Решение № 3117 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100504080 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ сега с наименование „Електро разпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ответник пред СРС, с която се обжалва решение № 1160 от 16.02.2022 г. по гр.д.№ 33136 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 35 състав, с което е уважен предявеният срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 4260,68 лв., начислена служебно по констативен протокол по партида с клиентски номер 540004310948, за която е издадена фактура № 0003367494 от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Счита, че неправилно СРС е приел, че съществува противоречие между чл.56 ПИКЕЕ /2019 г./ и чл.98 а, ал.2, т.6, б.“а“ ЗЕ, при което достигнал до извода, че сумата по корекцията се дължи на оператора на 1 ел.снабдителната мрежа. Според въззивника по начина по който бил формулиран чл.98 а ЗЕ не можело да се достигне до извода, че корекцията по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ следва да се извършва само от крайния снабдител. Сочи, че нямало законодателна забрана корекцията да се извършва от разпределителното дружество. Позовава се и на изменението на ЗЕ от 01.10.2020 г. Съгласно това изменение крайният доставчик доставял ел.енергия само на битовите клиенти. Сочи, че КЕВР бил преценил, че именно електроразпределителното дружество следвало да издава фактурата и справката за преизчислените количества ел.енергия. Преизчисляването на количеството ел.енергия по ПИКЕЕ се извършвало по цена на ел.енергията за покриване на технологичните разходи. На въззивника била издадена лицензия за закупуване на необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса. Сочи, че „ЧЕЗ Електро България“ АД нямало отношение към закупуването на необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса. Сочи, че недобросъвестното ползване на ел.енергия от клиентите оказвало влияние върху всички изрядни потребители и за това с ПИКЕЕ /2019/ били предприети мерки за частично компенсиране на вредите.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- С. Т. С., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че процесната фактура била издадена в противоречие с чл.28, ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, обн.ДВ, бр.66 от 26.07.2013 г.

По арг. от това правило, материалното право било на доставчика по договора за продажба на ел.енергия, а не на ответното дружество/въззивник/.

Фактурата била издадена на основание чл.56 ПИКЕЕ в която разпоредба не била посочена методика за конкретно изчисление. Наред с това съгласно чл.120 ЗЕ ответното дружество било собственик на СТИ и негово било задължението да отчита показанията на СТИ. От показанията на свидетеля се установило, че схемата на свързване на СТИ не е нарушена. Наред с това договорна отговорност се носела само при доказана вина на потребителя. От заключението на СТЕ се установило, че корекцията е извършена за 92 дни и 2 по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, т.е. все едно, че липсва СТИ. Вещото лице било констатирало и, че е издадена заповед за отмяна на одобрението на този тип електромери, т.е. процесното СТИ било негодно за техническо измерване. По делото не било установено и конкретната потребена ел.енергия, тъй като от ответника не била поискана съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че разпределителните дружества нямали законово правомощие да търгуват с ел.енергия. Освен това ответникът не бил изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ да предвиди ред за уведомяване на клиента. Ако се приемело, че ПИКЕЕ съдържат такива правила, то същите представлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Правилен бил извода на СРС за противоречие на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ и чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ.

Действително, чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ бил изменен/ДВ, бр.41 от 21.05.2019 г./,2 но чл.98 а, ал.2,т.6, б. „а“ ЗЕ- не. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Решението е връчено на въззивника на 17.02.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 01.03.2022 г. поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на въззивника /ответник / пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС.

Въззивната жалба е допустима:

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че по отношение на корекционната процедура са приложими, обнародваните в ДВ, бр.35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ, които били в сила от 04.05.2019 г. Разпоредбата на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ уреждала случаите в които може да се извърши корекция на сметка като в б.“а“ била посочена хипотезата при която СТИ измервало с грешка извън допустимостта. В чл.47-51 ПИКЕЕ били 3 предвидени две хипотези, при които било допустимо извършването на корекции на сметки като и в двете хипотези било налице изискването за съставяне на констативен протокол. В случая от отразеното в КП и СТЕ се установявало, че се касае до нерегламентирано присъединяване към СТИ, което водело до неизмерване на количествата потребена ел.енергия. При липса на предходно извършена проверка, периодът на корекцията следвало да бъде 90 дни. В съдебната практика на ВКС /която СРС е цитирал/ било прието, че е налице законово основание на доставчика по силата на чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ да извърши корекция на сметката на потребителя. Тази процедура предвиждала обективни правила за извършване на корекция. Според СРС в случая било налице фактическо и правно основание за начисляване на корекционна сметка; установено било неправомерно въздействие върху СТИ, както и потребителят бил уведомен за извършената проверка. От заключението на СТЕ се установявало, че коригиращата сума е правилно изчислена. Не било необходимо доказване на вина на крайния потребител с оглед съдебната практика на ВКС. Претенцията на ищеца, обаче, била основателна, тъй като ответникът бил оператор на електроразпределителна мрежа, а не краен снабдител. Това било така, защото било налице противоречие между чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ и чл.98 а, ал.2, т.6, б.“а“ ЗЕ.

При приложение на правилото на чл.15, ал.3 ЗНА, превес намирала нормата на ЗЕ. Следователно легитимиран за вземането за корекция бил крайният снабдител, а не оператора на ел.разпределителната мрежа. Последният нямал право да продава ел.енергия на потребителя по арг. от пар.1, т.34 б, б.“ а“ от ДР на ЗЕ. Според пар.1, т.28 а от ЗЕ краен снабдител било енергийното предприятие, снабдяващо с ел.енергия. Съдебната практика на ВКС също приемала, че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител. С оглед разпоредбата на чл.98 а, ал.2, т.6, б.“ а“ ЗЕ не можело да се приеме, че чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи сумата да се заплаща на оператора на ел.разпределителната мрежа вместо на крайния снабдител; в този смисъл била и съдебната практика на СГС. С оглед тези си мотиви СРС е приел, че предявения иск е основателен и като такъв е бил уважен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно

4 отношение във връзка с издадената на негово име фактура № 0003367494 от 17.05.2021 г. за клиентски № 540004310948. Последният бил неизвестен за ищеца. С фактурата му се вменявало задължение в размер на 4 260,68 лв.

Наред с това не били налице основанията за издаване на фактурата, посочени в нея – чл.56 ПИКЕЕ. Освен това ответникът бил разпределително дружество и можело само да констатира данните за неизмереното количество и да уведоми крайния снабдител за задължението на абоната. Ответникът не бил изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ да предвиди ред за уведомяване на абоната. Не било доказано и виновно неизпълнение на задължението на ищеца по конкретното правоотношение.

Затова се иска от съда да осъди ответника на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да му възстанови сумата в размер на 4 260,68 лв., платена без основание.

Следователно предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Действително, на 17.05.2021 г. от страна на ответника е била издадена процесната фактура с получател С. Т. С. за клиентски № 540004310948 и задължение в размер на 4 260,68 лв./л.7 по делото пред СРС/. От приложението към фактурата се установява, че определеното задължение е относимо за периода от 13.02.2021 г. до 12.05.2021 г./л.8/.

Видно от самата фактура като адрес на получателя е посочен гр.Монтана, бул.“****, а така начислената сума е с посочено основание чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ /2019 г./ и касае обект : с.Благово, общ Монтана.

От съдържанието на отговора по исковата молба и допуснатите до събиране от СРС, въз основа на исканията в него, доказателства, се установява, че се касае до обект: стопански двор, фуражомелка и кравеферма „Благовец“, находящи се в с.Благово, ул.****, виж писмото от Дирекция „Национална система 112“, районен център 112-София на л.119 по делото пред СРС.

5

От показанията на свидетеля М.Н. също се установява, че се касае до ферма „Благовец“ „голяма сграда приспособена като промишлена, за мелене на флаш машина“, както пояснява свидетеля. В показанията си свидетеля Стефанов също сочи, че се касае до стопански двор със селскостопанска техника.

При положение, че се касае до осъществяване на стопанска дейност, то отношенията между страните би следвало да се уредят на основание ОУ за стопански обекти, а не за битови потребители. Характерното за отношенията по доставката и разпределението на ел.енергия за стопански нужди е, че е необходимо сключването на договор в писмена форма. В конкретния случай нито се твърди, нито се установява такъв да е сключен.

Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 5347 от 27.09.2021 г./л.91 по делото пред СРС/, изрично е указано на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на договорни отношения между страните за доставка на ел.енергия до процесния обект.

Липсата на договорно правоотношение между страните по спора е първият факт, който се налага да бъде изследван. Настоящата инстанция констатира, че в обжалваното решение липсват мотиви по този въпрос.

В разглеждания случай ответното дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК , не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните. Фактът, че ответника е издал процесната фактура не доказва договорни отношения.