Решение № 226 от 23.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720106911 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, гр.Перник - подадена чрез процесуалния му представител – юрк.

Емилия Максимова срещу Р. К. П. ЕГН ********** гр.П. ул.Ю. Г. бл.** * ап.** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1365.30 лв. представляваща 1/ 2 от общия дълг в размер 2730.60 лв. за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.П., адм.адрес посочен по-горе от която: сумата 1051.84 лв.1/ 2 главница за периода 01.05.2021 -30.04.2023 изтекла лихва 1/ 2 в размер 313.46 лв. за периода 08.07.2021 - 29.02.2024г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението за ЗИПЗ01.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането По делото е приложено заповедното производство - чгд №1504/2024 по описа на ПРС

С исковата молба са представени следните писмени ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1. Копие от извлечение от сметка.

2. Заверено копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

3.Документ за собственост -Нотариален акт за поукпко-продажба №188 том 9 нот. дело № 3090 от 05.10.1994г.

1

4.Удостоверение за наследници от 15.08.2014г. на Община Перник Заверено копие от Удостоверение за идентичност на адм.адреси от 11.09.2019г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор чрез назначен ОСОБЕН ПРЕДСАТВИТЕЛ адв.А. А. ПАК / назначена с Определение рег. № 141 от 06.01.2026г. по делото /- не оспорва по основание и размер сумите както на посочени в исковата молба. Прави възражение за погасяване по давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта :

Предвид приложеното заповедно производство, съдът приема, че така предявеният установителен иск е допустим, поради което и следва да се разгледа откъм неговата основателност.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от Нотариален акт за поукпко-продажба №188 том 9 нот. дело № 3090 от 05.10.1994г., както и от останалите доказателства Удостоверение за наследници от 15.08.2014г. на Община Перник и Заверено копие от Удостоверение за идентичност на адм.адреси от 11.09.2019г. се установява, че жилището е собственост на ответника за 1/ 2 идеална част, като за другата 1/ 2 идеална част по настоящия установителен иск не се предявяван претенции.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Между топлофикационното дружество от една страна и титулярът по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник.

Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.

2

Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.

Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него.

Това е видно от разпоредбата на чл. 150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Ооблигационно правните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ — задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.

Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.

С оглед разпоредбата на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че сме посочили в исковата молба ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на „Топлофикация-Перник" АД, доколкото са ноторно известни обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването им.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр.чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за 3 енергетиката – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.

Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято полза е учредено правото

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

Не бяха въведени възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и 4 действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.

В тази връзка ответникът следва да отговаря за задължението, както е претендирано по исковата молба .

Отговаря за задължението в качеството му на съсобственик въз основа на наследствено правоприемство.

По размера на сумите не се спори, поради което съдът приема че същите са коректно начислени.

В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.