Определение № 4446 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4446 гр. Варна, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501925 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 24618/28.08.2025 г. от П. П. П. срещу Определение № 461/23.06.2025 г. по ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на Районен съд Девня, 3-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението по Заповед за незабавно изпълнение № 682/18.11.2024 г. и издадения въз основа на заповедта Изпълнителен лист № 578/18.11.2024 г.

Твърди се, че изпълнителният лист е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.

418, ал. 2 от ГПК, тъй като актът за начет не е редовен от външна страна – не са спазени изискванията за неговото издаване, регламентирани в чл. 43, ал. 2, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ, а именно актът за начет не съдържа констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, както и обяснения на задълженото лице. Жалбоподателката твърди, че е била възпрепятствана от възможността да даде обяснения в хода на образуваната финансова проверка, както и да изрази становище по доклада на финансовата инспекция, като по този начин е нарушена нормата на чл. 17, ал. 3 от ЗДФИ. Последното води до отпадане на презумпцията на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, че констатациите в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, т.е. отпада неговата материална доказателствена сила.

Жалбоподателката твърди, че издаденият акт за начет не е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 9 от ГПК и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е спазена процедурата по неговото издаване. Посочва се, че в него липсват фактически констатации за умисъла и размера на причинената вреда и как е установен. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Твърди се също, че е налице неправилно приложение на хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, въз основа на които може да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи. Посочва се, че изводите на първоинстанционния съд, че възраженията на жалбоподателката са единствено по редовността и спазването на процедурата по съставянето на акта за начет, за оборване на презумпцията на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ относно фактическите констатации в акта 1 за начет, което следва да се извърши по искане на страната, позовавайки се на тези пороци в производството по чл. 422 от ГПК, са неправилни. Излага се, че искането за спиране на изпълнителното производство е с цел да не бъдат нанесени вреди на длъжника, каквито в настоящия случай жалбоподателката търпи докато трае производството по чл. 422 от ГПК, а именно удържане на суми от трудовото възнаграждение над размера на минималната работна заплата, за което са представени доказателства – извлечения от банковата й сметка.

Позовава се на практика на ВКС, според която в хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда, когато са представени писмени доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.

Моли за отмяна на обжалваното определение и за спиране, на основание чл. 420, ал.

2, т. 1 от ГПК, на незабавното изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 682/18.11.2024 г.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна – Община Вълчи дол, представлявана от кмета К... Ц..., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Оспорва твърденията на жалбоподателката, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 418, ал. от ГПК, както и че задължението не се дължи поради липса на изискуемост. Посочва се, че актът за начет отговаря на изискванията на закона, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане. Описани са обстойно фактите и доказателствата за виновно причинените вреда и предпоставките за възникване на отговорността на П. П., като същата не е представила надлежни писмени доказателства, че процесното вземане не се дължи. Моли за оставяне на частната жалба без уважение.

Депозирана е и частна жалба вх. № 4578/30.05.2025 г. по регистратурата на РС-Девня от П. П. П., чрез адв. А... Не..., срещу Разпореждане № 3288/18.11.2024 г. по ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на Районен съд - Девня, 3-ти състав, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. П. П., на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 9 от ГПК.

Твърди се, че не са били налице предпоставките на чл. 418, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като документът – Акт за начет № ... г. на АДФИ не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че от жалбоподателката не са събрани писмени обяснения, нито й е дадена възможност за изразяване на писмено становище по доклада и констатациите на финансовия инспектор, което е нарушило правото й на защита. Посочва се, че съгласно чл. 43, ал. 2 от ППЗДФИ актът за начет трябва да съдържа констатации относно противоправните действия или бездействия, както и за причинната връзка между тях и настъпилия резултат – вреда, каквито липсват в съставения акт за начет спрямо П. П.. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна – Община Вълчи дол, представлявана от кмета К... Ц..., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че актът за начет отговаря на изискванията на закона, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане. Описани са обстойно фактите и доказателствата за виновно причинените вреда и предпоставките за възникване на отговорността на П. П., като същата не е представила надлежни писмени доказателства, че процесното вземане не се дължи. Моли за оставяне на частната жалба без уважение.

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Производството по делото е образувано по постъпило заявление от Община Вълчи 2 дол за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с искане за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу П. П. П. въз основа на представен Акт за начет № ... г. на Агенция за държавна финансова инспекция, по силата на който са установени причинени вреди на заявителя в размер на 23275 лв. Поискано е и осъждане на длъжника да заплати и лихва за забава в размер на 4372,55 лв. за периода 13.06.2022 г. до 19.01.2024 г.

По делото е приложено Заключение по Акт за начет вх. № ... г. срещу П. П. П. – временно изпълняваща длъжността Кмет на Община Вълчи дол, съставен при извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол от И... – държавен финансов инспектор от Седми отдел, дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което актът за начет е потвърден по основание и размер.

Представени са протоколи за връчване на акт за начет № ... г. и заключение по акт за начет на П. П. П., съответно на 15.02.2024 г. и 01.04.2024 г.

Приложено е и становище от комисията по чл. 49, ал. 1 от ППЗДФИ, определена със заповед № ФК-09-57/21.03.2022 г. от директора на АДФИ от 15.05.2024 г. по представения Акт за начет № 11-04-5/.14.02.2024 г., съставен от И... – държавен финансов инспектор, доказателствата към него и изготвеното заключение от 28.03.2024 г., както и по постъпилото възражение вх. № 11-04-5(1)/14.03.2024 г. от П. П. П. – временно изпълняваща длъжността Кмет на Община Вълчи дол в периода 16.06.2021 г. до 19.10.2022 г., според което няма допуснати процесуални нарушения при извършване на финансовата инспекция и привличането на лицата към носене на пълна имуществена отговорност, както и не са налице основания за прекратяване на производството.

С Разпореждане № 3288/18.11.2024 г. по ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на РС – Девня са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 682/18.11.2024 г. и Изпълнителен лист № 578/18.11.2024 г. срещу П. П. П. за сумите, както следва: 23275 лв., представляваща сума по Акт за начет № ... г., издадена от АДФИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 4372,55 лв., представляваща общ размер на лихва за периода 13.06.2022 г. до 19.01.2024 г., както и сума в размер на 552,95 лв., представляваща държавна такса по заявлението, на основание чл. 78 от ГПК.

Приложено е и възражение на основание чл. 414 от ГПК на длъжника П. П. П., с което същата възразява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената по ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на РС – Девня заповед за изпълнение.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение за сумите, за които е издаден Изпълнителен лист № 578/18.11.2024 г. срещу длъжника ... П. П., видно от която същата е връчена на 21.05.2025 г. (погрешно изписано 2028 г.) Представено е извлечение от банковата сметка на жалбоподателката ... П. П. за периода от 01.11.2024 г. до 07.05.2025 г., видно от което са удържани парични суми по наложен запор по изпълнително дело № 20247190402040 на ЧСИ Станислава Янкова.

Приложена е и молба вх. № 6035/18.07.2025 г. по регистъра на РС-Девня, към която е приложена входирана искова молба с вх. № 6034/18.07.2025 г. по регистъра на РС-Девня по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК от Община Вълчи дол, представлявана от кмета К... Ц..., срещу П. П. П..

По ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на РС – Девня е постановено и Определение № 461/23.06.2025 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката с вх. № 4579/30.05.2025 г. по регистъра на РС-Девня за спиране на изпълнението по заповед за незабавно изпълнение № 682/18.11.2024 г. и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист № 578/18.11.2024 г.

По частната жалба срещу Определение № 461/23.06.2025 г. по ч. гр. дело № 685/2024 г. по описа на РС – Девня, настоящият състав на ВОС намира следното:

3

Съгласно хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК, съдът постановил незабавното изпълнение спира изпълнението, ако в срока за възражение е направено искане за спиране /както в настоящия случай/, подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на документа по чл. 417, т. 9 от ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува изцяло или за определен размер. Съгласно същата разпоредба, съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без обезпечение, предвидено в ал. 1 /парична гаранция/, когато направеното искане е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Под писмени доказателства за недължимост на вземането се разбира писмени документи, удостоверяващи изпълнение на задължението от страна на длъжника още преди иницииране на заповедното производство, или такива удостоверяващи изпълнението му след образуване на заповедното производство и преди образуване на изпълнителното производство, или писмени документи, удостоверяващи изпълнение след образуване на изпълнителното производство и преди подаване на молбата за спиране. Това означава всякакви изходящи от страната писмени документи, с които се установява изпълнение на задължението, изявления и други, с които кредитора признава плащането на дълга от страна на длъжника и които са непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

В настоящия случай такива писмени документи не са представени, поради което правилно заповедния съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението. Възраженията, направени в частната жалба, са свързани единствено с валидността и действителността на изпълнителното основание, както и с изискуемостта на задължението, предмет на принудително изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, без да са изложени конкретни оплаквания срещу извода на заповедния съд, че липсват основания за спиране на изпълнението.