Разпореждане № 6720 от 11.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6720 гр. Кюстендил, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103561 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обл. Пловдив, за заплащане на следните суми:

1) 52,90 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 27,99 May'23-2Y, за периода от 03.09.2024 г. до 02.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,61 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

3) 103,04 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 27,99 May'23-2Y, за периода от 03.09.2024 г. до 02.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 17,92 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

5) 1,79 евро – такса за повторно включване по Договор с партиден номер *** за периода от 03.09.2024 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 0,32 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

1

7) 10,24 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.12.2024 г. до 02.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

8) 1,59 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 03.08.2026 г.;

9) 2,04 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.09.2024 г. до 02.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

10) 0,37 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

11) 145,93 евро – сбор от неустойки, начислени във връзка с прекратяването на договора;

12) 20,28 евро – сбор от законна лихва за забава върху претендираните неустойки.

Съдът намира за недължими претендираните такси за повторно включване, за събиране на дължими суми и за достъп до услуги след просрочие, както и начислените неустойки за прекратяване на договора и невърнато оборудване и акцесорните вземания за законна лихва върху тях, поради следното:

От изложеното от заявителя се установява, че таксата за повторно включване е начислена поради неплащане в срок на предходна фактура, довело до преустановяване на предоставянето на услугата, като таксата е фиксирана. По същия начин таксата за събиране на дължими суми е обусловена от наличието на просрочени задължения, а таксата за достъп до услуги след просрочие е свързана пряко с неплащането в срок на дължими суми и предоставя на абоната възможност за продължаване на ползването на услугите срещу еднократна такса. Следователно и трите такси не представляват цена на самостоятелно и независимо предоставена услуга, а са обусловени от неизпълнение на задължението на потребителя за плащане. По същество те имат санкционен характер и са поставени в зависимост от забавата на потребителя, поради което представляват допълнителни парични последици от неизпълнението, различни от законната лихва за забава. Поради това съдът приема, че същите представляват скрити неустойки за забава.

Според чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика.

Съдът намира, че уговорките, въз основа на които се претендират процесните неустойки, следва да бъдат преценявани и с оглед чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП, доколкото не позволяват на потребителя да прецени икономическите 2 последици от сключването на договора. В случая от изложеното от заявителя не следва по ясен и разбираем начин какъв ще бъде общият размер на финансовата тежест за потребителя при предсрочно прекратяване на договора поради негово неизпълнение.

Неустойката за предсрочно прекратяване е определена като трикратния размер на стандартната месечна такса, без отстъпка, а наред с нея се претендира и възстановяване на отстъпки от месечни такси. Допълнително е предвидено обезщетение за невърнато оборудване, определяно съобразно ценоразписа на оператора. Така потребителят може да бъде натоварен едновременно с няколко различни по наименование, но произтичащи от едно и също неизпълнение плащания. Съдът приема, че разгледани в тяхната взаимовръзка, тези клаузи водят до прекомерно увеличаване на отговорността на потребителя и излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Особено съществено е обстоятелството, че наред с неустойката за предсрочно прекратяване се претендира и възстановяване на вече предоставени отстъпки, без от заявителя да е изложено достатъчно конкретно как е определен техният размер и как същият съответства на действително претърпените от търговеца вреди.

Отделно от това, договорното основание за прекратяване предвижда договорът да се счита едностранно прекратен от страна на А1 при забава на плащането за повече от 124 дни. При това положение претендираните неустойки са последица именно от неизпълнението на паричното задължение на потребителя. Така за едно и също неизпълнение потребителят се натоварва както със законна лихва за забава върху просрочените суми, така и с допълнителни фиксирани или изчисляеми плащания, които по същество имат санкционен характер.

Съдът намира, че при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК следва да бъде съобразена и необходимостта потребителят да бъде защитен от клаузи, които създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Неустойки и такси, които се начисляват автоматично като последица от забавата или прекратяването на договора и не са свързани с конкретно доказана вреда или реално предоставена допълнителна услуга, не могат да бъдат включвани механично в дълга на потребителя.

Що се отнася до неустойката за невърнато оборудване, заявителят я определя като обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащ ценоразпис. В заповедното производство обаче не са изложени достатъчно конкретни данни относно вида, състоянието и действителната стойност на оборудването, нито относно начина, по който е формирана претендираната сума от 51,13 евро. При липса на такива данни съдът не може да приеме, че претенцията представлява дължимо обезщетение за конкретно причинена вреда, а не предварително определена санкция при неизпълнение.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните 3 такси, имащи характер на скрити неустойки, относно неустойките за прекратяване на договора и невърнато оборудване, както и относно акцесорните вземания за законна лихва върху тях. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания за абонаментни такси и законната лихва върху тях.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. При претендирана държавна такса в размер на 10.86 евро и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро, съразмерно с уважената част се дължат съответно 5,43 евро за държавна такса и 20 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 11986/04.08.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обл. Пловдив, за заплащане на следните суми:

1) 1,79 евро – такса за повторно включване по Договор с партиден номер *** за периода от 03.09.2024 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 0,32 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

3) 10,24 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.12.2024 г. до 02.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 1,59 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 03.08.2026 г.;

5) 2,04 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.09.2024 г. до 02.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 0,37 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

7) 145,93 евро – сбор от неустойки, начислени във връзка с прекратяването на договора;

8) 20,28 евро – сбор от законна лихва за забава върху претендираните неустойки.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 4

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу А. А. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес:

***, обл. Пловдив, за заплащане на следните суми:

1) 52,90 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 27,99 May'23-2Y, за периода от 03.09.2024 г. до 02.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,61 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

3) 103,04 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 27,99 May'23-2Y, за периода от 03.09.2024 г. до 02.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 17,92 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

5) 20 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;

6) 5,43 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5