Определение № 13376 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13376 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110153238 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. Д. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ********** г. е нищожен, евентуално – че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 94,59 евро (с равностойност 185 лева), представляваща недължимо платена по нищожния договор сума.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 500 лева (766,94 евро) при фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 65,23 %, като задължението за главница, заедно с възнаградителната лихва и неустойката за непредоставяне на обезпечение е следвало да бъде погасено на 16 бр. двуседмични погасителни вноски в срок до 17.04.2025 г. В чл. 5 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и лихва, или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход да е в размер на не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер не по-малко от четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получения от тях доход. В чл. 5, ал. 2 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посочено в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключване на договора. В чл. 11 от договора било уговорено, че в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение, което да 1 отговаря на условията по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 147 лева (586,45 евро) . Твърди, че към момента на подаване на исковата молба за погасяване на задълженията си по договора за кредит е заплатил на ответното дружество сумата от 1 685 лева (861,53 евро) . Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, доколкото при неговото изчисляване не е включен разходът за неустойка за непредоставяне на обезпечение, а ако същата бъде включена в ГПР той надвишава законоустановения максимален размер. Поддържа, че посочването в договора за кредит на ГПР, който не е реално приложеният в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Навежда доводи, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения в отношенията между страните такъв, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение по своята същност е добавък към възнаградителната лихва. Излага съображения, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК и неравноправност. Предвид изложеното, мила за уважаване на предявения искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена, и не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава максималния размер на ГПР от 67,70 %. Излага аргументи, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Излага твърдения, че ищецът е сключи с ответното дружество множество договора за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което клаузите по договора следва да се считат за индивидуално уговорени. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания;

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1,2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание; че клаузата от него, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на сочените основания.

УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че в 2 негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно заплащането на ответника на твърдяната в исковата молба сума за погасяване на задълженията по процесния договор.

В доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да установи: наличие на основание за получаване, респективно на задържане на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 05.09.2024 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 500 лева (766,94 евро) ; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение; че за погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 185 лева.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

С оглед обявените за безспорни между страните обстоятелства искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи всички документи по договора за кредит следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 9:20 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

3

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.