Решение № 65 от 15.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр.Н., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100253 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- гр. Бургас, против А. Р. С., ЕГН **********. Твърди се, че С., като собственик на обект, бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. Н., ул. „......“, № ...., със заведена партида в базата данни с аб. № 901719. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени следните фактури: фактура № 0039214351 от 28.10.2019г. на стойност 44,92 лева; фактура № 0039358357 от 25.11.2019г. на стойност 74,86 лева; фактура № 0039495566 от 20.12.2019г. на стойност 59,88 лева; фактура № 1

0039632374 от 27.01.2020г. на стойност 57,52 лева; фактура № 0039767135 от 25.02.2020г. на стойност 40,09 лева; фактура № 0039901037 от 25.03.2020г. на стойност 40,09 лева; фактура № 0040033544 от 27.04.2020г. на стойност 40,09 лева; фактура № 0040168786 от 26.05.2020г. на стойност 40,09 лева; фактура № 0040308425 от 25.06.2020г. на стойност 52,43 лева; фактура № ********** от 27.07.2020г. на стойност 46,26 лева; фактура № 0040601617 от 25.08.2020г. на стойност 101,77 лева, както и фактура № 0040751246 от 25.09.2020г. на стойност 33,92 лева. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 91,10 лева за периода от 27.11.2019г. до 18.10.2021г., както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1378/2021г. по описа на Районен съд - Н., поради което се моли да бъде прието за установено съществуването на вземанията.

В месечният срок по чл. 131 от ГПК, чрез назначеният особен представител, постъпи писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани. На първо място се твърди, че ищецът не представя доказателства за валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение с ответника, както и връзка на последния с имота. На следващо място се сочи, че е налице ненадлежно отчитане на водомера, както и че липсват валидни доказателства за количеството потребена вода. Наред с това се навежда, че по делото няма доказателства за връчване на фактурите и за изпращане на покана за доброволно изпълнение до ответника. Излагат се съображения в тази насока. Предвид гореизложеното моли ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Н., общ. Н., обл. Бургас.

Видно от представен нотариален акт № ..., том XVIII, рег. № ....., нот. дело № .... от 2011 г. на нотариус .........., вписан под № ... на НК с район на действие Районен съдН., А. Р. С. е придобил собствеността върху водоснабдения обект, находящ се в гр. Н., ул. „......“ № ..... Представено е и искане за прехвърляне на партида, депозирано до водния оператор лично от ответника. В тази връзка съдът приема за доказано качеството на ответника, а именно собственик, съответно потребител.

Настоящата инстанция намира, че между страните е налице валидна 2 облигационна връзка, възникнала и регламентирана от относимите законови и подзаконови нормативни актове, определяща ответника, като „ползувател на ВиК услуги“. С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица /юридически и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е и нормата на чл. 2 от Общите условия, с които се уреждат отношенията между ищецът от една страна и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна. През процесният период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери, и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. От заключението по изготвената съдебно- техническа експертиза се установява, че за този обект отчитането е било електронно, поради което хартиен карнет не е следвало да се съставя, съответно подпис на абоната не е необходимо условие. В мобилното устройство, с което се отчита потребената вода, при сканиране на поставения до измервателното устройство уникален барков, се отваря електронния карнет на партидата на абоната, където инкасатора въвежда данните от водомера. Вещото лице е посочило, че за процесния период е имало 9 отчета със запис „От клиента“, което означавало, че показанията на водомера са били предоставяни от самия потребител. Налице били и 3 служебни записа, т.е. до измервателното устройство не е бил осигурен достъп и самоотчет не е бил направен. За процесният апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер 3 и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В настоящия случай е установено, че се касае за отчитане от клиента и служебно отчитане, като последното е било само за 3 месеца и то непоследователно. В тази връзка след следващото отчитане количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Останалите отчети са били предоставяни от самия потребител, поради което се налага извода, че са отчетени действително потребните количества вода. Ето защо възраженията за некоректност в отчитането не следва да бъдат споделени.

Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕАД- Бургас е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактурирането.

Не е поставено условие фактурите да се връчват на потребителя, нито пък да се изпращат покани за доброволно изпълнение. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г. , поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.

По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на партида с абонатен № 901719 на имот, находящ се в гр. Н., ул. „......“, № ...., по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 28.10.2019 г. до 25.09.2020 г., с отчетен период по фактури от 11.09.2019 г. до 10.09.2020 г.

След като дружеството- ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 901719 с титуляр А. Р. С.. От заключението на вещото лице е видно, че всички цени в издадените фактури отговаряли на одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г. и Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г.

С оглед на така изложеното и предвид незаплащане от страна на ответника, се налага извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 631.92 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Като не е платил цената на доставената 4 услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.11.2019 г. до 18.10.2021 г., възлизащо в размер на 91.10 лв.

С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство общо в размер на 675 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен представител- 200 лв., възнаграждение за вещо лице- 200 лв., и юрисконсултско възнаграждение- 100 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 75 лв., от които: 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Н.ският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на

„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. против А. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.