Решение № 47 от 23.12.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Котел, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20242210200084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2411200344 от 24.06.2024 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл.

53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49171/23.05.2024г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Х. Х. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите – глоба в размер на 650 лева.

Недоволен от НП е останал Х., който сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че той нито е добивал, нито е съхранявал незаконна дървесина от горите на горското стопанство. Сочи, че при извършената му проверка проверяващите не са намерили описаната в акта и в НП акациева дървесина. Твърди, че ставало въпрос за около 40 акациеви колове, които бил закупил преди 6 години от „Горското“ в с. Тича и които след като изсъхнА. използвал, за да загради овощната си градина.

За съдебните заседания жалбоподателят,

1 редовно призован, на заседанието на 19.09.2024 г. се явява лично и се представлява сам, а на заседанието на 21.11.2024г. не се явява и не изпраща представител. В първото открито съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата си. Същият заявява пред съда, че „не всички греди са млади и нови, някой от тях са стари“ като същият твърди, че ги е закупил преди 5-6 години от горското стопанство в с.

Тича. Посочва, че не са му стигнА. няколко колове и същите отсякъл от имот, който е взел под аренда от общината и ги е занесъл на процесното място.

Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се представлява от юрисконсулт, която оспорва жалбата и поддържа становище, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, както и да присъди в полза на РДГ юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Н а 24.06.2024 г. е съставено процесното Наказателно постановление, за това че лицето Х. Х. Х., с ЕГН ********** съхранява в ПИ № 7924 обли греди 2,50 м3 от дървесен вид акация непридружени с превозен билет.

Нарушението е извършено на 02.04.2024 г., землището на село Ябланово ПИ № 7924, общ. Котел. АУАН е съставен на 14.04.2024г. С това си деяние лицето е нарушило чл. 213, ал.1,т. 2 от Закона за горите, поради което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-171/23.05.2024г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона му е наложено административно наказание – глоба в размер на 650 лева.

Поради това, свидетелят Б. е съставил на Х. акт за установяване на административно нарушение, с който било установено процесното нарушение на Закона за горите – чл. 213, ал.1,т. 2 от Закона за горите. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 2411200344 от 24.06.2024 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.

2 от Закона за горите, Заповед РД 49-171/23.05.2024г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Х. Х. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от 2

Закона за горите – глоба в размер на 650 лева.

По делото е постъпило писмо с вх.№ СД-01-04-2721/21.10.2024г. от ТП „Държавно горско стопанство“ Тича с информация, че лицето Х. Х. Х. не е закупувало обли греди от дървесен вид акация за периода от 2020г.до 2024г.от ТП ДГС Тича.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б., Б., К. и Б., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дА. същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дА. правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квА.фикацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите:

„Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 2. дървесина, непридружена с превозен билет.;…“. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 266, ал. 1, пр. 7 от с.з., според която с глоба от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко 3 наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. „Съхраняването“ на дървесина по същината си е упражняване на фактическа власт върху последната. Това предполага деецът да го постави или складира по такъв начин, че същата да бъде добре защитена от чужди посегателства. За съставомерността на деянието като нарушение няма никакво значение къде ще бъде държана дървесината – в недвижим имот, в МПС, на улицата или на друго място. Съхраняването като форма на изпълнително деяние е мислимо в темпорално отношение едва когато е било обективно възможно и е следвало да се издаде превозен билет, въпреки това не е издаден и въпреки това деецът съхранява дървесина, действайки със съзнание, че я съхранява, без за нея да има превозен билет. Безспорно е установено, че към момента на проверката жалбоподателят е съхранявал дървесина – обли акациеви греди, с които е оградил овощната си градина (обстоятелство, което се доказва, както от показанията на свидетелите, така и от изявлението на жалбоподателя в съдебна зала, когато заявява, че е отсякъл част от гредите от общинско място, отдадено му под аренда и ги е пренесъл до овощната си градина). Съдът следва за пълнота да отбележи, че против изявленията на свидетелите не е проведено насрещно доказване.

Жалбоподателят не е представил превозни билети за дървесината, макар че му е била предоставена такава възможност. От данните по делото – писмените доказателствени средства и показанията на разпитаните свидетели е видно, че жалбоподателят не заявявал пред тях, че тази дървесина не е негова, дори напротив посочил е място, от което вероятно е добита дървесината.

Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя е правилно и законосъобразно определено по вид и размер.

Съдът счита, че наказващият орган се е съобразил с вида и размера на откритата дървесина. Ето защо съдът намира, че така определеният размер на наложената санкция би респектирала нарушителя за спазване на законодателството в Република България и за в бъдеще ще въздейства възпитателно както на самия него, така и на останА.те членове на обществото.

Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

4

Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този тип.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което на основание чл. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН следва да се определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 80,00 лева и да се възложат в тежест на ищеца.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) №

2411200344 от 24.06.2024 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-171/23.05.2024г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Х. Х. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите – глоба в размер на 650 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Х. Х. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Я.,ул.

„**************“№ * да заплати на Регионална дирекция по горите - Сливен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5