Решение № 1520 от 10.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110100362 по описа за 2025 година

Ищцата С. Л. И. чрез пълномощника си адвокат Е.И. твърди в исковата си молба, че сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г., при лихвен процент от 31.25% и ГПР бил 36.11 %. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като клаузата на договора за ГПР била в различен размер, което заблудило потребителя, довело до неравноправна клауза и нищожност на клаузата за ГПР. Налице било и заобикаляне на закона със сключения с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от **.**.****г. – по договора за поръчителство длъжникът не поучавал никаква насрещна престация, което нарушавало драстично принципа за справедливост.

Предявява иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и осъдителен иск за заплащане на сумата 50 лв. платена лихва по договора след отпадналото основание за това с оглед неговата нищожност, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и осъдителен иск за сумата 50 лв. платеното възнаграждение по договора за поръчителство от **.**.****г. на отпаднало основание с оглед установената му нищожност. Предявява и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗП, Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на предявените осъдителни искове против „КРЕДИСИМО“ АД, като същите да се считат предявени съответно за сумата 1

281.51 лв. и за сумата 106.59 лв.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ АД гр.София с молба от съдебно заседание оспорва исковете против него, като неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Признава, че по негова сметка ищецът е заплатил 661 лв. по договора за потребителски кредит, но предоставената в заем сума била 1500 лв., а не 400 лв. - както ищцата твърди в исковата си молба. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в писмена молба оспорва иска против него, като неоснователен. Счита, че при сключване на договора за гаранция са изпълнени условията на закона. Моли съда да отхвърли исковете против него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и възнаграгждението по договора за поръчителство, сключен с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според представения по делото от ответника „КРЕДИСИМО“ АД договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г. и приложение № 1 към него, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент 29.19 % и ГПР 33.43%, като погасяването му се извършва на 10 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 20.10.2022г.

В чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г. са уоворени задължения за длъжника за представяне на поръчителство с „одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице /поръчител/“. Според ал.2, в случай, че средитополучателят не предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда действие между страните.

Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция с другия ответник сума следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху 2 действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция допълнително дължима сума изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва на 10 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и неясноти по отношение на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 33-43 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /29.19 %/, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорено в чл.4, ал.1 от договора допълнително плащане по договор за поръчителство в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за длъжника за заплащане на други суми.

3

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск против „КРАДИСИМО“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода по предявения иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД и установената валидност на договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г., неоснователен се явява предявения иск против „КРАДИСИМО“ АД за заплащане на сумата 281.51 лв., платнена без правно основание. По делото се установи, че ищецът е получил в заем сумата 1500 лв. по договора за заем, като върнатата от него сума по договора е общо 661 лв. След като ответника доказа основаните за получаване на сумите, искът за заплащане на сумата 281.51 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласявене нищожност на договор за поръчителство от **.**.****г., е основателен и доказан.

Договорът за поръчителство е сключен на основание чл.4, ал.1 договор за потребителски кредит № ******* на **.**.****г. Тази клауза на договора е нищожна на основание чл.19, от.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство изменя ГПР по договора за кредит в противоречие със закона Сключеният с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство също е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Изцяло в противоречие с принципите на 4 добросъвестност и равнопоставеност, както и изобщо - с добрите нрави, между страните е сключен договор за гаранция на задълженията по сключения договор за кредит със свързано с кредитополучателя лице, което същевременно е уговорено като условие в самия договор за кредит. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67b98660-db5c-460a-919a-82841f63af0e