Решение № 4 от 03.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900063 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове от Й. И. И., ЕГН **********, ****, чрез процесуалните му представители адв.Й. и адв.Й. против Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., ЕГН ********** – трите с адрес: **** – за А. Д., с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 във връзка с чл.34 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между ответниците и „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, на 04.01.2018 г. е сключен Договор за продажба на наследство, по силата на който Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П.

Д., ЕГН **********, се съгласяват да продадат на „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, наследството си от наследодателя им Б.Н., починал на 14.05.2014 г., за сумата от 3 099 000 лв общо – по 1 033 000 лв за всяка от ответниците.

Купувачът „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, е заплатил на всяка от ответниците сумата от по 1 033 000 лв.

С Решение 385/27.02.2019 г., постановено по т.д. 176/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019 г., Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е обявен за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба на идеални части от акции.

С Договор за прехвърляне на вземания и права от 09.11.2022 г.

„М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, е прехвърлило вземането си спрямо ответниците Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, във връзка с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.

1 на ищеца Й. И..

Иска се да се постанови решение, с което да се осъдят Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., ЕГН **********, да върнат поради обявяване на Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. за нищожен на Й. И. И., ЕГН **********, като платена без основание сумата от по 1 033 000 лв всяка от ответниците, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците вземат следното становище:

-Не се оспорват обстоятелствата, че между ответниците и „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, е сключен Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и с Решение 385/27.02.2019 г., постановено по т.д. 176/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019 г., Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е обявен за нищожен.

-Считат, че Договорът за цесия от 09.11.2022 г. е нищожен поради липса на предмет и на Й. И. не са прехвърлени имуществени права. Това се обосновава с обстоятелството, че в договора се посочва, че се прехвърлят всички вземания, произтичащи от Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., като е налице неопределеност на прехвърлените права и вземания – бъдещи или вече възникнали, не се посочва размерът им, основанието, от което произтичат и трябва да се има предвид, че се прехвърлят права по нищожен договор.

-Изразява се становище за нищожност на Договора за цесия от 09.11.2022 г. поради накърняване на добрите нрави, като се изтъква, че се прехвърлят права върху вземане в размер от 3 099 000 лв за сумата от 1000 лв, което обосновава нееквивалентност на престациите.

-Твърди се също, че Договорът за цесия от 09.11.2022 г. е нищожен поради заобикаляне на Закона, тъй като се злоупотребява с правото на иск, като се използва обстоятелството, че ищецът не разполага със средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и предявява иск, за да упражни правата на „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951.

-Твърди се, че Договорът за цесия от 09.11.2022 г. е нищожен поради абсолютна симулация, тъй като страните не са целели прехвърлянето на права, а единствено при предявяването на иск да се избегне заплащането на дължимата за производството държавна такса.

-Оспорва се обстоятелството, че цесионерът е уведомен за прехвърлянето на вземането, както и обстоятелството, че Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. не е развален поради невъзможност за изпълнение и за ищеца не е възникнало право да иска връщане на даденото.

-Застъпва се становището, че вземането на „М.А.“ ЕООД, респективно на Й. И., е погасено поради изтичането на давностния срок.

2

При отхвърлянето присъждането на разноски. на предявените искове претендират

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

С Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., ЕГН **********, се съгласяват да продадат на „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, наследството си от наследодателя им Б.Н., починал на 14.05.2014 г., за сумата от 3 099 000 лв общо – по 1 033 000 лв за всяка от ответниците.

Купувачът „М.А.“ ЕООД, ЕИК 204308951, е заплатил на всяка от ответниците сумата от по 1 033 000 лв – в тази връзка се представя извлечение от сметка с титуляр „М.А.“ ЕООД за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г., което отразява, че на 20.08.2018 г. „М.А.“ ЕООД е превело на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. по 1 033 000 лв, като основание за преводите се посочва Договор от 04.01.2018 г. и Анекс от 11.05.2018 г.

С Решение 385/27.02.2019 г., постановено по т.д. 176/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019 г., Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е обявен за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба на идеални части от акции.

С Договор за продажба на вземания и права от 09.11.2022 г. „М.А.“ ЕООД прехвърля на Й. И. всички свои права и вземания, произтичащи от Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., за сумата от 1 000 лв.

В случая следва да се направи преценка дали договорът за продажба на вземания и права от 09.11.2022 г. прехвърля в патримонуима на ищеца, в качеството му на цесионер, правото да иска от ответниците връщане на даденото по Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. с оглед обявяването му за нищожен с влязло в сила на 24.10.2019 г. Решение 385/27.02.2019 г., постановено по т.д. 176/2018 г. по описа на СГС.

Предмет на предявените искове е връщане, като платено без основание, на даденото по Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., доколкото Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е признат за нищожен с влязло в сила на 24.10.2019 г. решение, постановено по т.д.

176/2018 г. по описа на СГС.

Ищецът твърди, че се легитимира като носител на правото да претендира връщане от ответниците на даденото по Договор за наследство от 04.01.2018 г. , като платено без основание предвид нищожността на договора 3 за продажба на наследство, по силата на Договор за прехвърляне на вземания и права от 09.11.2022 г. Предмет на договора за цесия са вземания и права, които произтичат от Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., който към момента на сключването на договора за цесия е приет за нищожен. Т.е., от една страна цедентът „М.А.“ ЕООД не притежава права и вземания, произтичащи от Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., тъй като договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е обявен за нищожен и не би могъл да породи права и вземания, а единствено може да породи вземане за връщане на платеното по този договор като платено без основание, но от друга страна вземане за връщане на даденото по нищожния Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. не е предмет на Договора за цесия от 09.11.2022 г., което означава, че на ищеца не е прехвърлено право да иска връщане от ответниците на даденото по нищожния договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и той не е материалноправно легитимиран да предяви исковете по отношение против ответниците.

При така установеното и направените правни изводи Съдът счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Доколкото Съдът приема, че ищецът не е носител на правото да иска връщане на даденото по Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. поради нищожността му, не следва да се обсъждат направените от ответниците възражения за недействителност на Договор за прехвърляне на вземания и права от 09.11.2022 г. и погасяването на вземането поради изтичане на давностния срок.

С отговора на исковата молба ответниците са поискали присъждане на разноски при отхвърляне на предявените искове. В хода на производството не се ангажират доказателства за направени от ответниците разноски, поради което такива не се присъждат.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. И., ЕГН **********, ****, против Б. Б. Н., ЕГН ****, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез 4 тяхната майка и законен представител А. П. Д., ЕГН **********, искове за връщане, като дадени без основание, на сумите от по 1 033 000 лв от всяка от ответниците – общо 3 099 000 лв, платени по Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. поради обявяването му за нищожен с влязло в сила на 24.10.2019 г. Решение 385/27.02.2019 г., постановено по т.д. 176/2018 г. по описа на СГС

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5