорва твърденията в жалбата и иска от съда да бъде потвърдена наложената ПАМ. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2020 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, РУ - Генерал Тошево, Виктор Стефков Д., е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 18063 против Р.И.Ч. за това, че на 22.11.2020 г., около 14:25 часа в с. Василево (в АУАН е записано „в село Веселинов“), на ул. "Първа" като водач на МПС – ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № ***, в посока от с. Конаре към центъра на селото, управлява МПС, собственост на ***, ЕГН **********, като при извършена проверка на кръстовището на с. Калина в 14:27 часа за употреба на алкохол цифровият индикатор на техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабр. № ARDN-0076 отчита 1.17 промила алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 072198 (л. 69). Като доказателство е взето СУМПС № ********* и контролен талон № 43144.

Със Заповед № 20 – 0265 - 000152/

22.11.2020 г., издадена от ***, на длъжност Началник РУ към ОДМВР - Добрич, РУ - Генерал Тошево, въз основа на цитирания по – горе АУАН, на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от Закона за движение по пътищата, на Р.И.Ч., ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.(л. 70)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 35), на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на

ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.5 от Заповедта – началниците на РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Добрич.(л.

22)

По делото е приложена преписката по

Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водача с № 1190/ 24.11.2020 г. на МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ (л. 16 – 19). С Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1190/ 24.11.2020 г. е дадено заключение за доказан алкохол в кръвта на Р.И., ЕГН ********** в размер на 0.66 промила.

Приложена е Справка за нарушител по ЗДвП.(л.

20 – 21)

Като доказателства са приети Месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД и пътния контрол (ПК) от отделение ППД при РУ – ***за месец ноември 2020 г., Разпореждане № 265р – 12526 – 20.11.2020 г. за патрулно – постова дейност (ППД) на МВР, разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ ***територия през денонощието на 22.11.2020 г., Ежедневна форма на отчет от Виктор Д. за 22.11.2020 г. (л. 38), информационна карта на наряда (л. 39)

В изпълнение разпореждане на съда и с оглед направени доказателствени искания от жалбоподателя от ответника е изпратена преписката по издаване на Протокол за химическа експертиза № 150/ 04.03.2021 г.(л. 59) Съгласно последния, издаден по изследване на контролна проба, концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на изследването на пробата на 04.03.2021 г. е 0.54 промила. В Протокола е отразено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), но пробата мирише на разложена органична материя.

Изследвалият пробата химик, Миглена Иванова Николова, пояснява, че на основание писмо на РУ - ***от 02.03.2021 г. е извършен повторен химичен анализ и е издаден горният Протокол № 150, но не може да се гарантира за точността на анализа предвид изтеклия срок на съхранение повече от три месеца, като се наблюдава изменение на цвета и консистенцията и наличие на мирис в пробата.

В Справка с вх. № 855/ 18.03.3021 г. (л.

66) ответникът сочи, че на 23.12.2020 г. в деловодството на РУ - ***е получено Възражение с вх. № 265000 – 6875/ 2020 г. от Р.И.Ч., към което няма представен документ за заплатена такса за извършване на повторен химичен анализ на контролната проба съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Представен е заверен документ товарителница от 18.12.2020 г. за изпратени документи в МБАЛ „Св. Анна – Варна“. На 31.12.2020 г. е изготвено писмо, независимо от липсата на документ за заплатена такса, с рег. № 265000 – 6968, с което е изпратено Възражението до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ с искане за извършване на повторен химичен анализ на контролната кръвна проба. След получена жалба от Р.И.Ч. с вх. № 265000 – 748 от 01.03.2021 г. е изпратено ново искане за повторен химичен анализ. Служител от отдел „Съдебна медицина“ е обяснил,че първото искане на РУ - ***не е получено в МБАЛ „Св. Анна – Варна“. На 09.03.2021 г. в РУ - ***е получен Протокол № 150/ 04.03.2021 г. с отразения в него резултат от 0.54 промила. Към Справката по Опис са приложени доказателства във връзка с изложеното в нея.(л. 68)

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е регистрирана на 23.12.2020 г. в РУ - Генерал Тошево, видно от печата върху нея. За издадената ЗППАМ адресатът е уведомен на 18.12.2020 г., видно от датата и подписа под Разписката към Заповедта. С оглед на това жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ - ***при ОД МВР - Добрич.

Заповедта съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за издаване на Заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол, начинът на установяване на концентрацията на алкохол, номерът на издадения талон за медицинско изследване, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за водача, както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:

В мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на 22.11.2020 г., около 14:25 часа в с. Василево, на ул.

"Първа" като водач на МПС – ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № ***, в посока от с. Конаре към центъра на селото управлява МПС, собственост на ***, ЕГН **********, като при извършена проверка на кръстовището на с. Калина в 14:27 часа за употреба на алкохол цифровият индикатор на техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабр. № ARDN-0076 отчита 1.17 промила алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 072198.

В ЗППАМ е отразено, че водачът 1) управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което виновно нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Отразеното е според показанията на техническото средство към момента на констатиране на нарушението. В АУАН лицето е подписало, че няма възражения по акта. Същевременно му е издаден талон за медицинско изследване, като същото е изпълнило задължението си и е предоставило кръвна проба за изследване. Според Протокола от химическата експертиза концентрацията на алкохол е 0.66 промила. Водачът с Възражение от 23.12.2020 г. е оспорил резултата от химическата експертиза и е поискал повторен анализ. При повторния анализ, три месеца след нарушението, е установена концентрация на алкохол от 0.54 промила. При така събраните доказателства, преценени съобразно нормата на чл. 142 АПК се налагат следните правни изводи:

Мярката е наложена по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.